Как Дейвид от Сливен се сдоби с лаптоп


Дейвид се решил да пише на Мая Манолова, след като гледал интервю с нея. Той подчертава, че с никого не е споделил намеренията си, нито пък съдържанието на писмото.

Какво се случва, когато двама братя имат един-единствен домашен компютър? “Ами... карат се!” - казва с притеснена усмивка Дейвид. После шестокласникът бърза да поясни каква е всъщност ситуацията.

“Аз съм на 12, брат ми е по-голям с 11 години. Разликата във възрастта ни е значителна и по тази причина имаме различни интереси с изключение на компютъра, а той трудно се дели между двама души, въпреки че брат ми прави компромиси” - разказва момчето. Така Дейвид се решил и писал на националния омбудсман Мая Манолова: “Въпреки трудностите нося награди и грамоти на училището си. Лошото е това, че за да бъда пълноценен, трябва да имам лаптоп, на който да работя. А за тази принадлежност пари няма. Ходя често в библиотеката, там има компютри и оттам си върша работата. Даже сега ви пиша оттам.” Месец след като Дейвид изпратил писмото на електронната поща на обществения защитник, му се обадили, че Мая Манолова ще дойде в Сливен, за да му подари лично лаптоп. Така и станало. “Всичко завърши с хепиенд!” - радва се Дейвид. Това е кратката история на една щастлива случка. Но тя не е толкова за деца, колкото за възрастни.

“Живеем заедно с майка ми и брат ми. И баба е при нас, тя е на 73 години. С нас е и прабаба ми - тя е на 84 години.... Извинете, обърках се (смее се). Баба е на 63! Казвали са ми, че са ме кръстили на Дейвид Бекъм. А пък аз изобщо не харесвам футбола! Всъщност имам едно-две затруднения и с математиката. Иначе обичам всички училищни предмети”, разказва за себе си Дейвид. Всеки ден след училище бързал към библиотеката. Там престоят пред компютъра бил разрешен само за 1 час. Но му отпускали по някоя минута отгоре, защото знаели, че за разлика от други той е пред монитора по работа. “Как какво значи “работа”? Правя различни презентации за училище, видео, пиша текстове!” - лаконично обяснява той. В свободното си време прави основно три неща. Първо, пише разкази. Второ, чете книги и не вярва, че мишката ще изяде книжката. И трето, усъвършенства се в работата с компютър. Вдига учудено вежди, когато го питали какъв щял да стане. Кой можел да каже? Дори на г-жа Манолова признала, че от него лекар няма да излезе, защото имал “фобия от кръв”. Засега смята, че ще се отдаде на информатиката. И на писането, разбира се. Участвал в курса по творческо писане, който известната поетеса със сливенски корен Валентина Радинска провела в Хуманитарната гимназия. Ще има втори курс и той няма търпение да се запише. Почти не пропуска различни ученически конкурси, невинаги печели, но не се отказва. Слабост са му прозата, късите жанрове, най-вече разказът. Сега ще се бори за стипендия, като участва в конкурса “1000 стипендии”.

Дейвид често чувал от околните, че си е надживял годините. “Аз лично се възприемам като нормално момче. Но определено се чувствам различен. Може би е заради характера и възпитанието ми. Въпрос на гледна точка” - е самооценката му. Обяснява още, че “се интересува съзнателно от живота, следи събитията в обществото и не се страхува да изрази мнението си”. Например, казвай той, не приемам идеята на здравното министерство за пръстовите отпечатъци от пациентите в болниците и аптеките. “Унизително е! Ние не сме престъпници!” - е категоричното му мнение. Следи анализаторските предавания, дори преди да тръгне за училище, успявал да хвърли по един поглед на сутрешните блокове. “Дразня се, защото политиците често много говорят, а всъщност малко казват” - заявява Дейвид. Точно в едно предаване слушал интервю с Мая Манолова. “Много я уважавам! След като я чух, нямах никакви колебания, че трябва да й пиша!” - разкрива част от тайната си той. А тайната е, че никой - нито в семейството му, нито класната му ръководителка Станимира Арнаудова, нито съучениците му, не знаел за решението да потърси помощта на омбудсмана. До ден-днешен никой няма представа какво е съдържанието на самото писмо. “Дейвид е уравновесен, интелигентен и много деца се опитват да му подражават. Досещах се, че има проблем. Показвал ми е във Фейсбук разни конфигурации на компютри втора употреба за 100-ина лева. Но ми е признавал, че няма възможност да си купи, защото това означавало да спестява от закуски много дълго време” - разказва класната Арнаудова.

“Какво да ви кажа!? Дейвид нямаше детството на останалите деца - игри, играчки, пособия. Просто така се стекоха нещата. Винаги е живял както с нашите радости, така и с нашите тревоги. С баща му сме разведени. Той му плаща 110 лева издръжка. Аз имам заболяване. Теглила съм два кредита за лечението си. И двете с майка ми се грижим за възрастни хора, за да си помагаме в бюджета. Дейвид ме е крепял, когато съм била толкова слаба! Той не обича да споделя с околните за проблемите си. Толкова е позитивен във всичко! Единственото, което искам за него, е да бъде много добър и много стойностен човек. И най-вече да сме здрави!” - каза през сълзи майка му Борислава.

Омбудсманът Мая Манолова:

Започвам кампания „В нашите ръце”

“Писмото на Дейвид беше повод да започна една национална кампания - “В нашите ръце”, която включва грижата за нашите деца. Става дума и за децата в институции, които са пряк ангажимент на омбудсмана, и за децата извън институции, на разведени родители и от социално слаби семейства. Призовах всички хора, които имат възможности, да подпомагат талантливи, будни, умни деца, които имат нужда от подкрепа. Дейвид е първото дете, което подкрепих като омбудсман. Отзовах се на неговата молба. Занесохме му лаптоп, който той много хареса и който ще му служи в неговата дейност”, каза омбудсманът Мая Манолова.


Какво четем:

🔴 Хляб с домати и маслини

🔴 "24 часа" откри и заведе на борда кръстницата на кораба "Радецки"

🔴 Кукери гониха злите сили в Широка лъка

Източник: Труд



Коментари



горе