Щангистът Севдалин Иванов: Можеш да си щастлив и в инвалидна количка


Нелеп инцидент оставя обещаващия тежкоатлет неподвижен от кръста надолу, той обаче не се отказва

Той е бил силен мъж, тежкоатлет. Вдигал 200 кг, почти тройно спрямо собственото му тегло, и жънел медали по републикански първенства. Тренирал всяка свободна минута и по 60 тона "желязо" минавали през ръцете му на ден в залата на известния олимпиец Иван Иванов в Шумен.

Сега най-голямото постижение на 26-годишния Севдалин Иванов от Шумен е да вдига във въздуха дъщеря си - тригодишната Алиса. Щом чуе, "тати, хайде да хвърчим", извисява колкото му стигат силите малката русокоска. А тя се залива от смях.

Веселото летене пъди мъката на парализирания баща щангист. Неподвижен е от гърдите надолу. И ръцете трудно го слушат, но не се отказва. Вместо двуразови тренировки в зала сега му се налага да си прави сам рехабилитация в леглото. Друг изход няма. Здравната каса дава у нас на пожизнен инвалид I група с придружител 10 дни курорт в годината! А Севдалин е прикован вече трета година.

До фаталния 13 август 2013 г. съдбата му пак била поредица от спадове и върхове и нищо чудно след преживения кошмар сега да последва нов възход. Първият удар бил на 12 г., когато останал сирак. Майка му починала, а баща му решил, че няма как да се справи с три деца, и ги поверил на дом "Слънце" във Велики Преслав. В старата столица момчето се запалило по щангите. В града има зала за вдигане на тежести и треньорът харесал гъвкавия спортист.

След година и половина сиракът станал първи на републиканско състезание. Тежал 45 кг, вдигнал 35. Обяснява, че всичко е техника и подход. Трябва да знаеш формулата и успехът идва. Отсрамвал и гимназията си по енергиен монтаж на междуучилищни състезания, защото бил ненадминат на висок, дълъг и овчарски скок. В сиропиталището толкова го харесвали, че Севдалин останал и след като навършил 18 г., за да завърши образованието си. Възпитателка му намерила работа в Шумен на тенис корт и съдбата го срещнала с Артур Алтунян и Саркис Карагьозян, които му помагат и до днес. Работил е всичко - автомонтьор, заварчик, редач на хляб, строител. През 2008 г. имал невероятния късмет да срещне красивата Фани. Разказва, че тя излизала с негов приятел, който я зарязал. Севдалин уж влязъл в ролята на психолог, а една вечер, докато танцували, се целунали и така започнала приказка, която продължава и до днес.

В същата паметна година разтурената федерацията по щанги се възстановила и Севдалин започнал здрави тренировки. Спечелил първите места в три състезания накуп. Разсъждава, че усилията му били възнаградени, защото в 6 ч сутринта отивал в залата на Иван Иванов, тренирал до 8 ч и после застъпвал в хлебозавода. "Работех по 12 часа, ядях хляб в движение и след работа, ако имах сила, пак тренирах", спомня си хубавите години спортистът. През 2010 г. вече бил в националния отбор по вдигане на тежести, но тогава го връхлетяло отлепване на прешлен в кръста. Колеги по щанга били категорични, че от него спортист не става, но коравият сирак се амбицирал и след 6 месеца тренировки травмата се изпарила. Излязъл на подиума в Хасково в категория до 85 кг и изтласкал 170. В същата година го номинирали в десетката на най-добри спортисти в Шумен и бил отличен от кметството. После започнал тренировки за европейско първенство и стигнал до 200 кг на изтласкване.

Сега е реалист и сам казва, че е нужно огромно чудо, за да се пребори със сполетялото го изпитание. "След травма като моята - счупен шести шиен прешлен, не съм чувал някой да е проходил.“

Най-лошото станало на Траката край Варна. Трудел се като строител и докато камионът, пълен със строителни отпадъци, отивал да разтовари, тримата работници отишли да се разхладят. Севдалин се хвърлил във водата от мост - подход за лодки. Когато излязъл и направил втори опит, си ударил силно главата и тялото му се набило. Ужасът и днес не избледнява. Усетил тъмнина и проблясъци. "Опитвах да изляза, но си движех само китките. Искам да махам с ръце, а не мога. Гълтах вода и се чудех - кой ме е хванал така за краката?...", разказва преживяното младият мъж. Признава, че за секунди се предал и в главата му била едничка мисъл - "Алиса, толкова много те обичам...". Очите му преливат и разказва, че точно били отпразнували първия рожден ден на детето. Докато се давел, приятелите му мислели, че плува под водата. Измъкнали го, а в болницата във Варна медици го уверявали: "Ще се оправиш!" Казал им: "Няма как!"

