Да живее Бойко, че посегна на картела на горивата


 Ave Caesar, morituri te salutant! Това в български превод трябва да значи: Да живее Бойко, простосмъртните те поздравяват, че посегна на картела на горивата. Да, ама не съвсем. Ще видим какво ще се получи, защото много добри намерения са умирали преди да за започнали. Или пак по български - много обвинения са повдигани, а осъдени няма. Или пък ние ги хващаме - те ги пускат.

Сега Бойко отново е капитан в отбора на народа за мача срещу олигархията. Първо спря съмнителните поръчки, а сега погна търговците на горива, които правят толкова труден живота на бизнеса и гражданите с надутите си и задкулисно договорени цени. Но пак казваме - не бързайте да се радвате. Това, че е започнала играта, не значи, че е завършила. А още по-малко, че ние сме от страната на победители. Какъв всъщност е проблемът с цените на дизела и бензина. От години на всеки българин му е ясно как действат големите вериги. Досега обаче нито едно българско правителство не се просвети по този прост въпрос.


Малко теория: картелът е споразумение и/или съгласувана практика между две или повече предприятия - конкуренти на съответния пазар, насочени към ограничаване на конкуренцията чрез определяне на цени или ценови условия за покупка или продажба, разпределяне на квоти за производство или продажби, или разпределяне на пазари, включително при манипулиране на публични търгове или конкурси, или процедури за възлагане на обществени поръчки. Картелът е форма на монополистично обединение или съгласие за поддържане на пазарни дялове на независими производители и определяне на количеството и цената на предлаганата в отрасъла продукция.


Още - картелът е едно от най-тежките нарушения на правилата за ефективна пазарна конкуренция. Негова основна цел е завишаване на цените посредством намаляване или премахване на конкуренцията, което непосредствено уврежда потребителите на стоки и услуги. Картелите увреждат и икономиката като цяло, като премахват стимулите на предприятията за иновативност и оптимизация. Това е определението за картел, но също и 100% определение за държавата в която живеем. Не ни чака нищо добро, ако не спрем развитието на това раково образование, както ставаше до вчера. От него губят всички освен картелчиците. Гражданите и бизнесът са принудени да купуват скъпи горива, защото не само производителят е монополист, а и пазарът. Шефът на митниците от много време алармира, че нормалната цена на горивата е завишена у нас с минимум 40 стотинки. Но никой нищо не прави по въпроса. Когато ние купувахме дизела по 2 лв. за литър, в същата верига на територията на Македония той бе 1.58 лв. Същото е сравнението и с по-богатата от нас Румъния. Как се образува крайната цена на горивата?


„Лукойл“ обявява, че суровината /нефтът/ формира около 40% от крайната цена. Втория компонент в нея е т. нар. „Margin”. Това е сбор от разходи, който обединява в себе си - преработка, транспорт, застраховки, складиране (вкл. запасяване), дистрибуция, продажби и печалба за преработвателя. Той може да варира в различните държави. В Румъния стойността му е 0,253€, в Гърция - 0,307€. В по-далечни страни, с които имаме огромна разлика в стандарта на живот, стойностите са по-ниски: Австрия - 0,226€, Германия - 0,235€, Франция - 0,190€, Швеция - 0,190€, Полша - 0,201€, Англия - 0,227€. Някои ще кажат, че измежду тези държави има такива с много по-голямо население и респективно пазари и затова са тези разлики. Да погледнем тогава какво става с държави, които спокойно можем да причислим към нашата черга: Чехия - 0,183€, Словения - 0,184€, Литва, Латвия, Люксембург, Унгария, Естония, Ирландия и т.н. са със стойности между 0,22 и 0,24€!!! И сега - голямата изненада. Стойността на този ключов за крайната цена показател у нас е 0.317 евро или втори в Европа след Кипър /0.331/. Изводът е, че ние като с най-ниски работни заплати в ЕС, най-ниски амортизационни отчисления, капиталови разходи и разходи за енергия произвеждаме най-скъпо в ЕС.

В същото време руският преработвател, базиран в България, твърди, че непрекъснато губи от дейността си. Обобщените данни от Годишните финансови отчети на дружеството, което контролира голямата петролна рафинерия, говорят, че в периода 2006-2014 г. натрупаните загуби възлизат на 1.665 млрд. лв. Най-големи са загубите през 2014 г. - 532 млн. лв., и през 2008 г. - 473 млн. лв. В разглеждания период „Лукойл Нефтохим Бургас” е излязъл на печалба единствено през 2007 г.

Известно е, че на крайната цена на горивата значително влияние оказва и акцизът. Интересно е, че у нас той е най-нисък в целия ЕС. Тоест - държавата взима най-малък данък, а крайната цена тук и сред най-високите. У нас акцизът върху горивата е 330 евро за дизела. За сравнение в Италия  той е над 600, а във Великобритания почти 700 евро.  

В България 51% от крайната цена отива при производителя. В Румъния този процент е 41, а в Германия - 38. Големият проблем обаче не е в рафинерията, 
защото тя няма монополни права. Кучето е заровено в режима на внос и дистрибуцията. Там е картелът, който ни поставя в тежка зависимост от интересите на броени компании.  


Ако правителството наистина има воля и спечели лесната битка с картела, цените ще паднат. Тогава всички ние ще имаме повече разполагаем доход, т.е. пряко и веднага ще забогатеем. Освен при гражданите повече пари ще остават и във фирмите, които ще бъдат конкурентоспособни, ще има по-малко фалити, по-ниска безработица. Ще могат да си позволят да повишат заплати и най-важното - да инвестират, което е двигател на общото ни развитие. 


Ще победи ли обаче държавата? Ако тя не иска, ние трябва да я принудим. Ако е с нас правителството, да го подкрепим, ако е против - да го свалим. Първата крачка е направена, дано не е и последната. Защото отдавна е известно - не е луд този който яде баницата, а този, който му я дава.


Какво четем:

🔴 Арбанашките къщи пазят дълбоки тайни

🔴 НВИМ показва оригинала на Самарското знаме на Трети март

🔴 Невероятната история на Габи: Станах на 16, имала съм само 4 рождени дни

Източник: Марица



Коментари



горе