Черепишки манастир

Черепишкият манастир "Успение Богородично" се намира в живописното Искърско дефиле, в подножието на величествени бели скали, които охраняват пълноводния в момента Искър. Манастирът буквално се е надвесил над реката и само една оградка ви дели от мътните и придошли води на реката. Дали заради това, но манастирът ми се видя мрачно и драматично място, много по-навяващо вълнение, отколкото спокойствие. Но и в това си има своя чар, ще видите.

Черепишкият манастир е построен по времето на Второто българско царство, но е разрушен при нахлуването на османските турци. Както много други християнски светини е построен наново и възстоновяван неколкратно - днес в автентичния си вид. В двора има няколко постройки - жилищни, църковни и кула-камбанария. В една от тях, досами реката е възстановена стаята, в която Иван Вазов е писал и мечтал при честите си посещения в манастира. Връзката му с това чудодейно място е описана в пътеписа "В българска Швейцария":

"А хубав е наистина; Боже, колко е хубав този пусти Черепишки манастир! Извивките на шумящия Искър, притиснат от едната си страна със зелени и разцъфтели лесисти хълмове, препълнени със славеи; от другата страна притиснат от надвиснали разноцветни и разноформени гигантски скали, изпъстрени с пещери..."