Дечко Узунов: Вярвам в безсмъртието


"В какво вярвам ли? Вярвам в безсмъртието. Животът е онова, което е излязло от сърцето, от чувствителността, от всичко, което е добротата. Това, което си създал, това е твоят живот", казва големият художник.

Дечко Узунов е роден на 22 февруари 1899 година в Казанлък. Приет за студент в ДХИУ (1919 г.) при проф. Петко Клисуров, след завършване на тригодишния общ курс заминава за Мюнхен - една от европейските столици на изкуството, където се учи в ателието на проф. Карл фон Маар.

През размирната 1923 година там се събира голяма българска колония от  интелектуалци: Елисавета Багряна, Николай Лилиев, Чавдар и Фани Мутафови, Олга Кирчева, Константин Щъркелов. Всички те стават близки приятели с художника, а някои от тях и  модели за негови портрети. След завръщането си в България, Дечко Узунов продължава образованието си в Художествената академия - София. Завършва живопис през 1924 г. при проф. Стефан Иванов.

 

 

През 20-те и 30-те на миналия век сътрудничи на списания "Стяг", "Маска" и "Златорог", оформя и илюстрира различни книги.

Първата му изява е през 1925-а, по повод на която Сирак Скитник пише в сп. "Златорог": "Дечко Узунов малко работи, излага два познати вече портрета на Н. Лилиев и госпожица М. - но той притежава едно вътрешно виждане, което ще опази малкото му работи от забрава".

През същата година става член на художественото дружество "Родно изкуство", в чиито изложби и прояви неизменно участва.

От 1932-ра е преподавател в Художествената академия и осъществява първата си самостоятелна изложба.

През 1937 година посещава Париж като проектант и оформител на българския павильон на  Международното изложение. Получава сребърен диплом на Ватикана за фреските с образите на Св. Св. Кирил и Методий. Познава се с Пикасо, Дюфи, Матис, Руо и Миро.

 

 

Участва в българската художествена изложба в Ню Йорк (1938 г.)  заедно със Сирак Скитник, Б. Обрешков, Иван Ненов, Илия Бешков, Стоян Венев и др.

Прави стенописи в дома на арх. Васильов, а по-късно в Съдебната палата в София (1942 г.), Църквата „Св. Йоан Предтеча“ в Казанлък (1936), Народната опера(1954-1955 г.), Музея "П. К. Яворов" (1963 г.), НДК (1984 г.).

Повече от шест десетилетия Дечко Узунов развива своето изкуство. От символизма, сецесиона, експресионизма и неокласиката през академизираната формула на соцреализма до пространствената чистота, променяйки своя изказ, сякаш за да внуши, че за всяка мисъл има пластичен еквивалент. В своя творчески път художникът е упрекван, че малко работи, а в по-късните години, че е много плодовит.

 

 

През 1999 година ЮНЕСКО обявява Дечко Узунов за световноизвестна личност по случай 100-годишнината от рождението му, така творецът получава посмъртно още едно признание за своя принос в изкуството.

Художникът има своя секрет, с който побеждава времето и който Роден определя с думите: "Възхищението е като силно вино за благородните души".


Какво четем:

🔴 За 26 години при толкова правителства какво постигна България?

🔴 От 1 януари влезе в сила ранното пенсиониране

🔴 Българинът трябва да си смени чипа 

Източник: afish



Коментари



горе