Вася Попова за пътя към мечтите и мисия „Berklee”
„Толкова много ти е дал Господ, че не знам дали го осъзнаваш. Трудно губя кондиция,
но сега я загубих“, каза Данчо Караджов на прослушването на Вася Попова в предаването
„Гласът на България“. „Изпълнението ти беше толкова емоционално, щях да се разплача”,
призна Вики от група „Мастило“, а Преслава допълни: Ако си предполагала, че никой
няма да те хареса, значи си луда!
Вася Попова е повече от талантлива. Гласът ѝ притежава онази рядко срещана способност
да разказва цели истории, да те пренася на непознати места и дори да сгрява душата
ти, въпреки студът сковал света. Запее ли това момиче, всички мълчат, защото човек
е безмълвен пред великите неща.
С Вася трябваше да се срещнем, за да проведем това интервю, но предвид непредвидени
затруднения не можахме, затова говорихме по телефона. Много рядко някой е успявал
да прехвърли толкова емоции върху ми от другата страна на слушалката. Макар и
по телефона, Вася несъзнателно ми даде няколко урока, разказвайки ми собствената
си история. Трябва да ви кажа, че оптимизмът и положителната ѝ енергия са направо
заразни. Говорейки с нея, слушайки я, си даваш сметка, че дори и да си постигнал
нещо значимо трябва да продължиш напред, защото отвъд това те чакат още много
приключения и осмислящи живота ти неща.
Не само гласът на Вася умее да докосва сърцето, но и нейната мисъл, както и нагласата
ѝ за живота. Тя гледа света, но го вижда по различен начин от останалите и това
те провокира ти сам да преосмислиш представите и рамките, които си изградил.
Оставям ви да прочетете интервюто с нея, което тя даде специално за в. „България
СЕГА“ и да откриете по нещо за себе си. Както аз се натъкнах на толкова много…
Разкажи ми малко повече за себе си – къде си родена и отраснала, няколко думи за детството си.
Родена съм в Стара Загора от където е и баща ми, но всъщност съм отраснала в
Кърджали, майка ми е от там. По-голямата ми част от детството е минала в този
град, затова когато казвам от къде съм предпочитам да кажа именно Кърджали. Родена
съм в семейство на възрастни родители, при това много музикални, който обаче имат
съвсем различна професионална насоченост. Майка ми е филолог, понастоящем пенсиониран
учител, а баща ми беше машинен инженер, който се пенсионира преди майка ми. Имам
голям късмет да се родя точно в този дом и при тези двама души, защото това ми
е дало наистина много. На мнение съм, че нещата се случват в точното време, на
точното място, при това по най-добрия възможен начин. Свързвам детството с много
музика и песни на триглас, с книги и разговори… Изобщо един духовен дом по всички
параграфи, които можеш да си представиш. Винаги съм чувствала един уют и щастие,
че мога да бъда себе си и да говоря за нещата, от които се страхувам или вълнувам,
без никакви притеснения. Накратко – усещане за разбраност.
Първоначално си започнала уроци по пиано, до колкото знам, а впоследствие и по пеене…
По пеене дори не съм и започвала. В Кърджали условията са такива, че има силна
музикална школа в Дома на културата и когато бях още в детската градина, постоянно
пеейки, родителите и учителите ми забелязаха някаква музикалност в мен. Така се
озовах на прослушване в културния дом и започнах уроци по пиано. Пеенето обаче
винаги е било съвсем естествена част от съществуването ми, без каквато и да било
претенция или ангажимент с посока на развитие. Винаги е било усещане. Така че,
години наред учих пиано и солфеж, бях и в групата по народни танци в Дома на културата,
а по-късно започнах и заниманията си към Детски и младежки парламент към Обединен
детски комплекс, Кърджали. Имах щастието да водя един активен живот – духовна
и културна програма, гражданска активност… Всичко, което любопитството ми искаше,
просто го получаваше.
В такъв случай, що се отнася до пеене, ти си един абсолютен природен талант.
