70 години БПЦ "Света София" в Чикаго



Черквата

Сегашната сграда на българската православна църква „Света София“ в Чикаго

На 1-ви март т.г. се навършват 70 години от юридическата регистрация на българската православна църква „Света София“ в Чикаго. Идеята за нейното създаването е малко по-стара, датира от 29 април 1938 г. Това научаваме от една “Дописка за посрещането на епископ Андрей Велички в гр. Чикаго, САЩ”. Публикувана е в “Църковен вестник”, гр. София, №22 от 27 май 1938 г. В нея се казва: “Българите в Чикаго бяхме щастливи тия дни да посрещнем, да видим и да чуем наш български владика в Чикаго. Тоя радост за нас е особено голяма. Дядо Владика дойде при нас с обич и ние го посрещнахме със синовна преданост и почит. На 29 април дядо Владика събра колонията ни в руската църква “Св. Троица.” Тамо той отслужи вечерна служба, прави водосвет, поръси всички ни, каза ни топло, пропито с вяра и обич пастирско слово и ни благослови. След черковната служба той ни събра в църковния салон, дето разменихме мисли за духовното преуспяване на колонията ни и избрахме комитет, който да поеме грижата да си построим в най-скоро време църква в Чикаго.”

Църковната община официално е регистрирана 8 години по-късно, на 1 март 1946 г. Нека помним тази дата! Като членове на първото настоятелството са записани: Иван Тонов, Крист Ковачев, Калина Михайловска, Коста Патев и Виктор Чотов. Съгласно нейните регистрационни документи, тя „административно и канонически е неделима органическа част от Българската Православна Църква – Епархията в Америка и остава под нейната юрисдикция.“

Сертификат

Сертификатът на учредената през 1946 г. в Чикаго Българска православна църква „Света София“

За продължителен период от време историята на църквата е свързана с политически борби, които изместват духовно-религиозния живот. Повече подробности за нея и българите в Чикаго дава нейният пръв свещеник – Антим Енев, назначен от настоятелството на 1 май 1973 г. Нека да се запознаем с неговата “Кратка историйка за създаването на църквата “Св. София” – гр. Чикаго”:

При създаването на църковната община най-голяма роля е играл Иван Тонов. Негова е идеята за създаването на българска църква, „която да пази, като любеща майка, българското национално съзнание, вяра и народни традиции на българите емигранти в този град“. Той е главния мисионер, убеждавайки лично българите в необходимостта от българска църква. Редом с него е Христо Ковачев, по професия аптекар. Той оставя завещание от 5,000 долара на църквата. Друга личност, играла голяма роля при образуване на църквата с „нейния такт и религиозни познания на христовата вяра е г-ца Калинка Михайловска“. Г-н Коста Патев е бил касиер. През последната война, той губи вяра, че може да се построи църква и връща даренията направени от някои по това време. По времето на Владимир Дамянов като председател на църковното настоятелство (1962/63 г.) е проиграна възможността общината да се сдобие със свой свещеник. Промяна в живота на църквата настъпва, когато председател става Христо Иванов, а касиер Димитър Тикатов „и двамата млади, ентусиазирани и постоянни в защита на идеята – да се поддържа жива църквата, да се набират средства и да се очаква момента, когато ще се сдобият с български законен свещеник“.

На 1 май 1973 г. пристига протоерей Антим Енев за постоянен свещеник. В касата на църквата има 26,000 долара. Той предлага да се закупи къща, която да се преустрои за църковни служения. Намира се такава. Цената е 38,000 долара. Наличните пари са недостатъчни. Христо Иванов и Димитър Тикатов додават от себе си и къщата е закупена. Изготвят се всички документи за преустройството. „Пръв започва да прилага личен труд по събаряне и почистване на етажа Димитър Тикатов. На втория ден се присъединява свещеника, а на третия и една жена – Руска Ив. Стайкова. Иконостаса направи и подари г-н Нинко Цолов. Съпругът на Руска „направи пода на олтара и гардероба за одеждите“. Владимир Мечкарски подарява столове и маси. Георги Радоев и Олга Георгиева също правят дарения. „Един човек, чужд на вярата и нацията ни – един еврейн“ не взема пари при узаконяване на електрическата инсталация. Към заслужилите от “голям мащаб” са Георги Стоилов и Димитър Караджов. Общо взето, 60 души са взели участие при създаването на храма. Накрая завършва така: „Храма се намира в добър квартал, населен с европейци“. (Цялата история може да бъде прочетена тук http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. ІV-8.1)

До влизането в собствена църковна зала ще мине повече от една година. През това време църковните служби се водят в залата на Latvian Community Center, намиращ се на 4146 N Elston Ave. в Чикаго. Залата е наета за два часа в неделя сутрин срещу 25 долара наем. Като начало на редовни църковни служби в Чикаго, изнасяни на български език в Latvian Community Center, се посочва датата 13 май 1973 г. Нека запомним тази историческа за нас дата.

