Бог посочва кой да е светец


Доц. д-р Мариян Богоев Стоядинов е роден на 28 март 1964 г. в Бяла Слатина. Завършва Духовната академия в София през 1991 г. Защитава докторат в Богословския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" през 2000 г. От 1995 г. е преподавател по Догматическо богословие в катедра "Библейско и систематическо богословие" към Богословския факултет на ВТУ "Св. св. Кирил и Методий". През 2003 г. става заместник-декан на факултета. Президент на BOYA (Балканска младежка православна асоциация) от основаването на организацията през 1997 г. От 1997 г. е главен редактор на издателство "Праксис". Автор и водещ е на предаването "Иконостас" по Нова телевизия. През 2015-2016 г. беше член на синодалната комисия по канонизация на св. Серафим Софийски.

- Доцент Стоядинов, от кога започна под готовката за канонизация на владика Серафим Соболев?
- Доколкото ми е известно, разговорите между Българската и Руската православна църква датират още от 2007 г. Знае се също така, че блаженопочиналият патриарх Максим по това време поддържа становището канонизацията да бъде извършена от Руската църква. Приблизително от тогава в Руската църква, чийто клирик всъщност е бил  владика Серафим, започва проучвателната работа относно всички аспекти от живота му. Събира се и се обобщава информацията от подворието на Руската църква в София и за всички чудеса, случили се след кончината на владиката.
- Защо по-рано не е започната инициативата за канонизация?
- При събития като канонизацията на един светец времето не е фактор. Почитането по правило предшества канонизацията. В този смисъл, ако хората почитат един човек и след кончината му, ако и тогава измолват неговото застъпничество пред Бога, ако и тогава последното става осезаемо в опита на мнозина, значи имаме предпоставки за канонизация. Формалното вписване на един "новопросиял светец" в богослужебния календар с изрична служба, житие и икона е всъщност констатация за едно вече просияло свидетелство за Божията сила. Все пак, от формална гледна точка може да се предположи, че едва към днешна дата двете църкви са намерили най-удачната форма за тази окончателна "констатация". По принцип казусът е сложен и нетипичен - както за Руската, така и за нашата църква. Нито руснаците, нито ние имаме опит в историята си за съвместна канонизация. Владика Серафим никога не е бил клирик на Българската православна църква, но пък част от живота му протича в София, където се е утвърдила и почитта към него. Бидейки клирик на друга църква, той не може да бъде канонизиран от нас, докато в самата Русия е сравнително малко познат. Всичко това изисква време и подготовка, най-вече от руска страна. Накрая се стигна до едно своеобразно "стъпаловидно" съгласуване: нашата църква - в лицето на Светия синод - предлага, Руската - в лицето на своя Архиерейски събор - взема решение, в София двете църкви заедно прославят.
- Вие участвате в синодалната комисия по канонизация на владика Серафим. Разкажете върху кои неща от неговия живот обърнахте внимание?
- Голяма част от изследователската работа е извършена в Русия, но немалко информация е събрана през годините и в София. Всички области от живота и делото на владика Серафим са били предмет на коментар и в София, и в Москва - от пастирското му служение до богословските му приноси, от личните му мнения до злоупотребата с тях от страна на по-късни негови "почитатели". Свидетелствата за чудеса, случили се при гроба на светителя, са много на брой, но са взети предвид само медицински удостоверените случаи.   
- Как ще коментирате обвиненията към владика Серафим, че е бил агент на службите?
- Аз лично видях с очите си документите, издадени от съответните "комисии по досиетата" - българска и руска, които удостоверяват, че за владиката няма такива данни. Руснаците бяха изследвали тази тема изрично, защото на всички е известен опитът им с деканонизацията на 36 новомъченици през 2013 г., за които са били намерени улики за подобно сътрудничество. И най-малкото свидетелство за агентурна дейност щеше да стопира процеса на достатъчно ранен етап.
- По какво Православната църква разбира, че един светец е такъв?
- В Църквата има един ден, посветен на всички светии (включително и такъв, посветен на всички български светии), т.е. на всички светци, които не са ни известни, които са останали "скрити" в историята. Бог обаче прави така, че някои от светците да просияват. И последните стават известни, но не като антични герои, самодостатъчни в своите способности и подвизи, а като явяващи Божията сила, която се "в немощ напълно проявява" (2 Кор. 12:9). Казано по-просто - ако Църквата е множество, вървящо вече 2000 години в една и съща посока като "род избран, царствено свещенство, народ свет, люде придобити" (1 Петр. 2:9), светците са онези личности, които Бог отличава в множеството. Прави ги явни, прави ги да "просияват" като своеобразен ориентир и стимул за пътуващите - за това, че вървим в правилната посока и най-важното, че не сме сами. Светците са личностите, които ни дават човешките (като аспект на  Богочовешките) основания да оставаме в Църквата. Защото ни показват, че домостроителството на Спасителя не е просто книжна история или спиритуална абстракция, а постижима реалност. И то реалност в живота на неизброимо множество мъже, жени и деца от близо две хиляди години до ден днешен включително.
- На какво ни учи св. Серафим?
- На това, на което и всички останали светци - Бог стана като нас, за да ни даде възможност да станем като Него. И не само по себе си, а в Него и чрез Него. Светците не просто ни учат за това. Те ни го показват.
- Това ще бъде втора канонизация на БПЦ от няколко години насам. Предстои ли канонизацията и на мъчениците от времето на социализма?
- Прославата на светците е процес, присъщ на Църквата по принцип. Имаме всички основания да вярваме, че той ще продължи.
Ангел Карадаков


Какво четем:

🔴 Всички камбани ще бият за св. Серафим

🔴 Григор бил като рок звездa

🔴 Вижте къде се намира "Вратата на богинята", за да я посетите! Сбъдва желания !

Източник: Стандарт



Коментари



горе