Одата на одите и "Шуми Марица"


В „Епопея на забравените" Иван Вазов надхвърля всичко познато от цялата история на литературата в жанра на одата. „Опълченците на Шипка" е нейният апотеоз.

Откъдето и да се погледне, тя е ода на одите – един емоционално-художествен взрив на почти 5-столетна турска робия. Ритъмът на картинността, звукописът на сблъсъка, великото себераздаване, когато труповете се превръщат в оръжие – това е музика в думи на един завинаги обезсмъртен героизъм. Каква страстна народностна защита и зашеметяваща възхита, излети на един дъх!

Връх Шипка е най-високата кота в новата ни история. Вазовата ода пък е върхът на световната ода. И това трябва да се напише с главни букви в учебниците по литература. Няма какво да се скромничи при и без това толкова многото ни исторически погроми и народопсихологически оспорвания.
Нека някой да се опита да докаже, че не е така – дори с чуждите христоматийни примери от Пиндар, Хораций, Державин или Шилер с неговата „Ода на радостта".
Но колко от децата, водени по екскурзии със спирка Шипка, знаят поне десетина реда от знаковата Вазова творба?

А колцина от най-младите са чували „Шуми Марица" с текст от Никола Живков, сподвижник на Ботев и Стамболов, която е пята от опълченците ни в преломен момент на Орлово гнездо?! По-късно пък стана национален химн на България (до 9 септември 1944 г.) и е звучала победно през войните във всички славни моменти на възпоменания и тържества. И винаги на едно от най-свидните – освобождението на България от потисничество с уникална  колониална продължителност. Този вечен Трети март!

Тодор Бакърджиев,
Русе


Какво четем:

🔴 Без национално самочувствие няма нация и няма държава

🔴 Емо Чолаков стана татко за втори път

🔴 Веско Топалов отново в битка за световната корона

Източник: Десант



Коментари



горе