Писмата до дядо Серафим ще стигат по-бързо, той е вече светец и Софийски чудотворец (Видео)


66 години след

кончината на стареца

църквата “узакони”

всенародната почит

и го канонизира

България има и църковнолегитимен вече нов светец и закрилник - Богучарски архиепископ св. Серафим Соболев бе канонизиран за св. Софийски чудотворец за първи път от две църкви - руската и българската. За прослава на новоканонизирания дядо Серафим в София дойде делегация на Руската православна църква. След нощното бдение в петък сутринта патриарх Неофит поведе службата в прослава на светец Серафим - Софийски чудотворец, последвана от празнична литургия.

Така всенародната любов към дядо Серафим бе “узаконена” и от Църквата 66 години след неговата смърт. Всъщност

народната почит

ускори канонизацията

Какво се случи? През 2007 г. сегашният руски патриарх Кирил в качеството си на митрополит Смоленски и Калининградски, подава материали за неговата канонизация в комисията на РПЦ. Те са изпратени от предишния руски предстоятел в София отец Александър Карягин.

Комисията обаче решава, че събраните материали не са достатъчни за канонизация, отсъствали са документирани, медицински потвърдени свидетелства за неговата благодатна помощ. Не се знаело много и за последния период от живота му (1944-1950) и

дали е имал връзки с

държавните служби 

на Съветския съюз. Отсъствали са и някои материали, свързани с 1918 г., когато той заедно с войските на Бялата армия е отстъпил към Южна Русия. През 2014 г. българският синод и вярващите у нас събират десетки свидетелства за владиката, които се оказаха достатъчни за комисията по канонизация. Това разказва в интервю за патриаршеския сайт архимандрит Филип Василцев - предстоятел на руския храм подворие “Св. Николай”.

На 3 и 4 декември комисии на православните църкви в Русия и България обсъждат събраните свидетелства за живота и трудовете му. Заключението е едно - налице са нужните основания за канонизацията. На 1 и 2 февруари на събор в Москва 320 архиереи гласуваха дядо Серафим, нетленните мощи на когото почиват в притвора на руската черква в София, да бъде канонизиран с името светител Серафим, архиепископ Богучарски и Софийски Чудотворец. Съборът установи паметта му да се чества на 26 февруари, деня на неговото успение.

Руският Св. синод прие литургичните текстове - тропарите, кондака, величанието и молитвата към владика Серафим. Интересното е, че те са съставени от йеродякон Юстин от българския манастир “Зограф” на Света гора. Комисия от РПЦ пък ще състави текстовете за службата на владика Серафим. От днес в църковните книжарници е отпечатаната от Синодалното издателство на БПЦ книга с проповеди и поучения на св. Серафим.

За вярващите в България и Русия светостта на архиепископ Серафим отдавна е безспорна, но той е известен и почитан повече у нас, тъй като по-голямата част от живота му е минала в България и е служил в София почти 30 години. Когато на архиерейския събор в Москва руският патриарх иска да чуе и мнението на предстоятел на храма в София, отец Филип привежда статистика колко хора посещават гроба на дядо Серафим. “Разказах за

множество чудеса, на

които бях свидетел

за времето на моето относително недълго служение от 2011 г. насам. Защото аз съм чел тези свидетелства, те минаваха през ръцете ми и затова казах, че свидетелствам пред Бога, пред Светейшия патриарх и пред освещения събор за благодатната помощ на владика Серафим. Казах също и това, че много вярващи в България очакват решението на освещения събор на РПЦ за прославлението в лика на светиите на владика Серафим. Решението бе взето единогласно”, обяснява отец Филип.

Още приживе по молитвите на дядо Серафим се случват много чудеса, а след кончината му при гроба му в криптата на храм “Св. Николай Чудотворец” е нескончаем поток от хора - идват, молят се, пишат му писма и свидетелстват, че той помага във всякакви случаи - тежки житейски ситуации и болести. Стотици страдащи намират утешение и изцеление след искрена молитва на неговия гроб.

