Глътка въздух в Манастир
Да,
няма спор, твърдението е проверено от
различни източници. Родопското селце
Манастир се намира в Преспанския дял
на планината, при северните склонове
на връх Преспа. То е населеното място
на най-голяма надморска височина не
само в България, но и на Балканите.
Центърът му
лежи на 1460
метра, а крайните
му и най-високи махали са на повече от
1600 метра.
Една стара легенда разказва за смела девойка, опълчила се срещу турски предводител на султанската войска в Родопите. След като я заловил и отнел живота й, той наредил да захвърлят посеченото тяло в гората. На другия ден местните селяни пренесли окървавения й труп високо в планината и я погребали, като над гроба издигнали манастир. Местността нарекли Манастирище и там по-късно се родило село Манастир (ударението местните поставят на първата сричка).
Всъщност, историята на селото е запазена и записана - на 8 септември 1890 три рода от село Давидково, тогава още част от Турската империя, решават да избягат от робството. Преминават тогавашната граница с Турция под връх Чил тепе и се озовават на голяма поляна, където основават село Манастир, по името на стария и отдавна срутен наблизо такъв.
Родопите са специално и наистина сакрално място. В прегръдката им лесно можеш да усетиш космическото начало на света и живота, докато погледът гали горите и зелените висини на планината около теб. В село Манастир имат къщи и родовете на двама от музикантите от асеновградската група smallman - най-самобитната и успешна алтърнатив / етно рок банда у нас. Тази зима момчетата се затвориха за повече от две седмици в една от къщите, като преобразиха голямата стая на импровизирана репетиционна и там, в пречистващия студ на планината и потопени във вдъхновението от Родопите, четиримата положиха основите на това, което впоследствие се превърна в третия албум на групата - Envision. Зареден с толкова чиста енергия, изпъстрен с фолклорни мотиви и бавни атмосферични китарни мелодии, обагрени с красивия глас на гайдата и кавала, албумът е най-завършеният и хомогенен запис на smallman, а специализираните родни медии го обявиха за албум на 2014. Логично, представянето му пред публика доведе до напълно разпродаден концерт в столичен клуб на 31 май тази година.
Преди да направят следващата крачка напред, момчетата събраха близки приятели и хора, помагали на групата по пътя й, за един дълъг уикенд в село Манастир. Част от екипа на Sofia Live също се озова там.
Рано в петък, преди да тръгнем, ни предупредиха, че горе става доста студено, а живописните преходи из планината изискват и малко по-солидно екипиране. Бяхме се организирали вече и нямаше много време да обикаляме, за да си избираме оборудване. И без това пътьом минавахме по Околовръстното и решихме да хвърлим едно око в магазин Decathlon. Оказа се доста добре зареден и скоро в багажника тропнаха леки, но здрави туристически обувки, калъф за раница против дъжд и едно страшно удобно фенерче, което можеш да закачиш на багажа или на колана си - всичките на марката Quechua. Освен това се зарежда за няколко часа чрез usb, което признаваме, веднага ни грабна. Преди време някои от нас слънчасаха на Витоша и този път, за да избегнем замайването, си грабнахме и по една готина и удобна шапка. Всичко беше готово. Набавихме си бързо необходимата екипировка наведнъж, без да се разкарваме, и следваща спирка всъщност нямаше, освен планината. За хапване и пийване домакините се погрижиха порядъчно с природно чиста домашна продукция. Какво повече освен да сложим усмивката и „Ойларипии".
Първата вечер премина в спокойно домашно празненство от 7-8 човека в стаята, в която са се родили основните идеи на Envision, след няколко приятни (и честно, уморителни) разходки по стръмните сокаци на селото. После почивка на терасата в удобен хамак, където гледаш как гората се люлее като жив и дишащ организъм, сменяйки оттенъка на зеленото, а сивите облаци пъплят ниско като мъгла по билата на Родопите. Такова спокойствие много трудно можеш да срещнеш на друго място.
Събота беше предвиден за срещи с много приятели от цялата страна. Наблюдавахме и старта на традиционния маратон от центъра на селото до връх Свобода. По време на поредната разходка из улиците на Манастир срещнахме възрастна жена, която живее в най-старата къща там, тази на Тодор и Елена Куртеви, построена през 1892. Тя ни каза, че е подала искане домът да бъде преобразен в къща-музей, който да съхранява 120-годишната история на селото. Отбихме се и до старата църква, извисяваща бяла снага над центъра, разгледахме и читалището.
Няколко от нас тръгнаха на по-дългия планински преход - на 7 километра южно от селото са Хайдушки поляни. Нашите домакини споделиха, че оттам пък, след преход от 15 километра на запад, се стига до Пампорово. Ето идея за два дни на палатки - до края на лятото има повече от месец и половина! Набрахме дъхави билки (този край изобилства на мащерка, кантарион, бял равнец и мурсалски чай). Често се среща и Родопски Силивряк, познат и като Орфеево цвете. В Червената книга е, затова го снимахме, като внимавахме да не стъпкаме лилавите му цветчета.
Вечерта пък се събрахме на курбан, какъвто традиционно се прави през юли в Манастир. Този път бяхме в къщата на китариста на групата, а гостите набъбнаха до 15 души. Нали се сещаш за онези моменти, когато познати и непознати, близки приятели и техни приятели се съберат на едно място, откъснати от ежедневие и проблеми, от ритъма на деня и пулса на града, за да споделят една вечер, една трапеза, един дух. Китари се вадят на терасата пред голямата софра, разливат се домашни напитки, пеят се песни... докато не спря тока. Ето още едно хитро приложение на тарикатското фенерче от Decathlon - има стойка за маса и силно озари компанията в точния момент. И така повече от два часа гонихме тъмнината (и тишината), споделяйки, спомняйки, разказвайки.
Неделя е ден за разходки. Тръгнахме само няколко души, другите предпочетоха да събират слънчеви лъчи от големите тераси. На около 2 километра югозападно се намира местността Свети Дух, като по каменистите пътеки, под зелените корони на високите дървета минаваш покрай много параклиси, а природата е оставила отпечатъка си в красиви извивки на скали и просеки. За по-малко от час се стига до водопада Свети Дух - висок, красив, не пълноводен, затова и приятно достъпен. Само едно предупреждение - камънакът на реката е опасно хлъзгав и рискуваш сериозно натъртване и сигурно измокряне, ако не си с подходящи обувки (за втори път се поздравявам мислено за покупките преди тръгване). След водопада се спряхме под южния край на селото, където допълнихме запасите с билки, току пред стара плевня и една изоставена ниска къща, с каменно стълбище и отворена входна врата, на чийто праг бяха поникнали жълти цветчета, сякаш гостоприемно поздравяващи минаващите. После по колите и беж към София. Напълно презаредени и отпочинали, а в къщите ни все още мирише на мащерка и планина.
Текст Ивайло Александров / Фотография Велислава Господинова и Благовест Златков-Боцко
Какво четем:
🔴 Съживяват знамето на Бенковски🔴 Карадере като бягство
🔴 Сланината не пречи на сърцето, вреди тортата
Източник: sofialive
Коментари
Последвайте ни във facebook!
