Весели истории от казармата:Бегом от мен до другото дърво


Тези мигове се помнят вечно. В началото ти е безумно криво и се молиш за забрава. Депресивно до степен на автодетерминация, а странно - годините си казват думата и историите оживяват и се разказват с насмешка. Но от мен да знаете: смеете ли се на нещо безумно, значи преди това вече сте се озъбили яко.

Вишката на пост номер 1 беше едно от предпочитаните места за караул. Хем високо, за да видиш някой няма ли да те проверява, хем можеш да се скриеш от вятър, присядайки в ниското.

Точно там видях великолепното прозрение, Шекспировия сонет, който се заби в главата ми със зловещия си куплет.

“Аз не спя. И ти не спиш.

Лежиш, унесена в наслада.

Леглото си делиш с друг,

а аз си бича тук наряда.”

Стих кинжал. Пробожда те както предателят Брут божествения Цезар. Няма значение дали ще изхвърлят възрожденската ни литература от училище. Един такъв стих се запомня много по-лесно от “Жив е той жив е...”, защото, освен че е стих, пропит от прозрение и страдание, той е в жанр, който може да надвие “Епопея на забравените”. Жанрът, създаден в казармите, е изпълнен с топлота и сурова действителност: “Слушай кир, баща ти пее!”

С думата “кир” (кал, от турски) в някои поделения на българската армия се наричаха новобранците. Те имаха и други имена - като “зайци” е в дъното на класацията. “Бесняци”, “бесни”, “катъри”, “киртаци”, и други такива.

Казармата, когато съществуваше, се делеше на два периода - кирташки и бейски. В първия научаваш горчивата истина за живота, във втората свободно практикуваш вгорчаване на живота на киртаците. И така се разжда творчеството - в бездействието и безумието. Но ако се замислите, къде в нормалния живот приятел ще те кара с танк към бърза помощ, защото си се отровил от алкохол (каквато случка е имало във Велико Търново в края на 80-те)? Или пък кога би ти хрумнало да арестуваш международния влак от Атина за София, защото приятелят ти не си е взел довиждане с всички (каквато случка е имало в Кресна в края на 60-те).

Това е казармата, така се ражда легендата.

ЛАФОВЕТЕ

Да не падам за сефте от Марс!

Старшина към новобранци: Ако сте тъпи и не запомняте, ще си записвате като мен.

• • •

От мен до другото дърво: “Бегом марш”!

• • •

Или всички с шинели, или никой без шинел.

• • •

Ставането е сутрин, точно в пет, независимо колко е часът!

• • •

Катерите ми се по оная работа, но ще обърна другия край!

• • •

Не ме правете на луд, аз да не падам за първи път от Марс...

• • •

Военното възпитание съществува и в други държави, в това число и чуждестранни.

• • •

Всички по окопите, а останалите след мен...

• • •

Какво?! Къде си бил? В тоалетната? Абе вие още малко и на театър ще почнете да ходите...

• • •

Моята фамилия е майор Иванов.

• • •

Автоматът работи така: едно, две, три и… вас ви няма..

• • •

Курсант, не правете умни физиономии, не забравяйте, че сте бъдещ офицер...

• • •

Не е необходимо да се мият коридорите ежедневно. Достатъчно е всяка сутрин.

• • •

И така, колеги, не се притеснявайте да работите с източници на радиация. Това е напълно безопасно. Ето например някои офицери от флота седят по 3-4 години на атомните подводници, а в това време жените им раждат съвършено здрави деца.

• • •

Ти може да не блестиш с ум, но обувките ти задължително трябва да блестят.

• • •

Защо си такъв брадат, бе? Като малък не са ли те учили да се бръснеш?

• • •

Пътуването с войскови камион става само по един начин: В камиона не се пуши, не се накланя през каросерията, не се подсвирква на минаващи девойки - само се седи и се пътува с камион.

• • •

Имате на разположение 5 минути... Остават ви още 4 мин и 99 сек.

• • •

Може да нема ред, ама требе да се спазва.

• • •

Представете си, че сте насред полето и изведнъж зад ъгъла излиза танк. Какво ще направите...

Противогазът се поставя на лицевите части на лицето.

• • •

Като няма вода, ще си пълните манерките и ще ги държите в шкафчетата. Една манерка мие едно лице и два крака. Който довечера няма вода в манерката, ще му я излея на главата! Ясно ли е?

• • •

От половин час те гледам как ходиш по плаца с ръце в джобовете - в едната баничка, в другата цигара!

• • •

Старшината: на бегом, и който тръгне последен, е педераст. Аз съм след вас.

• • •

Hищо не знаете вие. Знаете ли какъв менингит върлуваше през войната. Или умираш, или оставаш идиот за цял живот. Аз съм го карал два пъти...

• • •

И никаква полиграфическа литература да не се внася.

• • •

Смеете се, смеете се, ама като падне атомната бомба, аз ще се смея!

