Царската смърт, която потопи българския народ в тъга
Материал на "Българска история" - www.bulgarianhistory.org
Н. В. Цар Борис III е начело на българската държава цели 25 години. Често е наричан
“добрия цар”, поради факта, че не проявява високомерие към поданиците си, често
върви без охрана и дори сам управлява автомобила си. Свидетел на два държавни
преврата, атентата в “Св. Неделя” и на още много насилие и страдание, той се старае
да следва политиката: “По-добре черен хляб, отколкото черна забрадка”. И успява,
що се касае до първия етап от участието на царството във Втората световна война,
когато под командването на монарха Българската армия не изпраща нито един войник
на фронта.
Много се е изписало за живота и делото на Царя и именно поради това тази статия е посветена на края на неговия житейски път – смъртта, погребението и завета му. Българският държавен глава умира неочаквано след кратко боледуване на 28 август 1943 година, скоро след като се връща от визита при Хитлер. Смъртта му – толкова рязка и неочаквана, е обвита в мистерия. До днес се разпространяват различни версии за насилствена смърт, макар официалната историография да е приела твърдението, че царят си отива след тежко боледуване.
Хитлер и цар Борис III
В записките от 28 август 1943 година на немския военновъздушен аташе, полковник Карл – Август фон Шьонебек, е отбелязано категорично, че професор Ханс Епингер е дефинирал диагнозата на царя с думите „Този безупречен цар е отровен!“ Подобно мнение с утвърдително кимване е изказано и от професор д-р Рудолф Зайц, който е и личен лекар на монарха. И двамата вярват, че Борис е умрял от вид бавнодействаща отрова, която д-р Епингер намерил две години по-рано при аутопсията на гръцкия първи министър Йоанис Метаксас. Отрова от такъв тип действа седмици след поглъщането и причинява появата на петна по кожата преди смъртта.
Слухове за смъртта му твърдят, че е отровен по нареждане на Хитлер. Обосновката на тази хипотеза се крие зад това колко вбесен е бил Хитлер след категоричния отказ на българския владетел да предаде българските евреи и да изпрати войски срещу СССР. Това, разбира се, е само спекулация, а не доказано твърдение. Още повече, че решението на цар Борис III не е новина за немския фюрер, а е последователна политика от няколко години.
Независимо каква е истината, поради липса на сигурни доказателства и натиск от страна на Берлин, официалното лекарско заключение за кончината на българския държавен глава е инфаркт. По повод смъртта му Министерски съвет издава следната прокламация:
Прокламация към българския народ
Негово Величество цар Борис III, нашият любим цар-обединител, след кратко и мъчително боледуване, днес, 28 август 1943 година, в 16ч. и 22м., предаде Богу дух в Двореца, обкръжен от Царското семейство.
Неизмерима е загубата на България. Неизмерима е скръбта на целокупния български народ. Неизмерима е признателността му към неговия любим, незабравим и велик цар-обединител. Всички българи имаме свещения дълг да следваме, да бъдем единни и сплотени и да работим всеотдайно за напредъка и благоденствието на обединена България.
Нека бъде вечна паметта му!
София, 28 август 1943 год.
Кончината на монарха е първият и може би последен път в новата история, когато цялата българска нация е опечалена и обединена в скръбта си за политик. Дните и месеците след смъртта на царя и всенародната тъга е добре описана от списание “Пайсий”, в издание от септември 1943 година:
Обяви се дванадесетмесечен дворцов траур и четирдесетдневна всенародна жалейка. Отложиха се всички тържества и забави. Замлъкнаха всякакви свирни и песни. Затвориха се увеселителни заведения. Дори враждите и крамолите се спотаиха. Намаля обичайният шум на делничния живот. Разговорите станаха по-тихи. Лицата бяха сериозни. Радиото разнасяше само тъжни мелодии. В църквите се чуваха жаловни песнопения.
Докато трае 40-дневният народен траур, мъжете следвало да носят черна вратовръзка и креп на лявата ръка или поне черна лента на петлика на дрехата, а дамите — черна рокля или блуза или поне черна фльонга върху блузата. Върху държавните и обществени учреждения са поставени черни знамена, а върху останалите сгради, трицветни знамена с две черни ленти, или трицветни знамена вдигнати на половин мачта.
