От днес България има нов светец
От днес България вече има нов светец. Българската и Руската църкви канонизират заедно архиепископ Серафим Соболев.
Известен още като Серафим Богучарски (светско име Николай Борисович Соболев), той е живял в периода 1881 – 1950г. Роден е в Рязан, Руската империя. Той е епископ на Руската православна църква, който оглавява руските православни общини в България от 1921 до 1950 г. В служението му съществено място заема борбата за чистотата на православната вяра.
Московската патриаршия съвместно с Българската решава на Архиерейски събор, проведен на 2 и 3 февруари 2016 г., да причисли светителя към лика на светците, макар и той да се противопоставя приживе на някои от инициативите на Луската православна църква.
Решението за канонизирането на Свети Серафим е взето и въпреки критики, свързани с житието му. Церемонията по канонизацията се провежда днес в София, на датата, на която Серафим почива. От този ден всяка година 26 февруари ще бъде дата, на която ще се почита паметта на светеца.
Стотици страдащи намират утешение и изцеление след искрена молитва на гроба на Св. Серафим. Приживе след негови молитви също са ставали чудеса. Свидетелство за светостта му са неговите проповеди и трудове.
През 1904 г., след завършването на Рязанската духовна семинария, Серафим постъпва в Санктпетербургската духовна академия, където на 26 януари 1908 г. приема монашеско пострижение от епископ Сергий (Тихомиров) и получава името Серафим в чест на преподобни Серафим Саровски.
На 18 март същата година е ръкоположен за йеромонах. В академията се сприятелява с ректора Теофан Бистров. През 1911 г. става инспектор на Костромското духовно училище, а скоро след това – ректор на Воронежката духовна семинария и е въздигнат в сан архимандрит.
На 1 октомври 1920 г., на празника Покров Богородичен, архимандрит Серафим е хиротонисан в сан епископ в катедралния храм на Симферопол. През пролетта на 1921 г. с решение на Висшето църковно управление зад граница е назначен за настоятел на храма „Св. Николай Чудотворец“ в София.
От момента на пристигането си в България той оглавява руските православни общини на българска територия, отначало под юрисдикцията на Руската православна църква зад граница, а по-късно – на Московската патриаршия.
Серафим изобличава всяко отклонение от православните истини. Категорично се противопоставя на учението на митрополит Антоний Храповицки и подробно опровергава „софиянството“ на протойерей Сергей Булгаков и отец Павел Флоренски. Като свое задължение смята и борбата срещу антихристиянските култове.
На всеправославното съвещание в Москва през 1948 г., архиепископ Серафим обосновава недопустимостта на участието на Православната църква в икуменическото движение, като посочва неговата зависимост от масонството и от други, враждебни на Христовата църква, организации. Икуменизмът всъщност се бори за сливане в едно на всички християнски деноминации.
Серафим последователно се изказва против модернизма в православието, против католическото и протестантско влияние (баптизъм, адвентизъм) и против съвместните молитви и богослужения с неправославни.
Серафим Соболев подробно разглежда различията между англиканското вероизповедание и православната църква. Изобличава дейността на организации като „Младежки християнски съюз“, „Фар“ и „Християнска асоциация на младите хора“ (YMCA).
Почти цялото архиерейско служение на архиепископ Серафим преминава в България, където той написва богословски трудове и проповеди, противопоставяйки се на обновленческия разкол и съдейства за преодоляването му, съставя акатист (молитва, при която вярващите стоят прави) на свети Йоан Рилски Чудотворец, когото нарича „слава и красота на българската църква“.
На 26 февруари 1950 г. на празника Тържество на православието владиката завършва земния си път. Погребан е в криптата под олтара на църквата „Свети Николай Чудотворец“ в София.
На 26 февруари 2002 г., в катедралния храм на Българската православна старостилна църква „Успение Богородично“ в столицата е извършено църковното прославление на светител Серафим, архиепископ Богучарски, Софийски Чудотворец. Първата икона на светителя е нарисувана от рафосорната Монахиня Магдалина (Начева) от Княжевския манастир „Покров Богородичен“.
Какво четем:
🔴 Георги Бенковски и зеленото сирене🔴 "Правец" пуска геймърски "звяр"
🔴 Освобождение с 11 часа концерти в зала "България"
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
