Роден да бъде над другите

Кирил Андровски

Една от големите грижи на Ботьо Петков през живота му е неговият син Христо да получи солидно образование в Русия. Преди 23 години той имал възможност да стъпи на руска земя и да учи в семинарията в Одеса и затова не може най-надареното му момче да не завърши нещо по-висше от баща си. Успее ли да го стори, то той ще бъде "най-щастливият човек" на света. Надява се помощ да му окаже неговият приятел Найден Геров, който е руски вицеконсул в Пловдив. Нещо повече, вече с него те са и роднини. През 1859 г. Геров се жени за негова братовчедка от Карлово, от знатния род на Пулиеви.
За учението на сина си в Русия пише няколко писма до своя сродник и приятел - едно от 15 септември 1862 г. и три от следващата година. С тях той най-настоятелно умолява Геров да съдейства сина му Христо да бъде изпратен на учение в Московския университет или в Николаевската гимназия. В писмото Геров му припомня, че "Христофор (в руския език няма име Христо, а Христофор - б.а.), който вече е на 14 години и "когото Вие познавате", при обучението си показа добри способности. Той с успех учи катехизис, аритметика, география, обща история, физика, езиците руски, френски и гръцки." Нека да го изпрати на учение в Русия, това лично му обещал и консулът Рачински във Варна.
Още преди години на тази тема Ботьо Петков и Геров са разговаряли, обсъждали са бъдещето на Христо, когато той е бил 10-годишен и ето време е да бъде предприет някакъв ход. Но различни събития забавят това да стане, преписките се увеличават, а чаканата вест от Русия така и не идва. Ботьо Петков е неспокоен. Едва на 19 септември 1863 г. Азиатският департамент на руското Министерство на външните работи, отдел І, изпраща писмо до Найден Геров, с което го уведомява, че вследствие на неговото ходатайство синът Христофор на калоферския учител е приет за стипендиант в една от одеските гимназии.
"Азиатският департамент Ви препоръчва да отпратите Петков в Одеса и да му дадете 60 сребърни рубли от Вицеконсулството (в Пловдив) за пътни средства." Освен това Геров да осигури на младежа и препоръчано писмо до Българското настоятелство в този град, който по това време е най-свободолюбивият и проспериращ град в Русия.
Това писмо пристига до Геров на 15 октомври, а известието до Ботьо Петков, няколко дни по-късно. И едва на 29 октомври баща и син се явяват в консулството в Пловдив и оттук нататък в живота на Христо Ботев започва един друг период. Получава напътствия от Геров и подписва една разписка, че е получил 60 рубли. Подписва я със своя оригинален подпис и заверява с дата: Пловдив, 1863 октомври 29-и.
Тази разписка е особено ценна, тя е първият документ с оригиналния личен подпис на Христо Ботев. Получава и две препоръчителни писма и потегля към Цариград. В града на "кучетата и султана", както се изразява за него Раковски, Христо Ботев пристига на 9 ноември. Тук престоява три дни. Те са му необходими, за да си набави виза от руското посолство, да уреди някои битови въпроси и пътуването си до Одеса. Към града, който ще му донесе първите големи разочарования в живота, потегля на 13 ноември. Тази дата се превръща наистина във фатална за него.
На 14 ноември 1863 г. Христо Ботев пристига в Одеса, а след два дни сяда и пише писмо до своя благодетел Найден Геров. Така се и обръща към него - "Милостиви благодетелю". В него се извинява, че по-рано от Цариград не е успял да му пише, както се обрекъл в Пловдив. Имал затруднения! Тъй като било неделя, в посолството не работели в този ден, чак във вторник успял да вземе необходимото свидетелство и разрешение за пътуване. Купил си "сюртук, панталон, елек, риза, шапка и сандък". И други дреболии. За билет заплатил 18 рубли.
Когато Христо Ботев пристигнал в Одеса, най-напред се явил при Н.М. Тошков, заможен калоферски търговец и представител на настоятелството. Предал му писмото на своя баща, а така също и писмото от Найден Геров. Като ги прочел, той само казал: "Ну, добре, видя штим!" От тези думи разбираме, че има някакви затруднения, свързани с обучението на Ботев. Поради късното му явяване все още нямало направление къде да бъде записан. Имало само една възможност - като волнослушател във Втора одеска гимназия.
От българчетата, пише той, разбрал, че там получават месечно по 20 рубли, от които "дават 15 за квартира, 1 за свещ и остават 4 рубли". За какво по-напред? С големи привилегии се ползвали учениците, записани в Първа гимназия, които получавали два пъти по-голяма стипендия, освен това им подсигурявали и униформа. "Затова аз ще искам да постъпя в Първа гимназия, в която дават всичко нужно." Тя била по-елитна.
