Мария Звездева: Мама е епилептичка, често си гълташе езика


15-годишната Мария Звездева от Стара Загора се прочу, след като на 15 януари оказа първа помощ и спаси живота на тролейбусен шофьор в града. Мария живее от девет години в дома за деца лишени от родителска грижа “Мария Терезия” в Стара Загора. Според социалните служби майка й не може да се грижи за нея, тъй като е тежко болна. Момичето учи в спортното училище “Тодор Каблешков” и тренира плуване. Разговаряме с нея на 9 февруари в София, когато беше наградена за доблестната си постъпка от Българския олимпийски комитет и от Българската спортна федерация за деца лишени от родителски грижи.

- Мария, какво се случи в тролея на 15 януари и защо само ти помогна на припадналия шофьор?
- На човека му стана лошо и внезапно спря тролея. Първата ми реакция беше да му помогна по някакъв начин. Много хора бяха в тролея, но не помогнаха. Видях, че е легнал на волана. Помислих, че е със заболяването на майка ми. Ваденето на езика съм го тренирала на мама, защото тя е епилептичка. Гледах от малка как нейният приятел й вади езика, когато припадне. Веднъж бях сама с нея по време на припадък и го направих. Втори път се наложи да помагам на едно от момичетата, с които сме в едно спално. Тогава май беше много по-страшно, беше тъмно, тя спеше и изведнъж започна да хърка... После разбрах, че е имала припадък. Затова имах смелост сега да извадя и езика на шофьора.

- Наистина ли си беше глътнал езика?
- Да, не можеше да диша и беше започнал да посинява. Плеснах го леко с ръка, не реагира. Успях да разтворя устата му, бръкнах и извадих езика. Стана за секунди. Изкарахме го от тролея да подиша чист въздух и вода му дадохме.

- Как се прави тази техника с ваденето на езика?
- Сигурно моята техника не е най-правилната. Първо намирам пулса на ръката. Ако видя, че физиономията на човека, цветът на лицето му се сменя, значи се задушава. Тогава му отварям устата. Може молив да сложиш в устата, за да си помогнеш, и вадиш езика. Но шофьорът лесно си отвори устата. По-трудно беше да му извадя езика.

- Мислила ли си някой ден да учиш медицина?
- Не съм мислила. Да, хубаво е да си лекар. Но на мен ми се отдава най-вече спортът. Тренирам плуване от три години. Треньори са ми Ганчо Петров и Диана. Искам да стана помощник-треньор. Сигурно ще е хубаво да стана спортен лекар.

- Запозната ли си с епилепсията?
- Да, запозната съм, защото я има в нашето семейство. Не в цялото, само майка е болна.

- Трябва ли да се правят специални обучения сред учениците за първа помощ?
- Не е в това въпросът. И без да са учили, хората трябва да помагат, а не да стоят безучастно. Аз съм все пак на 15 години, трябваше и другите пътници да помогнат. Да бяха извикали поне линейка. И това не направиха.

- Какво се оказа, че му е на шофьора?
- Прилошало му е от преумора. Имал си и някакви семейни проблеми. Човекът беше много благодарен и сега сме приятели. Не исках това да се разчува, но се гордея, че съм спасила човешки живот.

Мара КАЛЧЕВА


Какво четем:

🔴 Извънредно! Нови данни за изключителен напредък в борбата с рака!

🔴 Строят параклис по заръка на Ванга край целебен извор в Илинденци

🔴 Цветето на Орфей – едно от чудесата на българската природа (СНИМКИ+ВИДЕО)

Източник: Блиц



Коментари



горе