Д-р Захариева кандидат за достоен българин: Най-трудно е, когато в...


Д-р Мариела Захариева и екипът  от неонатологичното отделение в Областната болница в Пазарджик получиха номинация в инициативата "Достойните българи на година". Признанието дойде заради това, че те спасиха бебе, родено в петия месец с тегло 700 грама. Д-р Захариева приложи необичайна терапия и постави в кувьоза устройство, от което непрекъснато звучи музика на Моцарт. След 3 месеца малката Радмила бе изписана здрава и с тегло 2600 грама. Екипът на "Пазарджишка Марица" имаше удоволствието да съобщи добрата новина за номинацията на д-р Захариева. 






- Д-р Захариева, приемате ли номинацията си като признание за вашата работа?

- Както винаги съм казвала, нашата работа е екипна. Колкото аз имам заслуга за оцеляването на това дете, толкова и моите колеги. Така че, въпреки че идеята за музиката беше моя, не приемам номинацията лично. Тя е за всички нас. 

- Как ви хрумна да пуснете на бебето точно Моцарт?

- Вдъхнових се от професор Кръстева, която на един конгрес в Пловдив прочете една много интересна лекция за влиянието на музиката на Моцарт върху недоносените деца. В случая на бебето Радмила вече бяхме направили всичко от традиционната медицина, но ми се искаше да измисля и още нещо, за да може да оцелее и да е добре и ми хрумна идеята за Моцарт. Не знаех тогава дали ще  помогне, но бях сигурна, че няма да  навреди. 

- След това прилагали ли сте музикалната терапията и на други бебета?

- Да. На още три. Пак бяха недоносени. Около кило и 700 се родиха. Родителите се съгласиха да пробваме и пак имаше успех. 

- Какво е усещането да спасиш живот?

- Това е най-голямото удоволствие. Скоро спорех с едни колеги, които се оплакваха, че нямаме достойно заплащане и никой не ни зачита. Моят аргумент беше: "Да, но в секундата, в която виждаш как животът си отива, как сърцето спира, престава да диша и се затварят очичките - ти правиш нещо и в момента, в който го върнеш към живот, нито пари, нито признание могат да ти заменят чувството, което изпитваш". Понякога близките дори не разбират какво си направил. Когато спася дете, се чувствам като негова втора майка.

- Кои са били най-трудните ви моменти в професията?

- Най-трудните ми моменти са били, когато ми е умирало дете в ръцете. Когато съм направила всичко, ама абсолютно всичко, и въпреки това то не издържа. Най-страшно е, когато трябва да съобщя на родителите. 

- Смятате ли, че лекарите в България получават нужното признание?

- Категорично не. Особено напоследък, когато битува едно мнение, че ние сме най-големите крадци и мошеници. Никой не ни уважава. Може би затова няма млади лекари. Всички заминаха в чужбина, където получават повече пари и признание. Аз се радвам, че съм от старото поколение лекари, а не от тези новите - комерсиалните. 

- Какви са лекарите от старото поколение?

- Лекарите от старото поколение бяха много чисти. Идеалисти, които не се интересуваха от пари, а само от добре свършената работа. Заради това казвам, че съм от лекарите от старото поколение. 

- Заради това ли посветихте живота си на тази професия?

- О, да. Ако не работех това, не знам какво друго бих правила. Щастлива съм, че в тази област от медицината, която съм избрала, все пак имаме и здрави пациенти, а не само болни като при колегите в другите отделения.


Какво четем:

🔴 Обичай това, което имаш, преди животът да те научи да обичаш онова, което си имал!

🔴 10 прости въпроса за човешкото тяло, на които науката още не може да отговори

🔴 Куркумата подмладява и вталявa

Източник: Марица



Коментари



горе