И защото още приживе владиката се радва на всенародната любов, архиереите в Русия решават да се нарича св. Серафим - Софийски Чудотворец. “Този титул няма канонично значение и в йерархията на светостта не съществува като чин.

Чудотворец е народно

название и признание,

което малко светци

получават

Има светители, има мъченици, има преподобни и след молитва към тях се извършват чудеса. А названието Чудотворец говори за народната любов, за народната почит към един или друг светец и за това, че съответният светец скоро отвръща на молитвите, отправени към него. Това говори също и за факта, че той е много дълбоко духовно свързан с българския народ и със столицата на България - София. Защото само такава всеобща народна любов би могла да му даде такова название”, обяснява архимандрит Филип.

C

ерафим Соболев е роден на 1 декември 1881 г. в Рязан като десето дете в семейството на чиновника Борис Матвеевич Соболев. Кръщават го Николай и още раждането му и детските години знамения предопределят пътя му. Завършва Рязанската духовна семинария, а после и Духовната академия в Санкт Петербург. Още като студент в четвърти курс на 26 януари 1908 г.

става монах с името

Серафим в чест на

преподобния

Серафим Саровски, прославен през 1903 г. Ръкоположен е за свещенодякон, а месец по-късно - на 18 март 1908 г., за йеромонах. Следващите 10 години е учител в Житомирската духовна семинария и ректор на Воронежката семинария.

След преврата през октомври 1917 г. семинарията e закрита. Архимандрит Серафим се обърнал за съвет към прозорливия старец Аарон от Воронежкия Задонски манастир. “По промисъла Божий ще попаднеш в “добра страничка”, рекъл му старецът. Архимандрит Серафим напуска града заедно с брат си иеромонах Сергий. На прощаване майка им, която повече не виждат, ги благословила с иконата на Пресветата Богородица с думите: “Поверявам те на покрова на Божията Майка”.

През 1919 г. става ректор на Екатеринославската семинария, но градът е превзет от червените и той отива в Симферопол като ректор на семинарията. На 1 октомври 1920 г. е ръкоположен за епископ Лубенски. В края на октомври болшевиките нахлуват в Крим и владиката поискал от Таврическия епископ Димитрий благословение да остане в Русия. Архиепископът се помолил пред Курско-Коренната чудотворна икона на Богородица “Знамение” и след това

изтеглил листче с

надпис “да отпътува”

На 1 ноември 1920 г. владика Серафим заедно със своя брат отплавал за Константинопол. Вселенският патриарх го назначил за преподавател във Висшата духовна школа на остров Халки.

Настоятелно го искат обаче енориашите на църквата “Св. Николай”, сред които имало белогвардейски емигранти от Русия. Приема го с радост, защото България е православна, управлявана от цар Борис, кръстник на последния руски император, сред добросърдечен народ. На Гергьовден 1921 г. владиката пристига с брат си в София.

Дядо Серафим много почитал св. Иван Рилски Чудотворец и написва акатист на светеца, който днес се чете, а над гроба на владиката в криптата е изобразен именно св. Йван Рилски.

Смирението е най-висшата форма на вярата, смятал той и учел на кротост и любов към ближния. Имал голяма прозорливост и когато служел, вярващите усещали в храма необикновеното присъствие на Божията благодат. През 1934 г. Руската православна задгранична църква го издига в архиепископ.

Той помагал и на Българската църква, която с наложената схизма от вселенския патриарх оставала в изолация от православния свят. С десетки свои доклади владика Серафим допринесъл за снемането на схизмата през 1945 г.


Какво четем:

🔴 "Стършел" на 70! Единствен оживял от соцлагера

🔴 Молебен в Прага по случай 3-ти март

🔴 Българите в Лондон ще честват 3 март в посолството на Русия, българското не ще

Източник: 24 часа



Коментари



горе