Не знам какво точно кодира природата в един човек и кое е нещото което трябва да приемем като посока на развитие. За мен пеенето винаги е било толкова непринудено и естествено, че ми отне дълго време, за да избера пътя му и този факт го превърна в нещо изключително ценно. Пеенето, като начин на изразяване, не дойде в живота ми на етапа, когато всички около мен мислеха, че това е моя път. По онова време бях много любознателна и разполагах със свободата да търся различни посоки. Пеенето дойде след множество неща които ми се случиха и ме доведоха до осъзнаването на факта, че музиката всъщност е отговорност, която иска посвещение. Не трябва да се гледа на нея просто като на някакви звуци, които излизат и се нареждат един след друг, защото тя е начин на изразяване.
Но ти записваш „Балканистика“ в СУ „Климент Охридски“. Предполагах, че след всичко казано ще поемеш към любовта към музиката.
За да ти отговоря на този въпрос, трябва да върна лентата назад. Езиците винаги
са ми били слабост, което си го обяснявам чисто генетически, като нещо наследено
от майка ми. Всичко винаги е било една чаровна провокация и съм се гмуркала без
да се замисля, независимо какво е било езиковото семейство. Когато преди години
подготовката ми стана много сериозна, започнах да пътувам всяка седмица до Стара
Загора, за ходя на частни уроци по пиано и да кандидатствам в музикалното училище.
Добре обаче два месеца преди това, сметнах че да разбирам толкова много от музика
ме кара да следвам нещата по-логичния път, което за онова време ми се видя по-скоро
ограбващо от колкото даващо. Затова една сутрин се събудих с решението, че ще
уча в езиковата гимназия, като получих пълната подкрепа на родителите ми. Завърших
в паралелка с усилено изучаване на немски и английски с диплома от Гьоте-институт.
След което исках да уча в Германия и кандидатствах на няколко места. Приеха ме,
но Български пощи не доставиха документите ми в срок и така не успях да се запиша.
Аварийният ми вариант за България беше СУ. Тогава все още бях изцяло отдадена
на страстта си към литературата, историята и езиците. Тогава за изпитите ме подготви
Гергана Първичева, която е разкошен учител. Така две години учих „Балканистика“
– нещо атрактивно и същевременно много нашенско.
Но в същото време си била част от театъра към СУ.
Да, точно така. Преди осем години започна еднообразното ежедневие, което следваше
една рутина – от университета се прибирах вкъщи и обратното. Никога до онзи момент
не се бях сблъсквала с подобна монотонност. Тогава видях обява за театрална трупа
„Алма алтер“ към СУ, с режисьор Николай Георгиев. Реших да опитам. Казах си, че
дори и да не се получи, поне ще съм разнообразила деня си. В крайна сметка стана
така, че нямаше нужда да чакам резултатите като останалите кандидатствали, защото
веднага ме приеха. Последваха две интензивни години – през деня на лекции, а вечер
на репетиции и представления. Там срещнах едни от най-важните хора в живота ми,
от различни специалности в СУ, защото театъра е достъпен за всички студенти. Театърът
ми даде наистина много, защото не е конвенционалния тип, който всички са свикнали
да приемат, с други думи не следва идеологията на Станиславски, а тази на Гротовски.
Да се сблъскаш с подобна идеология и философия, в правилния за теб момент, може
да промени усещането и мирогледа ти и да счупи рамките и формите, които си трупал
през живота си, като те връща в изначалния ти образ, преди факторите, които са
те променили.
С трупата започнахме да пътуваме много. Бяхме в Полша, Чехия, Босна и Херцеговина,
Гърция, Хърватска, Египет и др. Най-основният ми начин, с който се изразявах отново
беше музиката. Този театър събира изкуствата, в него пеенето, танците и движенията
са равнопоставени на словото. Всичките тези посещения на различни места ме накараха
с нова сила да разбера, че музиката събира, носи послание и унищожава всички различия.
Независимо в коя държава бяхме, каква вяра изповядваха хората или цвета на кожата
им, всички ме разбираха чрез езика на музиката. Тогава разбрах, че музиката е
живот, че съм жива и има смисъл от мен, докато мога да говоря чрез нея.