Поклонение пред тленните останки на Н.В. цар Борис III в катедралния храм “Св. Александър Невски”. Източник: www.lostbulgaria.com
Тленните останки на монарха са положени в храм паметника “Св. Александър Невски” за петдневно поклонение, между 30 август и 5 септември 1943 година. Пред храма се вият ден и нощ дълги опашки, много хора пристигат от провинцията, за да си вземат последно сбогом със своя цар. Според данни на “Държавна сигурност”, българите, отдали почит са над 390 000.
След края на поклонението, в неделя, 5 септември, се отслужва тържествената заупокойна архиерейска света Златоустова литургия. Опелото започва в 9,30 ч. и е извършено от стотина духовници – всички архиереи, множество епископи, архимандрити, свещеници и дякони. Тогавашният наместник-председател на Св. Синод , Негово Високопреосвещенство Видинският митрополит Неофит, произнася надгробно слово.
Най-напред от църквата са изнесени полковите знамена. Офицери, носещи венците, поднесени от членовете на царския дом и от чуждестранните държавни глави, излизат след това. Пред духовниците тръгват три малки момчета: средното носи дървения кръст за царския гроб, а другите две – големи бели свещи. След духовенството вървят десетина души – министри, висши сановници и генерали, носейки на ръце ковчега на Царя – направен от славонски дъб, с издълбан прост надпис: „Борис III, цар на Българите“. Покойникът е положен върху карета, дърпана от шест коня, и положено върху него царското знаме с червения лъв.
Траурното шествие
Траурното шествие минава през целия град. От площада пред храма-паметник „Св. Александър Невски“, по бул. „Цар Освободител“, през двора на Двореца, улица „Княз Борис“ по булевард „Дондуков“ и бул. „Мария Луиза”. Всички здания са окичени с траурни знамена. На около двадесет метра разстояние един от друг са поставени, обвити в черна драперия, жертвеници – там, сякаш, за да сочат пътя на опечалените.
Пред Централна гара на специален подиум поставят тялото на царя и пред него представителните части на родната войска изминават своя последен церемониален марш. Зад подиума, на по-ниски поставки, стоят: Н. В. Царица Иоанна, Т. Ц. Височества княз Кирил, княгиня Евдокия, Т. Кр. Височества Херцог и Херцогиня Вюртембергски и княгиня Мафалда.
След тази последна почит на армията шествието влиза в гарата, която е украсена в черни драперии. На перона, точно срещу входа се намира специалната влакова композиция, която отнася останките на блажено почившия Цар Борис към Светата Рилска обител. Вляво от гроба се намира резба, изработена на 10 октомври 1943 година от жители на село Осой, Дебърска околия, с надпис: „На своя Царь Освободитель Борись III оть признателна Македония“.
Впоследствие, през 1946 година, по нареждане на комунистическите управници, останките му са ексхумирани и осквернени, а тялото му е препогребано в малък параклис в парка на двореца “Врана” . През 1947 година по заповед на Георги Димитров и Васил Коларов този параклис е взривен и заравнен. Днес гробът на царя в Рилската Света обител е възстановен.
В наши дни цар Борис III е превъзнасян от мнозина и отричан от други, но неговото погребение, превърнало се във всенародно поклонение показва ясно отношението на поданиците му. В края на този материал, бихме искали да поместим един цитат на царя, който е определян като неговия завет към България.
Наш дълг, дълг на всинца ни, от най-малкия до най-големия, е да запазим и засилим единството. Неговият стимул е безграничната любов към Родината, която живее през поколенията. Но нека, изпълнявайки дълга си, бъдем сплотени в името на онова, което остава след нас и което трябва да бъде наш култ – Отечеството.
Какво четем:
🔴 Троянец се прочу с балканско суши🔴 Отървете се от токсините с пост
🔴 Борбата извади нов ас на европейското
Източник: Bulgarian History
Коментари
Последвайте ни във facebook!
