Онова, от другата страна


Преди време някой ми изпрати снимка във фейсбук – въжен мост сред зеленина и от другата страна... още зеленина. Но какво се крие в нея не се знае! Отдолу надпис: „Всичко, което някога си искал, се намира от другата страна на страха.”

„Абсолютно вярно!” - казах си и се замислих за него, за страха.

Всъщност от всички усещания, на които с способен човек, страхът е най-силно въздействащото върху поведението ни. Обикновено той се свързва с вцепеняването и липсата на действие. Когато човек се страхува, не прави нещата, които иска. Страхът ни парализира и ни кара да стоим кротко в собствената си зона на комфорт. Защото там е познатото и съответно безопасното, а непознатото плаши. Страхът от това, че не знаем какво ни чака от другата страна на моста, сред гъстата зеленина, ни кара да стоим и наблюдаваме без да правим крачката напред. Онази първа крачка, с която стъпвайки на моста ще тръгнем към новото. Знаем какво има от нашата страна и го предпочитаме пред онова, което е от другата. Защото ни е страх.

Не се и замисляме обаче, че именно познатото, рутината може да се окажат най-опасни – за израстването ни, за щастието ни, за движението ни напред. Те са спирачка за целия ни живот и най-честата причина никога нищо да не ни случва. Нали знаете онази сентенция – „ ако искаш да ти случи нещо, което никога не ти се случвало, трябва да направиш нещо, които никога не си правил!”

Как да знаеш дали зеленината от другата страна на моста е същата, каквато е от твоята страна, като не си я видял отблизо? Няма как!

Макар, че всички сме били в позицията – „искам да го направя, но ме страх”, все пак не стъпваме на моста. И всички сме се сблъсквали с разочарованието, което води изборът на бездействието в подобна ситуация.

От друга страна, причината, поради която вършим откровени глупости, отново е страх. Това е страхът да не ни помислят за слаби, да не ни лепнат етикета „мухльо”, да не се покажем безхарактерни пред другите. Най-общо казано страх от това как ни възприема обкръжението ни. Когато държим повече на чуждото мнение за нас, отколкото на собствената си оценка, допускаме да ни управлява точно този страх. И действаме не осъзнато, не по вътрешно убеждение, а поради външни причини, които на всичкото отгоре не ни харесват. Но го правим, защото сме приели за концепция в живота си онзи прословут въпрос – „Какво ще кажат хората?” Страхът от отговора ни кара да действаме според очакванията на другите и това най-често се оказва грешното за нас. Не че не трябва да се правят грешки. Но след като си сгрешил веднъж е хубаво да не повтаряш и потретваш една и съща грешка. Ако ще грешим, то поне нека да е по различен повод. Така грешките се превръщат в уроци. Може тъпчем на едно място, но когато тъпчеш в земята на едно и също място правиш вдлъбнатина, постепенно и дупка, може дори ров...

Както с всичко останало в живота, така и със страха, най-приемливият път е някъде между двете крайности. Той е и най-безопасният. Можем да поддържаме здравословната доза страх, която да ни съхрани, но тя трябва да ни дава и свободата на първата крачка по моста.

Ако сме осъзнати за действията си, ако разбираме настоящето си и умеем да се самонаблюдаваме, то тогава страхът ще се превърне в опора.

Докато вървим по несигурния въжен мост, който ще ни отведе до непознатото, новото и вълнуващото в живота ни, страхът ще бъде парапетът, за който ще се хванем, ако мостът ни разлюлее.

Защото смелостта не е липса на страх, а действие въпреки осъзнатия страх.

Автор: Нина Дончева

 

Какво четем:
🔴 Изрисуваха дядо Добри върху покривалото на автомобил

🔴 До Мусала без крака, но с приятели

🔴 Спасяването на родопското селце Киселчово или как станахме доброволци



 






Източник: Gnezdoto










Коментари
горе