Атанас Далчев - недооцененият творец
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.“
Атанас Далчев
Думите принадлежат на Атанас Далчев – поетът, който сякаш никога не получава истинско признание от обществото, а може би и заради това успява да „зарази“ със стиховете си дори хора, на които по принцип е чуждо това изкуство. Далчев умее да комбинира високата философия с образи, които могат да бъдат разбрани от всекиго. Сложна задача, решена от един от създателите на литературния кръг „Стрелец“, който с точните си “стрели” безпощадно улавя фините щрихи от живота. „Обичам изкуството, което завоюва действителността, а не бяга от нея, което претопява нещата и явленията и извлича от тях като от руда стройния свят на образите“, пише Далчев.
Темите за погледа навън, за прекрачването на границите и суровата действителност се предопределят от детството му. Той идва на бял свят на 12 юни 1904 година в Солун. След краха на Балканската война, в която родната къща на поета изгаря, семейството се установява в София. Атанас завършва Първа мъжка гимназия и философия в Софийския университет. По това време – през 1926 година, излиза първият му самостоятелен сборник „Прозорец“- един от любимите образи в неговата поезия. По-големият му брат Любомир Далчев е известен скулптор, автор на много от най-познатите статуи в София и други градове – сред тях е тази на св. Климент Охридски до Народното събрание.
1927-а е рождената година на кръга „Стрелец“, в който се включват видни интелектуалци като проф. Константин Гълъбов, Светослав Минков, Кирил Кръстев, Фани Попова-Мутафова. Обединява ги мечтата да издигнат националната ни литература на европейско ниво, но запазвайки автентичния й български облик. За съжаление, не срещат особено признание – вестникът, носещ името на кръга, спира да излиза само след 12 броя заради слабия интерес. Обществото не е узряло за предлагания от тях светоглед, но това не спира Далчев да продължи да пише така, както вижда живота през прозореца на стиховете.
Втората световна война повтаря за поета и неговото семейство нещастието, сполетяло ги през Балканската: къщата им е разрушена при американските бомбардировки над София. После с 9-ти септември идват промените, а свободолюбивият и принципен интелектуалец трудно се вписва в новия живот. През 1947 година е уволнен като началник на отдел „Обществено възпитание“ към Министерството на информацията и изкуствата. В онези тягостни времена дори спира да пише – започва отново след повече от десетилетие, а едва през 1965 година издава първата си стихосбирка след дългата пауза – „Стихотворения“. Постепенно произведенията му добиват популярност, признание на държавно ниво, както и в чужбина – Далчев получава много награди, сред които орден на Президиума на Върховния съвет на СССР, званието „заслужил деятел на изкуството и културата на България“ и Хердеровата награда на Виенския университет през 1972 година Същата година близкият му приятел Радой Ралин съставя и издава сборника с негови стихове „Балкон“.
Далчев не се стреми да бъде харесан на всяка цена, в нито един момент не се влияе от доминиращите предпочитания на обществото. Нещо повече, с упоритост и творчески нюх той прозорливо съумява да проправи постепенно път на своите различни стихове, които след това ще повлияят на цели поколения български творци. Тихата културна революция, която Далчев осъществява, променя из основи нашия литературен живот и го модернизира. По-малко познати, но определено не маловажни са неговите заслуги като преводач – на тази част от работата си поетът отдава изключително значение.
Атанас Далчев (в средата) заедно с поета и преводача Александър Муратов (вляво) и Радой Ралин
„Художественият превод ми напомня прозорец, в който образите от улицата се смесват с отраженията на предметите вътре в стаята. Той е произведение толкова на автора, колкото и на преводача.“
Далчев подарява на българския читател творби на автори като Балзак, Лафонтен, Гарсия Лорка, Чехов, Стендал. Поетът умира през 1978 година. Душата му отлита през прозореца на времето, но не си отива. Прочетете стиховете му и ще я видите през стъклото на изящните му строфи, в които всеки образ рисува нова краска по живата картина от другата страна на прозореца…
Какво четем:
🔴 Триградското ждрело-едно от най-красивите кътчета на България🔴 70 години БПЦ "Света София" в Чикаго
🔴 Пет странични ефекта на емигранството, за които никой не говори
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