Много пъти съм препрочитал това Ботево писмо. И се удивявам на рационалното мислене на този 15-годишен младеж. Сам, в далечна страна, потеглил с много вяра и мечти към нея и едно неудовлетворение от това, което му поднася суровата действителност. Но Русия не е същата, каквато е била по времето на неговия баща, тя е разорена от стотици селски бунтове и въстания, от полското освободително движение, от модерни революционни идеи.
Не успява да се запише в Първа гимназия и това помрачава настроението му. А има и нещо друго - значително се забавя отпускането на стипендия, въпреки че бил записан в гимназията на 19 ноември. Попечителят на Одеския учебен окръг пише второ писмо от 21 ноември 1863 г. до Министерството на народното образование да отпусне средства за осемте българчета в одеските училища (2000 рубли), включително и за Христо Петков. Този паричен проблем се урежда едва след няколко месеца, на 4 май.
Не може да се отрече, че българското настоятелство е оставило на произвола на съдбата своите сънародници в училищата и не е полагало грижи за тях, включително и финансови. Но всички тези неуредици влияят зле на Христо Ботев, който се отличавал с голяма чувствителност и свободолюбив дух. Не го задоволявало и обучението в гимназията. Някои учители не били на ниво, голяма част от съучениците му били с две-три години по-малки от него, като значителен бил броят на децата от полски произход и други народности. В гимназията и пансиона царували казармен режим и деспотизъм, наказанията на учениците били нещо обикновено, а учителите се интересували повечето от частни уроци.
За Ботевото начало по-късно си спомня неговият другар Георги Смилов от Велико Търново: "Той дойде късно, когато занятията бяха започнали и беше в числото на тези, които от по-преди българското настоятелство разпределяше на свободни места в учебните заведения." Като по-голям Смилов живеел на квартира, а Ботев бил настанен в пансион. По-късно той се преместил да живее при него.
В съботни дни Смилов посещавал пансиона и така се сприятелили с Ботев. С него се разхождали по Ришельовския булевард, посещавали театри. От Христо той бил по-голям четири години и въпреки това в него виждал нещо изключително добро - любовта към четенето, което правело впечатление и на други възпитаници. Преди години, когато Георги С. Раковски бил възпитател в пансиона, Смилов бил близък с него. Той агитирал българските младежи да зарежат своето учение и да се посветят на освобождението на своя народ - "да дигат въстания". От тези години Георги Смилов е запазил един скъп спомен - обща снимка на възпитаници от гимназията в Одеса. На нея е заснет и Ботев. Той е с дълга коса, с каквато по-късно през 1867 г. се появява и в Калофер.
За одеските години на Ботев ценни спомени ни е оставил и Кирил Тулешков, който в продължение на десет години е един от най-близките и верни негови приятели.
Как приключва обучението си Христо Ботев в Одеса? Като волнослушател той се води във Втора гимназия до 6 октомври 1865 г. и до тази дата на два пъти, според някои документи, е получил около 500 рубли стипендия. Когато тя била спряна, за да може да посещава лекции в открития през есента на 1865 г. Новорусийски университет, той направил заем от свой роднина в Одеса, а после като учител в Задунаевка върнал тези пари. А че е посещавал университета, това в своите спомени потвърждава и Кирил Тулешков. Това узнаваме и от неговото писмо от 21 ноември 1867 г. до д-р Георги Атанасович, виден деец на Добродетелната дружина в Букурещ, с което умолява да му бъде предоставена помощ да продължи образованието си в университета в Одеса.
Посещавал ли е Христо Ботев лекции в Новорусийския университет в Одеса? И това документално е установено с удостоверение № 732 от 12 декември 1866 г., че една учебна година е посещавал курсовете във Историко-философския факултет на университета. Този документ и други, свързани с учителството на Ботев в гр. Измаил, е открил в края на 60-те години на миналия век румънския историк Николай Чекир в архива на Министерството на просвещението в своята страна.
Второто писмо на Христо Ботев до Найден Геров е изпратено пет години по-късно, на 8 октомври 1868 г., когато той вече се е установил в Букурещ и търси реализация на своята личност. Към него този път се обръща с "Добрий бай Найдене" и се оплаква от своята участ - след като желанията му от Браила да го "проводят за Прага, за да завърши образованието си в някой университет" не се сбъднали и след като напуснал Медицинското училище в Букурещ, което избрал по неволя, пред него няма вече никакви перспективи.
Единственото, което може да върши добре и да бъде полезен, е да постъпи някъде учител. Би предпочел това да бъде някъде в Карловска или Загорска община. Предполагам подобно негово желание е породено от тежкото неизлечимо заболяване на даскал Ботьо, по-близко да бъде до него и до семейството си, което в тези години се нуждае от помощ. И уверява Геров, че "познанията ми не щат ме засрами в преподаването на гимназиалните предмети, защото откакто съм оставил 5-ий клас на гимназията - ето три години - аз съм се трудил и готвил за учителско поприще". А що се отнася до медицинското училище - "не зная согласни ли сте, че то е добро, за да убие здравето и способностите на един що-годе развит момък".
