Без химн нямаше да се кача на стълбичката


ВИЗИТКА:

Роден е на 26 януари 1990 г. в Смолян, но живее в Чепеларе

Завършил е НСА

Занимава се със сноуборд от 8-годишен, стартът на спортната му кариера е през 2001 г.

17-годишен става шампион от Европейския младежки олимпийски фестивал в Испания. В следващите две години е световен шампион за юноши (Ван Маленко 2008 и Нагано 2009)

Участник е на зимната олимпиада в Сочи през 2014 г., където завършва на 21-во и 25-о място

Носител е на Световната купа в алпийския сноуборд, паралелни дисциплини за 2016 г., като става първият българин с подобен успех в зимните спортове

 

 

- Радо, успя ли да спиш през нощта, след като спечели Световната купа?

- О, беше много емоционална нощ, дори станах рано сутринта, тъй като не успях да спя много. Може би още не осъзнавам точно какво съм постигнал, макар да знам, че е нещо голямо. С времето обаче и това ще дойде.

- Как отпразнува невероятното си постижение?

- Пихме по една бира с треньора ми Георги Атанасов и с масажиста Мартин Еремиев. Това е моят екип и всичко постигаме заедно. Страшно съм благодарен на Георги, защото заради мен бе далеч от съпругата си, която ден след успеха ни го дари с момиченце.

- Какво си мислеше по време на самото състезание във Винтерберг? Сигурно е трудно да се концентрираш върху него, като знаеш предварително какво точно ти трябва, за да спечелиш големия трофей...

- Да, знаех къде трябва да се класирам. Тези сметки не исках да ги казвам на глас, но е нормално човек да си ги прави в главата. Най-важното все пак бе аз да карам добре и след това да правя сметки за купата. Хубавото е, че успях да направя добри квалификации и още с влизането във финалите беше ясно, че печеля трофея. Но, както за крайното класиране, ние се борихме и за добро представяне в самото състезание. И съм доволен, че отново постигнах престижно класиране – шестото място във Винтерберг не е никак малко. По принцип всяко влизане в топ 10 на старт за Световната купа си е достойно постижение.

- А какво се случи в четвъртфинала – закъса при скока или имаше някаква друга причина да изпуснеш водачеството срещу словенеца Рок Маргуч?

- Допуснах грешка още преди скока и изостанах доста. При нас е така – една малка неточност и после няма как да догониш съперника.

- Като финишира в тази елиминация, кои емоции надделяваха – съжалението, че си изпуснал шанса да продължиш към победата, или удовлетворението, че печелиш крайното класиране?

- Опитвах се да не мисля за това, че печеля купата. Исках по-скоро да карам до края в състезанието, което бе по-важното за мен за момента. Но след като финиширах, си казах, че все пак шестото място не е малко. Е, винаги може повече.

- Оттук насетне очакванията към теб ще са много големи. Готов ли си да поемеш такова бреме?

- Нормално е да има очаквания. Това е ясно, че ще се случи. И аз самият ще имам повече очаквания към себе си. Ще се опитам да си върша работата, да поддържам форма и каквото стане.

- Това беше последният старт за Световната купа. Имаш ли ангажименти с други състезания до края на сезона?

- Имам държавно първенство в края на март, с което слагам точка на сезона.

- Ще бъде доста интересно носител на Световната купа да участва на републиканско първенство...

- Винаги участвам на държавното и тази година няма да правя изключение. Наистина, няма други състезатели в България, които да се занимават професионално с алпийски сноуборд в паралелните дисциплини. Но е хубаво да се съберем всички – настоящи и бивши състезатели, да обменим опит, а и да се порадваме на успеха.

- Всъщност колко състезатели се събирате на държавно първенство у нас?

- Миналата година бяхме около 15 човека, от които само аз съм професионалист. За останалите сноубордът е хоби. В моя клуб в Чепеларе има и други момчета, които тренират усилено и имат стартове по чужбина и на европейски купи. Но на такова високо ниво като за Световната купа – няма. И е много хубаво, когато се съберем и тренираме заедно.

- Какво обясняваш на хората у нас и в чужбина, когато те питат как си успял в спорт, за който в родината ти няма дори една писта за тренировки?

