Баба Марта пристига!
Традицията продължава
Вече 11 години в Български учебен център "Знание" деца, родители и учители се
събират за участие в Работилницата на Баба Марта, за да предадат тази българска
традиция на малките българчета, да посрещнем Баба Марта с
мартенички, за да сме здрави и засмени, както се пее в детската песничка.
Баба Марта бързала,
мартеници вързала:
морави, зелени
бели и червени.
Първом на гората-
да листят листата.
И да дойдат всичките:
щъркелите, птичките,
първият певец,
Косер хубавец.
После на градините-
да цъфтят гиргините
и латинки алени,
и божури шарени.
Ябълки да зреят,
круши да жълтеят.
А пък на дечицата
върза на ръчицата
мартеници чудни
със ресни червени,
да са ранобудни,
да растат засмени.
За поредна година една прекрасна инициатива на БУЦ "ЗНАНИЕ", ЧИКАГО, ИТВ „АЗ МОГА, АЗ ЗНАМ”, НАЦИОНАЛЕН ДВОРЕЦ НА ДЕЦАТА И ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЪЛГАРИТЕ В ЧУЖБИНА събра в едно всички български
деца, където и да живеят по широкия свят. Събра ги любовта и признателността към
делото на най-великият българин - Апостола на българската свобода - Васил Левски.
Вдъхновени от великото дело на Апостола, децата написаха прекрасни стихове и
есета, нарисуваха уникални рисунки- портрети и композиции от живота му и с това обогатиха българската литературна
класика за Левски от Христо Ботев и Иван Вазов, която знаем от детските читанки.
Благодарим на всички участници! Поздравяваме ги и им пожелаваме да запазят своето
вдъхновение и безгранична любов към България, така като ни учеше Левски.
Поместените стихове и рисунки са част от наградените творби в 4-ти Международен
Конкурс Васил Левски. Може да разгледате всички творби от Конкурса на страниците
на ИТВ" Аз мога, аз знам"
http://www.azmogaazznam.com/index/competitions/id/143
Безсмъртно
Апостоле...
Страшно е...
Да гледаш с мъка бесилото,
да слушаш плача на родината,
да виждаш в очите на Левски
болка и укор човешки.
Велико е...
За цял народ да бъдеш избавление
от вековно и безпаметно забвение,
с думи да запалваш сърцата във едно
под свещено българско крило.
Тъжно е...
Да срещнеш сред своите предател
на вражеска дума да бъде приятел,
сами да отекват геройските стъпки
в мрак да увисват велики постъпки.
Човешко е...
Да питаш „Народе???“ и да страдаш,
мечтата на родината да защитаваш,
в килията на сърцето ти да пее любовта,
окови робски да руши във паметта.
Свято е...
Смелото дело с кама и пищов,
страшният път на бунтовния зов,
под расото черно струи светлина
за знаме със „Смърт или свобода“.
Безсмъртно е...
Да светиш и на бесилото с бяла одежда,
да бъдеш светец, да носиш надежда,
да сееш в душите зрънцето вяра –
духът на народа пред теб се прекланя.
Апостоле...
Станислава Ивова Стефанова – 9. клас
Гимназия „Пейо Яворов“, гр. Петрич
За една земя и един герой
Есе
Снимки, документи, писма, знаме бунтовно, пищов и кама...
Къс пожълтяла хартия, свещен завет и идеал... Един кратък живот
и бесило, а след тях е ... вечността.
Какъв човек може да каже, че „народната работа стои над
всичко”... Каква душа може да съветва „братство всекиго, без да
гледаме вяра и народност”... Какво сърце може да избере „които
искат да мрат за отечеството, да бъдат готови”...
И каквото направи, той го направи в полза народу!!!
А след неговите дела, идват нашите думи...
За една земя, седналата на софричката пред свещения хляб,
за да направи кръст и да се помоли за свобода и бъдеще.
Страдалческата бащина земя мечтаела да не робува никому. Тя и
днес заплита в шевиците майчината мъка за героите, любовта си
към смелите българи, които като пред олтар положиха живота си...
За един идеал – да се жертваш за една велика кауза, не само
за своето отечество, а за правото на всеки да бъде свободен. И
заради тази идея да направиш кръст с кама и пищов над
Евангелието от любов и вяра, че има два пътя, но си избрал
достойния. И заради тази мечта да си скътал в тефтерчето
молитвите си към Бог за спасение на България и на душите...
За един герой, единствен сред многото и най – добрите.
Тъмните векове на робство и страдание са записали името му
върху всяко листо от гората, която пее за вярната народна любов,
върху всяка криволичеща пътека, където е останала следа от един
устремен към революцията буден ум. Пътят му прекъсва страшно,
но бесилото се превръща в най – прекия и светъл път към
звездите.
За една история, пред която притихваш от почит и гордост.
Написана с кръвта на много животи – кратки, но страшни, които от
век на век прехвърлят могъществото и славата на велики мъже,
робския плач и писъка на куршуми, но историята знае, че „без
революция сме загубени во веки веков”.
За паметта... Да знаем и помним една „чиста и свята” душа,
която се жертва за своята „чиста и свята” република.
Портрети, снимки, документи... Къс пожълтяла хартия... И
едно бесило, което крещи: „Дела трябват, а не думи”!!!
Никол Бакалова - 8. клас
Гимназия „ Пейо Яворов”, гр. Петрич
Какво четем:
🔴 Костов: 8000 мюсюлмани у нас приемат тероризма🔴 Канонизацията на Серафим ще доведе до духовно възраждане на България (снимки)
🔴 Боян Радев: От Държавна сигурност ми взеха Форд Мустанга
Източник: България сега
Коментари
Последвайте ни във facebook!