Писмото на Ботев е изпратено от Христо Георгиев до Геров, заедно с куп други писма. В едно от тях Христо Георгиев прибавя до Геров бележка, в която го моли да направи необходимото и да стори за Ботьовото момче това, което той желае - "да не стои тука да се губи". В други писма до Геров, писани през октомври и ноември, той дава повече подробности за своя сродник. Както него Найден Геров, и той Христо Георгиев не одобрява, че Ботевото момче не е завършило гимназията в Одеса и че е напуснало медицинското училище в Букурещ. За това училище и той няма добро мнение и "от своя страна ви казувам, че възпитаниците му не струват - учениците там тачат и са последователи на Касабов (Ив. Касабов е последовател на Раковски, масон - б.а.).
Но въпреки всичко на Христо Ботев трябва да се помогне! Това е мнението на Христо Георгиев - "...няма кат зимни дрехи, нито средства за препитание".
Редовна кореспонденция с Найден Геров по най-различни въпроси осъществява и Евлоги Георгиев. Известни са ни родствените връзки на Найден Геров с Ботьо Петков, но какво свързва Христо и Евлоги Георгиеви с Ботевия род?
И тук "топлата връзка" отново е майката на Ботьо Петков - Ана Нектариева, родом от Сопот. Дъщерята на нейната сестра Мария, казвала се е Евдокия, се омъжва за карловеца Георги Недев. Те имат пет деца, три умират рано, а Евлоги и Христо са другите две, които по това време са известни, заможни люде, притежават огромни финансови средства в Румъния и огромен авторитет.
Третото писмо на Христо Ботев до Найден Геров също започва с учтивото "Добрий бай Найдене". Изпратено е от Букерещ на 21 октомври 1868 г. В него той описва своята злочеста съдба, в която е изпаднал след боледуването си в Браила, описва как живее в бедност и няма никакви средства дори "за насищний си хлеб". От никъде помощ, единствено разчита на "бай Христя". Ходил при него, искал да му подсигури разноски да се завърне в родния край, но той му отказал. А идва зима! При последното отиване Христо Георгиев обещал да му помогне, но ако Найден Геров окаже съдействие, и той ще му отпусне 10-12 лири. Това обещание малко "ма утеши, като ми даде надежда". И го умолява да стори необходимото.
Христо Ботев известява на Геров, че вече е приготвил за издаване свой малък труд - "Първи поетически опити", и е превел "Органическо възпитание на човека" от Шиеля. Дори за това имало съобщение в "Дунавска зора". Би представил на някой ръкописите, но няма на кого. Писмото завършва с молба - телеграфирай на бай Христя да ма улесни! И се надява на добрината му.
По всяка вероятност Найден Геров не се ангажира да подсигури учителско място на Христо Ботев нито в Карловска, нито в Загорска община. Не дава и предписание за отпускане на така необходимите 12 лири на Ботев. Той е неудовлетворен, че неговият сродник не се е представил добре в Одеса и не снема своето недоверие към него. А може би се е страхувал да поеме гаранция за неговото учителстване в споменатите общини. Потвърждение, че сродниците му не са направили нещо да облекчат положението му са прекараните от Ботев тежки зимни месеци на 1868 и 1869 г. Но в последните месеци на 1868 г. го обогатява знаменателното съжителство, през ноември и началото на декември, с Апостола на свободата Васил Левски, когато обитават една "вятърничава мелница" край Букурещ.
Все пак Христо Георгиев успява да помогне на Христо Ботев и издейства след дълго ходене по мъките да бъде назначен през пролетта за учител в Александрия. Това става с Решение от 14 януари 1869 г. на Министерството на просветата и вероизповеданията на Румъния. Тъй като училището е новооткрито, а Христо Ботев не е имал достатъчни познания по румънски език, той вероятно е изпълнявал тази длъжност като частен учител по български език.
В архива на училището няма документирано, че е бил учител и е получавал заплата. Но е бил в това селище през пролетта и лятото - това се потвърждава както от писмата на Христо Георгиев, така и от спомените на неговия приятел Илия Широпов, при който известно време живее - до отиването си през есента като учител в Измаил. След няколко години Ботев има възможността да стане и учител в българското училище в Букурещ.
Могъл ли е животът на Христо Ботев да се нареди по-иначе? Разбира се - ако е кротувал, както много българи, ако не е издигал глас за свобода и правдини и с остро перо да не е критикувал чорбаджии и изедници. Ако е бил един "примерен роб". Могло е, но както пише Иван Вазов - "Той бе роден да бъде едно стъпало над другите!"