И новият паметник на цар Иван Срацимир е исторически непригоден
Царят е представен физически уродлив, с дреха и украса извън времето, с царски
инсигнии, които не е известно дали изобщо са съществували в действителност. И
в добавка нощем свети като дискотека
Освен малка, 1, 80 м. без постамента, според моето измерване, статуята е невзрачна и това впечатление се подсилва от грозния и несъразмерен постамент, облицован със сиви мраморни плочи. Макар да не знаем със сигурност как точно е изглеждал видинският владетел, представянето му с твърде голяма глава и уродливо тяло съвсем не допринася за създаването у зрителя на благоприятно отношение към тази историческа личност. В лице владетелят наподобява софийските бездомници около Женския пазар; налага се впечатлението за отдавна невиждали вода и сапун дълбоки бръчки, съчетани хармонично с прораснала безформена брада. Всъщност, ХIII и ХIV век са време на небивал разцвет на грижите за мъжката красота - и младите, и по-възрастните мъже, да не говорим за аристократите или за самите балкански владетели, полагат многочасови грижи за брадите си, за кожата на лицето, за физическата си форма, за чистотата и вида на дрехите и обувките си, за подходящия мирис, който всеки уважаващ себе си мъж трябва да излъчва. Пропиляват се цели състояния за свръхскъпи източни и италиански платове, украшения и благовония.
Брадите и косите са обект на особена грижа и дори последният търновски просяк не би излязъл сред хората с вид на съвременен клошар. Брадите на царете Иван Александър, Иван Срацимир и Иван Шишман, доколкото можем да съдим по запазените изображения (вж. Съставното изображение), са разделени на две според тогавашните модни изисквания, като понякога тези две части се накъдрят съзнателно или, обратно, се изправят. Хиляди сребърни и медни монети на цар Иван Срацимир го представят именно с грижливо оформена остра двойна брада, като в част от монетните изображения тази брада е особено натрапчиво подчертана.
За разлика от старателната изработка на паметника на цар Самуил в София - и това беше единственото, което можеше да предизвика възхищението ни (вж. Свързани текстове), в бронзовата статуя на цар Иван Срацимир няма и следа от внимателното отсичане на детайлите, или от безупречната отливка. Паметникът на цар Самуил показа, че занаятчийската сръчност никак не е достатъчна за създаването на исторически верен скулптурен образ. Хаотично нахвърляните символи, неверните инсигнии, немислимите дрехи, обувки и накити са още по-характерни за новият паметник във Видин (вж. Съставното изображение).
* * *
Колкото и да е неочаквано за някои, може би, короните на българските царе са сравнително добре познати, поне повечето от тях. Изглежда поради това така дразни измислянето на несъществували никога корони; а когато те умишлено са кичени с измислени символи, тогава раздразнението ни плавно преминава във възмущение. Всички корони на владетелите от рода на Шишмановци са увенчани, според многобройните им изображенията, с големи вретеновидни рубини; нито една от тях няма на върха си кръст. Такава е практиката още от ХI в.; кръстът, като главен християнски символ, плавно е избутван от вътрешния свят на средновековния балканец, отстъпвайки място на силно персонифицирани апотропеи - личен светец-покровител, при това представян най-често в конкретна сцена от животоописанието му. Кръстът по това време, особено през ХII-ХV в., е твърде общ символ в съзнанието на предците ни, за своята защита те се нуждаят именно от личен покровител. И така, докато от IХ-ХI в. имаме хиляди нагръдни кръстове - от некрополи или случайни находки, то през ХII-ХV в. личните апотропеи с форма кръст са по-скоро рядкост; а когато ги има те допълнително са изпъстрени с изображения на лични покровители и със сцени от живота им.
Щедрото кичене с кръстове - както с петолъчки през 1950 г., не само е невярно исторически и археологически, но и подсказва ярка манипулативност, което съвременният потребител на културни ценности не е склонен да понася. Бронзовата статуя на цар Иван Срацимир скулпторът Ал. Хайтов е обзавел с три кръста - върху измислената корона, върху дългия владетелски кръст и върху глобуса; при това и трите светят кичозно в тъмното. И докато такава корона няма, владетелският кръст и глобуса не е ясно дали изобщо са съществували в действителност (вж. Георги Атанасов 1999), те по-скоро са само части от идеологическото и пропагандното въздействие на царските изображения.
Впрочем навсякъде се повтаря, че в бронзовата си статуя цар Иван Срацимир държи в лявата си ръка торбичка с пръст (акакия), което не е вярно; акакията се изобразява във форма, наподобяваща свитък. В този случай скулпторът е представил глобус - като символ на универсалната власт на владетеля.
Особено дразни в новия бронзов паметник дългият владетелски кръст; той не само че вероятно никога не е съществувал, но и заменя в този случай добре познатият скиптър от монетите на видинския владетел, завършващ с лилия*.
* * *
Навсякъде в отзивите за новия паметник във Видин се обсъжда дискотечното му осветление, в случая даже и в цветовете на трибагреника ни; това било "запазената марка" на този скулптор. Няма да се съгласим тук с това; като негова запазена марка, всъщност, се налага упоритото травестиране на българските владетели - цар Самуил бе представен с колан, съставен от украсата за сокай (от съкровището от с. Дружба, Видинско); този път пак е налице колан, съставен от метални касети с вградени ценни камъни или цветни стъкла. Същото е като да бъде нарисуван Левски с щирокопола шапка с цветя.
______________
* Полусферичната корона с перлени пропендулии, двуострата брада, скиптърът с лилия и тронът особено добре личат на една сребърна монета на цар Иван Срацимир (вж. Съставното изображение), чиято снимка любезно бе предоставена нарочно за този текст от археоложката в ИМ-Видин Оля Миланова.
Какво четем:
🔴 Вземат книжката за неплатен акт🔴 200 млн. лв. от ЕС за ремонт на църкви
🔴 Цигуларят Васко Василев: Семейството ми взе 36 билета за концерта
Източник: СЕГА
Коментари
Последвайте ни във facebook!