Отец Енев с група българи пред къщата-църква

Отец Енев с група българи пред къщата-църква

През пролетта на 1974 г. е закупена къщата на 3827 N. Lawndale в Чикаго. Преустрояват първия етаж за църковни служения. Втория етаж – за жилище на свещеника, а бейсмента – за салон за социални срещи и мероприятия (сн. 2 о. Енев с помощници). Свещеникът се оказал и иконописец – изрисувал няколко икони. Първата Света литургия в собствения храм на българите в Чикаго е отслужена на 8 декември 1974 г. Още една светла дата в историята на българската емиграция в Чикаго.

През 1975 г. е взето решение храмовата зала да бъде осветена. По това време в САЩ има двама епископи, изпратени от Синода в София. Единият е Йосиф Знеполски (Диков), а другият е Симеон Главиницки (Димитров). На 5 октомври 1975 г. двамата, в съслужение с отец Енев, освещават църквата.

Еп. Симеон и еп. Йосиф Диков освещават старата църква

Еп. Симеон и еп. Йосиф Диков освещават старата църква

Свещенослужения се провеждат редовно от свещеник Енев до 1978 г. Отношенията му с църковното настоятелство се влошават и те го уволняват. На негово място е назначават монаха Дамян Маринов. Отец Дамян дълги години е бил домакин на епископ Андрей в Ню Йорк.

Особено място в живота на църквата „Св. София“ и българската емиграция заема посещението на патриарх Максим. Той идва в САЩ през септември 1978 г. Посрещнат е с радост и полагащото се уважение от българите в Чикаго. Няколко деца са получили светото кръщение тогава от него в църквата „Св. София“.

Църквата „Св. София“ и българите в Чикаго дълги години са в полезрението на специалните служби в България. Държавна сигурност разработва, предлага и ЦК на БКП приема документ за „Основни положения за работа с българските църкви в САЩ, Канада и Австралия”. Там е указано какъв е начина на „подбор”, „подготовка и назначаване” и „ръководство на свещенослужителите”, както и мястото на „съответните компетентни органи” в този процес. Формулирани са задачите, които свещениците трябва да изпълняват наред с духовната си мисия – „Изолиране на вражеската емиграция от влияние в българските църковни общини в чужбина”. Те са подчинени на Синода, но ще „работят под ръководството на посолството“. Да подготвят отчети по предварително зададена структура, като „докладите се представят лично в нашите посолства или консулства”. Свещениците са длъжни „да не съхраняват в жилищата си и в служебните помещения копия от доклади, сведения и други материали…; да не разгласяват пред църковните настоятелства и други лица за отчетите, които се дават и данните, които се съдържат в тях; да не кореспондират директно с Комитета и Синода; в личната си кореспонденция … да не третират служебни въпроси и такива, свързани с работата им.” Ще припомня също, че в материалите, подготвени за разглеждане в Секретариата на ЦК на БКП, на два пъти се споменава Чикаго. Първият път „Да се направи опит архимандрит Дамян да бъде преместен другаде – например в Цинцинати, а в Чикаго да бъде изпратен един по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение свещеник …” и вторият „Може би ще бъде възможно да се смени само свещеника в Чикаго, където ако се изпрати по-подходящ човек, ще бъде извършена много положителна стъпка.” (виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. ІІ – 25, ІІ – 26.1, ІІ – 26.2)

Както се вижда, смяната на свещеника в църквата „Света София“ в Чикаго е от особено значение за управляващите в България. По това време Чикаго е средище на най-отявлените „врагове“ на социалистическа България – Българският национален фронт, БЗНС „Никола Петков“, анархисти. В схемата за изпълнение на решенията на ЦК на БКП, разработени от Държавна сигурност, е включен епископ Дометиан (от 1972 г. той е агент на ДС с агентурно име Добрев). Той е в САЩ, сменил епископ Симеон като администратор на Акронската епархия. (еп. Симеон е единственият измежду висшите духовници, огласен като щатен офицер от ДС с агентурни имена Христов и Торис. През ноември 1967 г. е назначен за оперативен работник към строго секретния щат на Първо главно управление). Дометиан, следвайки „Основни положения за работа с българските църкви“, предлага на църковното настоятелство на църквата „Св. София“ няколко имена на свещеници. Между тях са имената на брата на епископа, покойния вече отец Благой Тупозлиев, и това на Валентин Ноцков. За да няма конфликт на интереси, братът отпада. Така остава кандидатурата на Ноцков.

