Знамена насън и наяве


Визитка №1: Елисавета Георгиева е учителка по география, история и философски дисциплини в панагюрската професионална гимназия. 55-годишна, омъжена, с две дъщери, баба на внучка. От 2004 г. шие знамена, завеси за църкви и ги дарява.

Визитка №2: Елисавета не умее да рисува, наскоро й помогнала друга учителка от Панагюрище – художничката Пепа Машева. Съдейства й Стефан Рапонджиев, директор на градската библиотека, Стефка Гущерова и Татяна Богоева са я снабдявали със сърма и шият ресни на готовите знамена безплатно, благодарна е на еднократните дарители Лилия Радулова от София и Росица Илиева от Пловдив...

Визитка №3: Елисавета е от с. Старосел. Бащата на прабаба й по майчина линия Кольо Тарашев е войвода от Априлската епопея. Докато отбранявал селото, жена му ражда момиченце и с другото си дете е изгорена в дома им от турците. Той е обесен надолу с главата по султанска заповед, оцелява само най-голямото му момиче Елка... Бащата на Елисавета се казва Ганчо Тодоров Замярков. Така се казвал и неговият дядо, ратайче от Поибрене, което бяга от Одрин, за да участва във Хвърковатата чета, а след разгрома на въстанието се укрива и посреща освободителите в Русе. В битка при Одрин турчин го спасява от сигурна смърт...

Ако ви се привиди, че държите знаме, твърдят стари съновници, на хубаво е. Успехи, слава и почести ви чакат, ще се радвате за сполуки на близки.

Елисавета Георгиева го приема по друг начин – сънува как да шие поредното знаме. Всичко започнало така – до 14 шила каренца, после 30 години не пипала игла. Но се шегувала с познат, комуто викат Войводата – какъв войвода е без байрак. Решили да му ушие. Досега е завършила 19, 17 вече са дарени, 2 чакат освещаване. Защото знаме, преди да е осветено, не се показва. Но са наречени – едното е за родното й село, чака само ресни. На лицевата страна е извезано „Старосел“, на другата - икона на св. Георги Победоносец, на Гергьовден ще бъде дарено. Майсторката признава, че работата й вървяла много трудно, но след като художничка нарисувала светеца – иглата сякаш сама го изписала. Сега наред е знаме със светите братя Кирил и Методий, то ще бъде за редакцията на „Роден край”, български вестник в Украйна. Обещано е от 2014 г., журналистите ходят на срещи с много наши сънародници, трябва им такъв символ.
Елисавета има и друго знаме, казва, че е най-голямо и хубаво. Мечтата й е да го дари на държавници, които ще направят България наистина райско кътче, а народът ще живее с гордо вдигната глава. 775 часа го е работила наяве, а колко пъти го е сънувала...

Учителката планира какво ще шие в следващите 2-3 години, идва ред на знаме за Левски и за Аспарух. За Апостола вече е шила, но пак й се иска да извезе бод по бод скъпи слова като „Свобода или смърт”, „Съединението прави силата”, „Боже, пази България”, „Чиста и свята република”... Избира зелен или червен сатен, използва сърмен конец – в 1, 2 или 3 ката, бодът фестон придава завършеност на изображенията. Държи на лъскавината на плата, на ясно зеления цвят като на хайдушките байраци или на тъмновишнево, да напомня пролята за отечеството кръв...

Защо учителката със знамената не позволява да я оприличават на Райна Княгиня? Елисавета казва, че егоцентризмът й е сведен до нула, знае подвига и на Райна Попгеоргиева, и на Мария Ганева, и на Цвета Зографска, а и на останалите известни и неизвестни жени, които са шили въстанически знамена. Често води своята внучка в музея, разказва за българската история, а за семейната даже не им трябва специално родословие. Елисавета не слага свой знак на знамената, не прави документи за дарения – дава и върви напред. Само дърводелец не съм станала, усмихва се, защото знаме се дарява с дръжка. Има си своя, лека, сгъваема – като го приготви, да го развее, после стопаните ще си намерят. Така е и с другите дарения - колеги, ученици, познати знаят за дейността й, няма нужда от апели, покани. Който иска, намира начин, помага. Тя и един багажник книги да занесе до Болград или Одрин, стига. Но добавя: има бедняци с много пари, чакат да им се кланят, да се шуми. Хората с богата душа книжка да е, знаме да е, дават от сърце. И кой каквото направи, важно е, че го прави. Тя шие – в студените дни, в светлите часове, след работа. Човек трябва да има подкрепа от близките и невероятно вдъхновение и енергия, за да не усеща болките в ръцете, в гърба.

Елисавета шие и завеси за църкви – нейни дарения има в храмове в Одрин, Истанбул, Охрид. Такова дарение е направила и в Старосел, посветено е на майка й, догодина ще прави и в Карлово – в памет на Левски и майка му. Сега ще дари на Оборище завеса, посветена на Бенковски. За разлика от другаде, където нещата свършват с потупване по рамото, там казали:”Ма, Елисавето, как само ти ще даряваш? И ние искаме”. Ирина Пелтекова й предала след време пари за материали, тя даже не знае кой е дарил. Но напомня, някога Бенковски заклел селяните от с. Мечка в църквата и сега те пак са заедно, когато се готвят за 140-годишнината от Априлското въстание. В Поибрене ще дари на храма завеса в памет на своя прадядо. Легенда в бащиния й род разказва, че когато е освободен Русчук, турци убили дете в майка. Прадядо й питал защо, а те му рекли: роди ли се, ще стане комита...


Какво четем:

🔴 Глътка въздух в Манастир

🔴 Съживяват знамето на Бенковски

🔴 Карадере като бягство

Източник: Новинар



Коментари



горе