124-годишният Стоян Ръков от Кръстевич атакува Гинес


Стоян Ангелов Ръков от Кръстевич е конкурент за Гинес като най-дълго живелия мъж. През 1959 г. тогавашната преса гръмва с новината за 124-годишния кооператор. Вестник "Отечествен глас" посочва, че според регистъра на населението той е роден на 15 май 1835-а. На надгробната му плоча, поставена в по-ново време, са записани годините 1835-а и 1959-а.





124 години може и да изглеждат невероятно, но догадките, че дядо Стоян е достигнал почти библейска възраст, не са далеч от истината. В архивите на Кръстевич е отбелязано, че е починал на 10 декември 1959-а. С мистерия е обвита рождената му дата. В единия от регистрите на селото ясно личи 14 октомври 1843 г., което означава, че е починал на навършени 116 г. Според друга от книгите се е появил на света през 1860 г. Тук обаче данните си противоречат - един от синовете му е записан през 1872 г., тоест разликата им би трябвало да е само 12 г.

Самият дядо Стоян не си знаел годините. Питали ли го кога е роден, казвал, че не знае, но помни, че като малък майка му го обличала в момичешки дрехи, за да не го вземат турците. Друг път обяснявал, че се е появил на света в годината на Ботев - 1848 г. Дълголетникът се радвал на голям интерес, редовно идвали групи от близо и далеч да се снимат с него. На посмешище ме направихте, гневял се старият човек. За едни от фотосите го качили дори на трактор.

На младини Стоян си изкарвал хляба като бирник. Ходел с яка тояга да събира борчовете. Пазил я до последно, като я сочел поучително на наследниците си. Имал три деца - Ангел, Петър и Рада. Ангел почти докарал до стоте, бил страстен пушач и лулата не слизала от ъгълчето на устата му. Никога обаче не се показвал така пред баща си, страхувал се да не го хока. Като видял веднъж Стоян да се задава насреща му, смъкнал бързо запалената лула и я мушнал в джоба на потурите си, които се подпалили. Случвало се, докато се грижат за овцете, Ангел често да ходи "по вънка". По някое време таткото се изнервял. Знам, че отиваш да пушиш, давай пред мен, хокал го той.

Дядо Стоян зорко надзиравал как синът му се справя със стопанството. Момчето и жена му са на нивата, рекох да видя добре ли прибират сеното, обяснявал на околните за подкаралия деветото десетилетие Ангел. В Кръстевич се обръщали към беловласия старец със засукани мустаци с "бай Ангел". Не вървяло в присъствието на баща му да викат дядо на момчето му.

Дълголетникът бил любимец на тогавашната преса, впечатлил и писателя Светомир Бабаков, който през 1959-а го описал в "Отечествен глас". Леко приведена фигура, подпирал се бодро на бастуна. Под овчия калпак се подавали бели коси, сребро обагряло мустаците му. Надвисналите вежди покривали ясния поглед на сивите му очи. В последните години недочувал, трябвало да му говорят високо и отблизо.

Дядо Стоян се родил в Мухово, Ихтиманско. Ръкови живеели там, където по-късно построили училището. Родът се изселил към Кръстевич, за да си осигурява по-лесно прехрана. Авторът на книга за Мухово Йордан Готев разказва, че е чувал много истории за дълголетието на Стоян. Носели се легенди, че достигнал чак до 128 г. Баща му, здрав българин, не боледувал никога, и също си отишъл на достолепна възраст. Жената на дядо Стоян починала през 1921 г.

Често разказвал на любопитните си събеседници за робството. Кеф си правеха турците, като биеха раята, драго им ставаше, когато бягахме от уплаха. Псуваха постоянно и мъже, и жени. Петстотин години са царували тука. Цялата България - роби, обяснявал той.

След Освободителната война дядо Стоян постъпил в пехотна дружина. Служих с руснаците, те ни обучаваха, спомнял си. И взводният, и фелдфебелът бяха руснаци. Между нас имаше щури, не знаеха кое е ляво, кое е дясно. На такива им връзваха на единия крак слама, на другия сено и ги учеха да маршируват: "Сено - слама! Сено - слама!".

Дядо Стоян извлякъл и файда от дълголетието си. Обединеното ТКЗС с център Красново, на което станал член през 1948-а, му отпуснало допълнителна месечна пенсия от 100 лева извън тази, която получавал.

Записки по българските въстания

Братовчед с оръжейника Стоян

Дълголетникът бил братовчед с майстора оръжейник от Мухово Стоян Иванов, споменат в "Записки по българските въстания". "Тоя последният практически беше се научил да работи иглени пушки и пищови от системата "Лафуше". Аз видях един пищов от тая система, направен от него на Иван Ворча с марка отгоре на желязото "Уста Стоян Муховиенин, 1875 г. № 1", който стреляше куршуми на 400 крачки и биеше много по-добре, отколкото калпавите европейски револвери", пише Захари Стоянов. Дядо Стоян разказвал как оръжейникът измайсторил черешово топче. Туриха го на връх Еледжик. Напълниха го с топузи от кантари. Като гръмна, топът се разцепи и... свърши. Топузите паднаха къде турското. Като погледнали турците джепането и рекли: "Тая работа не е царска" и се вдигнаха на юруш. После изгориха селото... Мъки, разказвал той.


Какво четем:

🔴 Българските феномени, които ще помним винаги

🔴 Куче в чекмедже (1982)

🔴 Домашен мехлем срещу болки в гръбнака и врата

Източник: Марица



Коментари



горе