Валентин Ноцков пристига като енорийски свещеник в Чикаго в началото на м. септември 1982 г., като „по-подходящ и по-подготвен във всяко отношение“. На следващата година той е обвинен в “сексуално отегчение” спрямо една от енориашките. Започва продължителна серия от съдебни дела с най-различни ищци и ответници, обвинения и претенции. Развоят им се следи от властите в България. От МВнР в София дават лични указания на посланика във Вашингтон: “Свещеник Ноцков е положителен човек, лоялен и привързан към социалистическа България … Моля представител на посолството (то е във Вашингтон) да се срещне със свещеника (той е в Чикаго) и да поговори с него за линията на поведение, която трябва да се следва …”. В друга грама се казва: „Координираните действия, направлявани от заинтересовани сили в САЩ, имат за цел ликвидиране на българското присъствие и влияние сред нашата емиграция в САЩ.” Зам. Министър Любомир Попов обръща внимание, че: „Тази кампания се ръководи от вражеската емиграция, която в лицето на свещеник Ноцков виждат пречка за постигане на своите цели“. (виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. ІV – 23, 24)

Финалът на водените дела идва през май 1993 г. Валентин Ноцков и неговите поддръжници губят. Съдът постановява църквата, парите и архивът да бъдат предадени на другите. От сметката на църквата липсват около 50,000 долара. Касиерът е осъден и е запорирана къщата му. Свещеникът е обвинен от възстановените настоятели, че не е дал отчет къде са няколко хиляди долара от фонда за построяване на нова църква. В резултат на съдебните дела “църквата Св. София се провали морално, религиозно и духовно, а финансово беше ограбена“ - смятат тези настоятели. Ноцков се завръща в България. След две години той отново е в Чикаго. Но тогава от настоятелството му пишат: „Вашата поява в нея (църквата „Св. София“ – б.а.) е символ на разцепление и раздор“. (Виж http://otzvuk.com/Knigi/TSURKOVNI%20OBSHTINI.pdf, прил. VІ – 3).

Както става ясно, от м. май 1993 г. мястото на свещеника в храма „Света София“ в Чикаго отново е вакантно. Църковното настоятелство търси такъв. Явяват се няколко кандидата. Един идва от Ню Йорк и служи почти цяло лято, докато децата му били във ваканция. Чикаго му харесало, но жена му имала добра работа в Ню Йорк и не пожелала да се премести тук. Други изнесли по няколко свещенослужения “пробно”. Между тях е и отец Грую поп Цонков. Настоятелството се спира на него. Той поема свещенослуженията в църквата през декември 1993 г.

Епископ Йосиф Босаков освещава новата църква

Епископ Йосиф Босаков освещава новата църква

През 2001 г. църковното настоятелство взема решение за строеж на нова църква. Тук, освен отец Груйо, активна роля заема и д-р Виолета Симов-Динев, и десетки други родолюбиви българи от старото и по-новото поколение емигранти. Много далновидно те търсят и намират парцел извън голямо Чикаго, в близост до което минават някои от важните пътни магистрали. Църковният комплекс е построен за няколко години. Освен богослужебния храм, има обширни ресторант, паркинг и двор. Няколко помещения са отделени за класни стаи. На 15 юни 2014 г. храмът е осветен от еп. Йосиф Босаков. Засега църквата „Света София“ е единственият български православен храм, който към Българската патриаршия в населеното със стотици хиляди българи Чикаго и околностите му.

Многая лета на „Света София“ в Чикаго и дано Божията премъдрост, на която е кръстен храмът, да бъде с всички българи в Чикаго, с техните деца и внуци, с идните поколения.

 

Георги Иванов


Какво четем:

🔴 Пет странични ефекта на емигранството, за които никой не говори

🔴 От Винпром през 50-те

🔴 Чужденци направиха класация на най- красивите места в България. Вижте кои са според тях? А вие на това мнение ли сте? (Снимки)

Източник: Euro Chicago



Коментари



горе