• • •

Др. старшина, на чаршафа ми има дупка!

- Обърни го обратно и заспивай!

• • •

Бързо ринете снега, докато не се е разтопил.

• • •

Като говориш с мене, ще мълчиш!.

ВИЦОВЕТЕ

Влиза старшината и...

Старшината разпитва войниците къде са учили преди казармата.

- Ти, Иванов, какво си завършил?

- Електротехникум, др. старшина.

- Ха, ха, че като си завършил електротехникум, ако ти завием една крушка у гъзо, шъ светне ли?

- Само ако вдигнете шалтера, др. старшина!

• • •

Полковник се прибира вкъщи и хваща жена си с майора.

Вади пистолета и му казва.

-Ела с мен отвън.

Излизат на улицата. Полковникът:

- Слушай, познаваме се отдавна, колко години служим заедно, големи мъже сме. Ще направим така, аз ще стрелям два пъти във въздуха и двамата ще паднем. При когото първо дойде жена ми, за него ще остане.

Жената чува двата изстрела, подава си главата през прозореца да погледне и после се провиква:

- Иванеее, излизай, тия двамата кретени се изпозастреляха

• • •

Тя:

- Целуваш се божествено. Къде се научи?

Той:

- В казармата…

• • •

Къде се срещат времето и пространството?

- В казармата, когато старшината каже “Сега ще копате от тая ограда до обед!”

• • •

В гарнизонно градче капитанът слага сина си да спи.

- Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат!

- Късно е вече, синко, лягай да спиш.

- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааам!

- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:

- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!

Едно голямо лайно направихме!

Откъс от “Приключенията на добрия войник Швейк”

от Ярослав Хашек

Командирът на полка забранил на войниците да четат изобщо, даже и “Пражки официален вестник”, на лавкаджията забранил да употребява вестници за увиване на кренвирши и сирене.

Оттогава войниците се научиха да четат и нашият полк стана най-образован. Ние четяхме всички вестници, а във всяка рота съчиняваха стихове и песнички против полковия командир. А когато се случеше нещо в полка, между войниците винаги се намираше някой благодетел, който изпращаше дописка във вестниците под наслов: “Тормоз на войници”. Но и с това не се свърши. Започнаха да пишат до депутатите във Виена и да ги молят да ги защитят, а те от своя страна се заредиха да подават интерпелации в парламента и да правят изявления, че нашият полкови командир е звяр и подобни. Един министър даже изпрати комисия за разследване на случая. Тогава един войник на име Франта Хенчел от Хлубока бе осъден на две години затвор. Той бил именно войникът, дето се обърнал към депутатите от Виена заради плесника, който му ударил полковият командир на плаца. После, след като комисията си замина, полковият командир строи целия полк и заяви, че войникът си оставал войник, трябвало да си затваря устата и да служи, всяка проява на недоволство щяла да се таксува като нарушение на чинопочитанието. “Вие, негодници, си помислихте, че ще направите голямо чудо, като ми изпратите комисия - рече полковият командир. - Какво направихте? Едно голямо лайно направихте. А сега всяка рота ще мине церемониалмарш пред мене и ще повтори това, което казах.” И така тръгваме ние рота след рота, обърнали глави надясно, с поглед към полковия командир, десните ни ръце уловили ремъка на пушката и - ревем ли, ревем: “Ние, негодниците, си мислехме, че ще направим голямо чудо, като ви изпратим комисия. Какво направихме? Едно голямо лайно направихме.” А господин полковникът се смее, смее, чак за шкембето си се хваща от смях. Дойде ред на единайсета рота. Върви, удря крак, а когато се изравни с полковия командир, нищо, тихо, никакъв глас не се чува. Полковият командир почервеня като петел и върна единайсета рота да повтори още веднъж. А тя дефилира и мълчи, редиците само една след друга гледат нахално полковника в очите - Ruht! (”Свободно!”) - викна полковият и заснова по двора, удря с бича си по кончовете, плюе наляво и надясно. Изведнъж се спря и изрева: Abtreten! (”Разпуснис!”) - седна на крантата си и профуча през портата навън. Чакаме ние какво ще стане с единайсета рота - но все нищо няма. Чакаме ден, втори, цяла седмица - а то все нищо. Полковникът не се и яви вече в казармата за голяма радост на всички чинове, войници и офицери. После ни дойде нов полкови командир, а за стария разправяха, че бил в някакъв санаториум, понеже бил писал собственоръчно писмо до Негово Величество императора за бунта на единайсета рота.

МИХАИЛ ЛЕОНОВ


Какво четем:

🔴 Зов за помощ: Момиченце рисува картини, за да спаси майка си (Видео)

🔴 Бебето с присаден дроб вече тежи над 4 кг

🔴 Каракачанов: 100 млн. лв. годишно би струвало връщането на казармата

Източник: Труд



Коментари



горе