Спомен за правешката "Силиконова долина"
Началото на разработването на българските микрокомпютри започва през 1979 г.
Първоначалните модели (ИМКО – ИМКО е съкращение от Индивидуален Микро КОмпютър)
са разработени и произведени от ИТКР (Институт по Техническа Кибернетика и Роботика)
към БАН през 1980 само в 3 броя. През 1981 са произведени още около 50 броя от
ИМКО-1. След доброто им посрещане от потребтелите, които ги намират за лесни за
работа, през 1982 г. е произведен вторият персонален компютър ИМКО-2, на базата
на който през следващата година започва масово производство на 8 битовите компютри
от серия Правец. През 1984 започва и производството на професионалните компютри
от серията Правец 16. Компютрите от серията Правец, са наречени на родният град
на Тодор Живков – гр. Правец, където е построен и завода, в който са се произвеждали.
Първото международно преставяне на ИМКО е на Международния Симпозиум по Роботика в Лондон, като ИМКО е управлявал българският робот-ръка – РОБКО-01. Управлението на робот чрез микрокомпютър било изключително впечатляващо дори за специалистите от САЩ и Япония, които до тогава ползвали миникомпютри за управление на роботи, докато представеното от България решение струвало десетки пъти по-малко и било значително по-лесно за използване.
След невероятния успех на ИМКО-1, през 1982 г. се създава неговият усъвършенстван
вариант ИМКО-2 и започва неговото серийно производство (с леки модификации) в
Прибостроителният Завод в гр. Правец под търговското име Правец-82. След кратка
пауза през 1985 г. започва бързото създаване на нови модели компютри от серията
Правец. Производството на компютри се стабилизира и се извършва изцяло в специално
създаденият Комбинат по Микропроцесорна Техника в Правец, като България започва
да изнася голяма част от продукцията си за страните от СИВ и по-специално СССР.
Производственият капацитет в КМТ Правец е предвиден да бъде до 100 000 компютъра
годишно, но този капацитет никога не е достигнат. Най-големият достигнат пик в
производството е когато България произвежда 40% от компютрите използвани в страните
от социалистическият блок (60 000 компютъра годишно), като по това време за производството
на електроника са ангажирани над 300 000 работника а произвежданата продукция
е на стойност $13.3 млрд/годишно (8 милиарда рубли). Създават се множество заводи
за произведство на периферия, като ДЗУ – Стара Загора, ЗМД – Пазарджик, ЗЗУ –
Пловдив, завод Аналитик в Михайловград (Монтана) произвежда мониторите. Благодарение
на този бум в производството, през 80-те години на XX век, България се нарежда
на трето място в света по производство и използване на електронни устройства на
глава от населението. Също така голяма част от електрониката използвана от руската
космическа програма също е българска (напр. модулът за автоматично приземяване
на руската космическа совалка), което също нарежда България на трето място в света
на база развити космически програми (след СССР и САЩ).
Създаването на аналози на компютри на големите фирми се налага като тенденция през 1980-те години, като България не отстъпва на икономиките на Сингапур, Тайван и Южна Корея. През тези години е било въпрос на престиж всяка по-сериозна икономика да произвежда аналози на Apple или IBM.
Основно компютрите Правец са се произвеждали в КМТ – Правец (Комбинат по Микропроцесорна Техника Правец), както и в БАН. Почти всички модели на Правец 8 (ИМКО-1, ИМКО-2, Правец 82, Правец 8М, Правец 8А, Правец 8Е, Правец 8С, Правец 8S, Правец 8VC) са изцяло съвместими с архитектурата на Apple II. Единствено Правец 8Д е базиран на Орик Атмос. Компютрите от серия Правец 16 (Правец 16, Правец 16A, Правец 16H, Правец 16ES) са базирани на IBM PC.
Какво четем:
🔴 26 ст. за боб чорба в стола на казармата в Благоевград🔴 Млад изобретател става първият български киборг
🔴 Кобрата тренира на открито
Източник: socbg
Коментари
Последвайте ни във facebook!
