Напуснахме големия град: Мария и нейното бягство от ада
Продължаваме с нашата неделна рубрика, в която публикуваме личните истории на
наши читатели. Лични истории, които ни дават сили да продължаваме – та нали преди по-малко от година и ние
Тази седмица публикуваме разказа на 30-годишната Мария, която ни изпрати готова
статия, озаглавена „Селският живот не бил чак толкова скучен или как
От малко провинциално градче съм, но винаги съм била амбициозна и ученолюбива. Отличният ми успех в езикова гимназия ме изстреля в Софийския университет. След като завърших, си намерих обещаваща работа, после втора – още по-обещаваща, с много пътувания в чужбина. Всичко това ми даде опит, увереност и финансова стабилност.
Любовта на живота си също срещнах в София и изживяхме няколко много динамични и щастливи години там… Докато не решихме да станем трима… И оттук започна нашият „ад“ – не във връзка с детенцето, просто погледнахме София с други очи. Изведнъж ни се стори шумна, прашна, неприветлива и дори опасна. Сякаш ние не бяхме същите. Нали очаквахме дете и искахме най-доброто за него!
Синът ни се роди в София и адът стана още по-голям. Живеехме на шумен булевард с трамвайна линия. Изпраните дрешки ги прибирах черни от терасата. Тътрих бебешката количка по разбити тротоари, преследваха ме бездомни кучета, от преливащите кофи за боклук се носеше смрад, а говорим за „елитен“ софийски квартал.
Нищо против столицата, просто усетихме, че мястото ни не е там. Да, възможностите
са много, развлеченията – също, но ние вече трябваше да мислим за първите годинки
на детето си, отглеждането му в добра среда и възпитаването му в добър дух и с
любов към
Взехме решение. Напуснахме корпорациите и дим да ни няма! Преместихме се в малко родопско градче, където са корените ми. Сега животът ни е повече от приказен. Работим за себе си. Отглеждаме сина си заедно с мъжа ми и той е много силно свързан към двама ни. Садим си картофи, моркови и други зеленчуци и сме сигурни какво ядем. Имаме си просторна къща с чуден двор, където синът ни открива красотата на най-малките неща… тревата, охлювите, птичките. Тихо и спокойно е. А въздухът и водата са кристално чисти!
Най-голямото удоволствие е да се напиеш със сладка студена водичка в топъл ден. А небето – то е истински синьо. Най-хубаво от всичко е, че детето ни не боледува заради уникално мекия климат, без влага или смог.
Родопите… те са в сърцето ми. Пълни с история, много красота, малко мъка и безкрайни
възможности за
Много пъти ни питат ЗАЩО? Защо оставихте работата си, стабилния живот и контактите с много и различни хора. Отговарям така:
„Светът е голям. Днес ни харесва тук… Утре може би някъде другаде. Но по-хубав живот за отглеждане на малко дете от живот в малко градче в планината няма! Като порасне, нека сам избере пътя си, но аз ще съм спокойна, че съм му показала къде са корените му, дори откъде идва млякото, какво и как ражда земята, какви са истинските и неподправени отношения между хората.
И най-важното – как да си добър човек. Защото истинското в
Искам да завърша с нещо любимо от Родопите, заради което си струва дори само веднъж да ги посети човек – автентичният звук на родопската каба гайда. Винаги, когато го чуя, изтръпва всяка клетка в мен. Ето това са малките големи неща, които ни задържат тук. Които ще ни теглят, където и да сме…
Какво четем:
🔴 Събраха средствата за лечението на 6-годишната Йоана Христова🔴 България в Топ 5 на страните с най-добър баланс на половете в бизнеса
🔴 Българска дизайнерка на бижута завладява Германия (снимки)
Източник: urbex
Коментари
Последвайте ни във facebook!