- Така е, по принцип тренираме в чужбина. Намерили сме други отбори, с които да съм в конкурентна среда. И аз самият обаче не знам как да си го обясня. По някакъв начин се случват нещата.

- Как големите асове в сноуборда приеха твоя успех?

- Нормално е да има разочаровани сред тях, но и доста момчета, мои съперници, дойдоха да ме поздравят и да ми кажат, че се радват за мен. Много от състезателите и треньорите искаха глобуса за себе си, но все пак ме поздравиха и това е нормално в спорта.

- Имаше и българска агитка при връчването на трофея. Това твои познати ли бяха?

- Повечето бяха близки на треньора ми, част от които аз не познавах. Но хубаво бе да са там и да пеят българския химн, тъй като германците ми казаха, че го нямат за награждаването. А аз бях категоричен, че без химна няма да се кача на стълбичката.

- И как се разреши проблемът?

- Изтеглихме химна от YouTube на телефона и оттам го прехвърлихме, за да го пуснат.

- А твои близки и познати имаше ли на последния ти старт?

- Баща ми беше във Винтерберг, а майка ми е в чужбина и не можеше да дойде. Всички близки обаче ми се обадиха да ми кажат колко са радостни и горди от моето постижение. Разбрах, че в Чепеларе подготвят специално тържество.

- Този твой успех няма как да не се коментира в средите на белите спортове по целия свят. Има ли вече интерес към теб от чуждестранни треньори, компании или мениджъри?

- В нашия спорт по принцип не е много разпространено да се сменя националността. Не съм имал такива предложения, а и да има - не смятам да ги приемам. Засега не съм имал контакти с някакви компании за спонсорство или нещо друго, но се надявам да имам за в бъдеще.

- Разбрахме, че обувките, с които кара този сезон, всъщност вече са излезли от употреба и не се произвеждат. Наистина ли е така?

- Да, така е. Стари са обувките, на почти 20 години са, но пък са такива, които действат най-добре. 70% от елита на състезателите карат с такива, защото за нас те са по-добри от произвежданите в момента.

- А как ще се снабдявате с такива оттук насетне?

- Това е другото им предимство, че са толкова здрави, че издържат с години и можеш да караш през цялата си кариера с един чифт. Сменя се само вътрешният им чорап всяка година.

- Какви са сега очакванията ти спрямо държавата да погледне сериозно на този твой успех?

- Много ще бъде добре, ако държавата се замисли върху това как в този спорт, аз естествено гледам за сноуборда, да направи така, че повече млади хора да се занимават с него. И от тях да излязат професионални състезатели, които да прославят България. Много е важно да се продължи това, което в момента ние правим. Да има кой да го продължи, защото наистина сега не са много хората в сноуборда. Освен това в България имаме условия за зимен туризъм, но не и за подготовка на състезатели.

- Каква подкрепа получи за този сезон от държавата и федерацията по ски?

- Около 100 хиляди лева излиза сезонът за мен и моя треньор с всички лагери, пътувания и участия по състезания. Получил съм достатъчно от федерацията, за което благодаря за подкрепата. Не мога да се оплача в това отношение – обезпечени сме напълно. В началото на сезона имахме много пълноценен лагер в Америка, където тренирахме добре. Имам и цялата екипировка, която е конкурентно способна на всички в световния елит. А тя не е никак евтина. Обувките само са около 3000 лв., а и бордовете също са скъпи.

- Ти си рядък случай – стигна толкова високо ниво в спорта, а не се оплакваш от липсата на това и онова.

- Казвам истината и смятам, че когато един човек няма за какво да се оплаква, не трябва да го прави. Знам, че има други спортове и спортисти с проблеми. Разбира се, че не може да се сравняваме с големите отбори и страните с големи възможности, но не сме и толкова зле. Не мога да се оплаквам.

- Купата с теб ли си идва или ще трябва специален превоз?

- Тя е доста обемиста, но е в специален куфар и си идва с мен като ръчен багаж. Ще си я пазя много.


Какво четем:

🔴 Отбелязваме Деня на женатa

🔴 Така се прави оригинално ризото със заешко (рецепта хит в кулинарията)

🔴 Да си помогнем в Англия

Източник: Монитор



Коментари



горе