Предполагам тогава решаваш на напуснеш СУ и да се запишеш в Националната музикална академия „Панчо Владигеров“?
Именно. Тогава се върнахме от фестивал в Полша и вътрешно знаех, че за последен
път прекрачвам прага на СУ като негов студент. Това осъзнаване придоби физически
размери и трябваше да действам веднага, защото нещо кардинално в мен се бе променило,
бях друг човек. Две неща разбрах от опит. Първо, образованието е средство, а не
цел и че докато дишаш си навреме. Тези две мисли ми помогнаха да следвам новата
представа за себе си като част от света и да оставя сигурното, впускайки се в
риска. Животът е това, което те прави щастлив, а моето щастие се криеше в музикалното
ми развитие и затова записах в НМА.
ПОДКРЕПЕТЕ ВАСЯ КАТО КЛИКНЕТЕ:
При това си гонила развитието си на всяка цена, защото знам, че не ти е било никак лесно да се издържаш в този период.
Така е. Правех много неща, които трябваше да ми донесат доход, защото по обясними причини нямаше как да разчитам на безрезервната помощ на родителите ми. Тогава започнах да превеждам рецепти от немски на български за кулинарен журнал, гледах деца, чистех две къщи и работех в кетъринг фирма. Но нито една от тези дейности не ми тежеше, защото знаех в името на какво го правя. Това беше пътека към целта, а следваш ли сърцето си никога няма да се изгубиш, защото имаш най-верният компас.
Кога установи, че искаш да участваш в „Гласът на България“?
Това беше много емоционална случка, която приятелите ми искаха да преживея много по-рано от времето, в която тя се случи. Те винаги са искали да направя нещо, с което да могат повече хора да ме видят и чуят. Така 2012-та се явих на кастинга с поставена задача пред себе си. Вярвам, че участието ти в подобен вид формати трябва да се случва, само ако знаеш защо го правиш. Ако очакваш след участието ти да изградиш бърза шеметна кариера, пълна с предложения за работа, по-скоро ще останеш разочарован. Задачата, която си поставих, беше да разбера как ще реагират хората към мен – момичето, което някак късно се насочи официално към музиката. Всички знаем, че светът е пълен с талантливи хора, но сме наясно и че не всеки бива приет от публиката. Затова исках да видя дали ще бъда разбрана или ще ме приемат като някакъв самозванец воден от заблуда. Бях се подготвила за много сурови и негативни варианти, като абсолютен нацист (смее се). За моя много голяма изненада хората реагираха добре и разбраха какво искам да кажа.
Кое те насочи към Berklee College of Music? Важно е да се отбележи, че ти вече си приета там. Честито!
Благодаря ти! Виновника да се насоча в тази посока се казва Симеон Лозанов, който
е изключителен музикант. Той винаги е вярвал в мен и ме е подкрепял, и всъщност
един ден ми предложи да кандидатствам в Berklee, сигурен че ще ме приемат. Първоначално
бях скептична, до известна степен приятелите
ми са вярвали повече в мен, от колкото аз самата съм си позволявала, но в последствие
се реших да пробвам. Озовах се в Атина на прослушване на световното турне на Berklee.
Това беше вълнуващо и себеразкриващо пътуване, което умишлено предприех сама,
понеже е нещо което не можеш да споделиш с някой друг, тъй като то касае теб лично.
Прослушването и интервюто бяха страшно вълнуващи и след това в продължение на
2 месеца и половина всеки ден проверявах пощата си, чакайки резултатите. В крайна
сметка получих отговор, че съм приета. Боже, какво щастие беше! Но с течение на
времето еуфорията отстъпваше място на разумът, който ти казва: Тук става дума
за много пари. Чудесно е, че си приета, но как точно ще си позволиш и ще платиш,
за да бъдеш там?
