Щъркелите дойдоха преди Баба Марта


Февруарската пролет успя да измами щъркелите. Поведението на Голям Сечко тази година досущ като на сестра му Баба Марта - ту топло, ту студено, заблуди големите прелетни птици.

Щъркелите пристигнаха още преди да се накичим с мартеници. Което напълно проваля отколешното ни поверие, че Пижо и Пенда се махат от ревера, щом видим първия щъркел. Крах търпи и другата традиция - да си вържем мартеницата на клонка, щом видим цъфнало дърво. Овошките също цъфнаха преди деня на мартениците.

Щъркеловите ята вече прииждат. В средата на февруари, вместо месец, месец и половина по-късно, както им е обичаят. У нас едрите белокрили прелетни птици си пристигат от топлите страни най-рано към средата на март.

Това се случва обаче в най-южните части на страната - в Петрич и Сандански например, където по Струма влиза топлият полъх от Бяло море. Навсякъде по на север на наша територия щъркелите се наместват в гнездата си към края на идния месец, дори и в началото на април.

Орнитолозите в природен парк „Пода" на Мандренското езеро край Бургас вече съобщиха новината: щъркелите са тук. В същото време по-студенолюбивите прелетни като тундровите и пойните лебеди пък си тръгват на север, подгонени от затоплянията още през февруари. Спецовете по пернатите не се радват много на ранното завръщане на щъркелите.

Със сигурност времето изобщо не е приключило със студа. А това означава, освен че прелетните птици трудно ще си намират храна, може да пострада и поколението им. Щом се завърнат, започва снасянето на яйцата и излюпването на малките щъркелчета. Орнитолозите с тревога отчетоха, че прелетните птици вече се реят в небето над нас.

Бургаските езера са едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора. При последното преброяване в Атанасовското езеро са установени да мигрират общо 270 904 птици, от които 169 706 щъркела, обясняват те. Като сега голяма част от предвестниците на пролетта вече са у нас - в рамките на един ден са регистрирани между 10 000 и 14 000 реещи се в небето щъркела.

Наблюденията показват, че пролетната миграция е започнала по черноморския прелетен път Виа Понтика. Обикновено птичите ята се завръщат или прелитат по пътя си по на север към края на март и началото на април, категорични са специалистите.

Миналата година например първите щъркели са дошли пак рано - около 14 март. Но тази година този рекорд е подобрен. А в бургаските села Димчево, Дебелт и Средец, където има най-много щъркелови гнезда, вече се шегуват, че „трябва да махат мартениците, преди да са ги сложили".

Честото повишаване на градусите през февруари излъга и овощните дървета на много места. Дори и топлолюбивите бадеми цъфнаха. А фермери са в паника заради ранния цъфтеж. Вероятността овошките изобщо да не дадат плод е огромна. Студ през март и април, даже и през май и пролетни слани ще убият реколтата още преди да е вързала, унищожавайки цветовете на плодните дръвчета.

Мечките се събудиха

Пролетните дни през февруари събудиха рано-рано и мечките. Първи от зимен сън излязоха бившите танцьорки в специалния парк за тях над Белица. Но най-вече из Родопите местните хора всеки момент очакват да се събудят и дивите мечки. Според специалистите, когато мечките се събудят преди самата природа да го е сторила, това предизвиква стрес у тях. Объркват се и не знаят какво да правят - да продължат ли пак да спят, или не. Ако не си легнат отново, следва спешното търсене на храна, каквато по това време на годината могат да намерят само при хората. Родопчани, при които има най-много мечки у нас, смятат, че набезите по кошерите и по кошарите от стръвници тази година ще започне поне с месец по-рано.

Март ни подпуква с дъжд и сняг

В „женския" месец градусите ще скачат от минус 1 до плюс 23

След лашкането на термометрите през февруари на принципа на климактериума - ту топли, ту студени дни, няма никаква изненада за и без това „женския" месец март. Баба Марта като начало ни започва с хладно и предимно облачно време.

В първите няколко дни ще вали на много места дъжд, а в планините - сняг. Максималните температури ще са 7-8 градуса средно за страната. Според дългосрочната прогноза, за която синоптиците предупреждават, че няма гаранции за „абсолютно сбъдване", най-ниските преобладаващи за България минимални температури през март ще бъдат около -1 и плюс 2. А най-високите средни - между 18 и 23 градуса.

В най-капризния месец на годината времето очаквано ще е динамично - по-просто казано, ще се сменя често. Особено през първите 10 дни, когато ще има усилване на вятъра, на места ще има и превалявания. Сняг ще вали не само по най-високите места за радост на скиорите, но и в Северна България. Трайна снежна покривка не се очертава.

И през вторите десет дни няма да е топло и времето ще си остане променливо, като отново може да има, освен дъжд, и сняг. И третата част от март обаче най-вероятно ще започне с валежи. После ще се установи по-сухо и тихо време. Към края - точно след настъпването на официалната пролет, ще има повече слънчеви дни и по-малко валежи.

Край с житото!

Посевите загиват от смяната на студ с топло време и обратно

Житните посеви са пред гибел. Голямото лашкане на температурите от края на миналата година та досега, както и през март, затрива реколтата, ужасени са зърнопроизводители.

„Вече пресмятаме загубите. Ясно е, че посевите няма как да издържат на излязлото от равновесие време. За житата си трябва сняг - дебел кожух да ги топли. А не топло време, което да ги буди, а след това мразовитото да ги убива", коментира за „Всеки ден" едър зърнопроизводител от най-източната част на Добруджа.

Според него затопляне насред зима може да радва тези по градовете, но на селските стопани им излиза солено. Житните ниви били в риск още заради сушата през есента, а сега огромните, най-често безснежни разлики в температурите ги довършвали.

Притесненията за зърнената реколта 2016 са сериозни. Производители пресмятат, че за вътрешния пазар - за хляба у нас, ще са достатъчни около 1 млн. тона зърно, които ще бъдат събрани. Но проблемът е в онези 3,5 млн. тона, които са част от износа и са много важни за фермерите.

Експерти обаче смятат, че и зърнопроизводителите са си виновни при евентуален крах с реколтата. Доскоро 70-80% от пшеницата у нас била със семена от българска селекция. Миналата есен обаче повече от половината от нивите са засети с вносни сортове. Те според специалисти не са приспособени към нашите условия.


Какво четем:

🔴 Велико Търново, Преображенски манастир, Боженци – пътуване със сърцето

🔴 Притча за човека, който искал да осигури щастие на децата си

🔴 Гвардейци на канонизацията на владиката Серафим

Източник: Всекиден



Коментари



горе