Иван Вазов - "Люлека ми замириса"


Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org

Спокойствие и тишина лъха от тази нетрадиционна творба на Вазов- “Люлека ми замириса”  . Основният мотив, който владее автора,  е тъгата по отминалия дух на младостта. Осъществена е взаимовръзката между далечното минало и настоящия момент, което е проекция на отминалия и изгубен период от живота на лирическия герой. Споменът за вълшебната разходка в майската градина е свързан с бленувания образ на любимата и затова той трябва да бъде съхранен. Цялата творба може да бъде разгледана като една от най-нежните интимни изповеди на автора, която представя тъгата по младостта, отминалите дни и любимата.

ЛЮЛЕКА МИ ЗАМИРИСА

Из съседната градина

люлека ми замириса.

Ум далеч назад замина

и сърцето ми болно сви са:

върнах се в цветуща младост,

сетих трепети и сладост.





     Люлека ми замириса.

 

Сетих всичко, що веч няма,

дето бе и вече скри са:

ний разхождахме се двама

(как душа ми се униса!)

в майска нощ в градина млада

под небесната лампада.

     Люлека ми замириса.

 





Колко думи страстни, нежни

(ах, сърце ми сладко сви са!)

там при картопите снежни!

А зефирът заразниса

мирис люлеков над нази –

от любовен дъх талази.

     Люлека ми замириса.

 





Дълго ходяхме двамина

из заспалата градина.

Моята душа упи са

на живота с аромата,

лунният светлик изписа

сенките ни по земята.

     Люлека ми замириса.


Какво четем:

🔴 Вечният Джоко Росич. Биография на величието.

🔴 Самоук художник рисува картини с копър и ориз

🔴 Красимира, която наричат "гласът мечта" на Европа

Източник: Bulgarian History



Коментари



горе