Предвид сложността и трудността, пред която стоях, започнах да търся всякакви
решения, като прецених, че преди да търся какъвто и да било вариант отвън, ще
направя всичко, което зависи от мен самата, за да се случи. Тогава отидох на повторно
прослушване на следващото световно турне на Berklee в Лондон, като този път акцента
беше насочен към стипендия. Така моята „мисия
Лондон“ започна и след куп вълнения ми отпуснаха стипендия в размер на $20 000.
Достатъчна ли е тази стипендия, за да следваш мечтата си и да бъдеш в Berklee?
Те са наистина много, но не са достатъчни… Годишната такса е в размер на близо 30 хил. долара, а тази стипендия се разпределя по 10 хил. за двата семестъра. Сега трябва да набавя по още $ 5 000 за всеки семестър. Така че, пред мен все още стои една сума, която трябва да открия, за да покрия таксите. Благодарение на вярата и настойчивостта на приятелите ми, стартирах платформа за събиране на средства, с която събрах $ 1 000, които реално са сумата, която предоставяш, за да покажеш, че ще използваш мястото си и стипендията, които си спечелил. Имам пари, с които да покрия разходите около интервюто за виза и всички документи, но от там насетне, са ми необходими още 8 хил. долара. В тях дори не влизат разходи по покрив, храна или дори компютър, понеже от Berklee имат изискване компютъра ти да бъде “Apple”. Тези 8 хил. са само за учебна такса.
ПОДКРЕПЕТЕ ВАСЯ КАТО КЛИКНЕТЕ:
До кога трябва да събереш сумата?
Първоначалната вноска от $ 1 000 трябва да се внесе до 1-ви април, а до средата на месеца е добре разполагам с останалата сума, за да задвижа всичко, понеже ми е нужно техническо време да действам. Самият семестър започва през месец май.
Сигурен съм, че има хора които знаят колко ценно е човек да постига мечтите си и колко трудно е да си само на крачка от тях, също като теб. Истински успех е фактът, че са те приели, повярвали в теб, за да ти предоставят стипендията и такъв капацитет хора признали таланта ти. Затова е изключително жалко, че срещаш трудности от финансова гледна точка.
Винаги съм се натъжавала, когато заговорим за пари и когато те са препятствие за развитието ти. Съжалявам, че нещата колкото зависят от мен, толкова и не. Затова отидох на второ прослушване за стипендия, защото исках да знам, че съм направила всичко по силите си, всичко което е било в моя власт и което съм можела да сторя… И сега, когато се изправя пред равносметката, че това не стига… Чувството е много особено – щастлив си, но не можеш да се зарадваш. Нещо просто те стяга и не позволява на душата ти да се отпусне.
Тук внезапно приключих интервюто… Не можех да задавам повече въпроси, не можех да продължа, защото аз самия изпитах тежест и болка. Не спирам да си задавам въпроса колко хора днес искат помощ за нещо наистина значимо, далеч от битовите глезотии и преследването на вятърни мелници? Колко от тях искат да се развиват и да вложат всичките си средства в образованието си, а не в прищевките на модерното време? Вася смело крачи по своя път, давайки ни пример за това как, ако истински желаем нещо не трябва да се отказваме. Но сега тя е изправена пред единственото изпитание, с което не може да се справи сама. Затова скъпи читатели, ако можете и искате, моля ви помогнете ѝ да постигне своята мечта, като направите дарение по своите възможности на банкова сметка с IBAN: BG39 TTBB 9400 1525 9000 88 / TTBBBG22 или отворете този линк: https://www.generosity.com/education-fundraising/help-vasya-to-study-at-berklee-college-of-music . Тя ще ви бъде изключително благодарна! Аз вярвам, че с общи сили това момиче ще прекрачи входа на Berklee, най-малкото защото го заслужава!
Какво четем:
🔴 Строителен бизнесмен на 56 г. се върна в класната стая🔴 Важно за всеки българин: Ето кога ще почиваме около 3-ти март!
🔴 Шампионът Александър Томов: Не ходя на прегледи, винаги ще намерят причина да ме лекуват
Източник: България сега
Коментари
Последвайте ни във facebook!
