Априлци, здравей

Прекрасно стечение на обстоятелствата ме отведе в Балкана, в Априлци, точно на 21 юни, за да посрещна първия ден на лятото там. Какво по-подходящо място да станеш свидетел на прехода на природата от зелената свежест на юни към знойното юлско слънце? И да се насладиш с вси сетива... Дворове, изпъстрени с прецъфтяващи розови храсти, очарователно бели диви хортензии и напети мушката. Аромат на бор, примесен с дъх на пресни билки и току що разпъпили се липови цветове. Надпяване между щурците, птичките и бълбукащата река (Видима). И зелено - до където стига погледът.

В непринудени разговори с местните жители научихме следните интересни факти за градчето:

Навремето днешният Априлци е представлявал четири отделни села, които са били обединени в един град през 1976 година по случай честването на стогодишнината от Апрлиското въстание. От там и етимологията на името – Априлци. Днес бившите села Зла река, Ново село, Острец и Видима са квартали на града и се разпростират на обща дължина приблизително единадесет киломерта в обширна котловина в подножието на Балкана.

От квартал Видима се разкрива разкошен изглед към върховете Ботев и Марагидик, на който имах възможност лично да се насладя. Още по-интересното в случая е, че заради спецификата на релефа и местоположението, връх Марагидик изглежда по-висок от връх Ботев, което в действителност не е така.
В този край сливите са на почит, а местните жители си казват “На здраве” само с Априлска сливова ракия. Твърдят, че тя по нищо не отстъпва на прословутата Троянска сливова, която се произвежда само на броени километри от тук.

Местността наоколо, освен че наистина е впечатляващо красива, предлага доста голямо разнообразие – екопътеки, водопади, махали, забележителности с културна и историческа стойност, така че другия път ще дойдем с още по-добри фотоапарати и ще останем за по-дълго време.