Последвали две операции. При първата платил 2500 лв. за импланти, но била неуспешна. Щангистът буквално берял душа, белият му дроб отказал, поддържал 40 градуса температура и спрял да се храни. Спасил го д-р Димитър Харитонов, който поставил на мястото на прешлена титаниев цилиндър. Севдалин и Фани събрали още 2500 лв. благодарение на приятели. На доктора щангистът подарил последния спечелен медал и от болницата си тръгнал с гордо вдигната глава, макар и в инвалидна количка.

Прибрали се у дома и стаята, която обзавели за Алиса, станала спалня за татко. Приятел му измайсторил желязна стойка към леглото, за да прави упражнения. Някога ръцете му стискали щангата като менгемета, но сега пръстите не го слушат. Захваща се с китки за желязото и се набира. Невероятно, но вече прави и лицеви опори. Отлепя тялото си от леглото към 60 пъти за минута. Не му помага Фани, той "спортува", докато двете му любимки спят. Доскоро се упражнявал и с пластмасови шишета, пълни с пясък и превързани за ръцете. Тези "гирички" вече му идват леки, смее се тежкоатлетът.

Много благодарен е и на Мишо - масажиста, който всяка седмица "работи" по мускулите му без пари. В началото се налагало трима души да го държат, за да седне, сега се справя сам. От година с краката си усеща лек допир и положението май не е безнадеждно. "Това е голям напредък. Сигурно ще успея и повече, но сам не мога. Нужна е рехабилитация", казва Севдалин. Подал документи в клиника в Турция, а оттам го уверили, че операцията му е добра, но трябва раздвижване. Двамата с Фани обаче нямат средства за глезене.

До пролетта на миналата година оцелявали с 300 лв. месечно. Възможно ли е?

"Не е, но ние го правехме с... обич!", казва Севдалин. И благодарение на Артур, Сарчо и кръстника Данчо Караджов, в чийто имот живеят. Финансите им се подобрили, когато Фани била назначена за личен асистент срещу 220 лв. Лошото е, че този месец програмата изтича. Въпреки това, Севдалин е категоричен: "Ние сме зле, но има и по-зле. Аз и сега се чувствам добре, радвам се и съм щастлив с това, което имам и сме създали. Искам само да стана малко по-полезен на близките си". Семейството живее в имот, граден за гараж в кв. "Дивдядово", но са го превърнали в уютен дом. Преди злополуката Севдалин мислел да купи постройката и да я разшири с още една стая, но сега това е немислимо. Подали документи за общинско жилище в Шумен. От кметството им предложили разбита къща, а втората спънка били стъпалата. Още се надяват. А Севдалин се радва, че вече е одобрен да получи акумулаторна количка. Не е излизал навън от лятото, ако не се брои "ходенето" до ТЕЛК на 9 февруари.

След инцидента има много време да размишлява, но не обвинява съдбата. "Силно се надявам да се оправя, но знам, че и чудесата за някои неща не помагат. Все пак, ако положиш усилия, ще има полза", казва спортистът от опит. Огромна надежда му дала последната акция в негова чест "Подари сърце". Ентусиазирани шуменци изработиха за бащата десетки сърца по идея на сдружение "Подай ръка, Шумен". Хора, които не познават Севдалин, ги изкупиха. А сега вече знаят за кого е било доброто и че то има смисъл.


Какво четем:

🔴 ВВС: Българи използвали за първи път символа "@" в текст от XIV век

🔴 Най-мощните билки през пролетта - мурсалски чай и коприва за здраве и красота

🔴 Фотогалерия: Зелена светлина в образованието

Източник: Труд



Коментари



горе