Да гласуваш на инат


Делото на Кирил и Методий не е било замислено с цел след хиляда години ДПС и г-н Местан да могат да агитират на турски онези, които не могат да разбират български в България

Изглежда в България въпросът "Как ще гласувам?" все още не е така неотложен като въпроса "Дали да гласувам?". В четвъртък парламентът цял ден се занимава с това - как и дали да гласуваме. Приеха се доста неща, бързам да кажа - хубави; няколко не се приеха. Прие се предизборната кампания да не е 30, а 21 дни - хубаво, макар според мен да не е толкова важно колко време продължава една кампания, а колко пари се влагат в нея. И откъде се взимат. Прие се да има нов многомандатен район, наречен "Чужбина" - също хубаво, макар че още не е ясно колко депутати ще вкара той в парламента и отговаря ли техният брой на тежестта на избирателите в този нов район. Като под тежест следва да се разбира не само тяхната многочисленост. Изборният ден се премества целият с един час по-късно - и това не е лошо, изборите все пак са в неделя. Затворниците с леки присъди също ще могат да гласуват. Създава се възможност за електронно и машинно гласуване, което вече е прекрасно, въпреки че и по този въпрос може още доста да се говори. Прие се и правилото за активната регистрация - най-добрият начин да се изчистят списъците от "мъртвите души", които са един от най-мощните лостове за манипулиране на изборите. За такава регистрация неколцина приятели опяваме още от 2012 г. Всички тези мерки очевидно са насочени към увеличаване на избирателната активност и към прецакване на ДПС, което е похвално.

Безспорно обаче най-силно разбуни духовете приетият принцип за задължителното гласуване. То е мярка в абсолютно същата посока, но кой знае защо

предизвика потрес у либералстващата част

на общественото мнение. От парламентарната трибуна се заговори за стада и геги, а телевизионните водещи с традиционно печални физиономии добиха съвсем трагически вид - ама как едно право може да бъде задължение! Накъде отиваме, къде е свободата?!

Защо е нормално да си длъжен да имаш здравна осигуровка, но е скандално да си длъжен да гласуваш? Гласуването не е ли политическа осигуровка? Не зависят ли от него всички други осигуровки, които правиш задължително, с разбиране и тук-там с желание? Защо приемаме това? Ей така, по инерция. Защото не обичаме да се замисляме.

Човекът изпада в паника, гняв и възмущение, ако нещо се опита да го измести от центъра на вселената. Ако някой само му намекне дори, че той не е най-великият и че най-важното на този свят не са неговите права и свободи. Самата дума "свободи" е перверзна. Свободата е винаги в единствено число и с главна буква. И смисълът е много по-дълбок от този, с който си служат популистите.

Какво е задължение? Задължението е нещо, което сами налагаме на себе си, ако се гледаме като общество, и нещо, което едни хора налагат на други хора, ако се гледаме като индивиди. То е израз на някаква воля, която се налага над друга воля или привежда във воля безволието. Често Свободата произтича от уважението към задълженията и тяхното спазване. Звучи парадоксално, но какво да се прави - светът е антиномичен.

Кой е "за" и кой е "против" задължителното гласуване?

"За" него са хората, които гласуват и като гласуват знаят какво правят и не искат други с негласуването си да обезсмислят усилията им. "Против" са онези, които не гласуват, защото ги мързи, защото не са наясно с политическия процес или пък защото са много "над тези неща".

За задължителното гласуване са тези, които имат интерес от висока избирателна активност. Съответно против са онези, които имат интерес от ниска избирателна активност - тоест онези, които имат интерес от организиран и купен вот. Този интерес е чисто аритметически: колкото по-ниска е избирателната активност, толкова е по-голям процентът на манипулирания вот, толкова по-евтино, толкова по-изгодно става купуването на изборите. Толкова по-малка е инвестицията, следователно толкова е по-голяма възвращаемостта и нормата на печалба след получаването на властта.

Най-сетне за задължителното гласуване трябва да са демократите (аз не съм от тях, така че не бързайте да ме обвинявате в пристрастие). Демокрацията е тази, която прави всяка отделна личност толкова важна. Демокрацията е политическата система на поголовната човешка гордост. Но демокрацията е участие на всеки във властта. Непременно. Обикновените граждани участват като гласуват. Това е. Или сте демократи, или не сте.

Аз мисля, че заслужават приветствие всички средства за увеличаване на избирателната активност, защото това е борба срещу лъжата и измамата. Мисля също, че задължителното гласуване е едно от тези средства. Защо ви харесва активната регистрация, а не ви харесва задължителното гласуване? То не е страшно, особено когато върви в комплект с електронно гласуване, каквото, слава Богу, се прие в нашия парламент. Сега да гласуваш няма да е по-трудно от това да излееш неповторимостта си в "Туитър" или "Фейсбук".

Всъщност противоречието, което никой не се сеща да коментира, е, че освен заедно с електронното, задължителното гласуване трябва да се приеме в комплект и с някакъв избирателен ценз. Не може да не умееш да четеш, обаче да си в състояние да вземеш решение какъв процент от обществените средства да преразпределя държавата, какъв дефицит да допусне бюджетът и кой да управлява прокуратурата - сиреч, не си в състояние да взимаш политически решения (каквото е гласуването), ако поне малко да не разбираш от политика.

Но срещу този ред на мисли отново ще скочат първи от ДПС

(и други разчитащи на същия електорален фонд), както скачат и срещу задължителното гласуване, срещу машинното гласуване и срещу забраната по време на избори да се агитира на "майчин" език, която остана.

Нов урок по наглост ни даде г-н Местан. Той рече, че е "противоестествено" в една държава политическият дискурс да се води единствено на официалния в нея език и че по този случай ще съди България в Страсбург и то "от любов" към нея. Да, напълно съм съгласен, че човек трябва да бъде агитиран на език, който разбира. Но е недопустимо да не разбира езика, на който са написани законите.

Г-н Местан рече също, че скоро заедно ще отбележим делото на "пресветите братя" Кирил и Методий (както и да гледа той на понятието "пресвятост" от минарето на своята религиозност - напомням, че ислямът не познава Светия Дух като едно от лицата на Св. Троица, а именно Той освещава и прави нещо свято или пресвято), братя, чието "истинско дело" било в това, че "преди близо 12 века са водили битка с триезичниците, за да защитят правото на всеки един народ на свой език, а буквите са само графическия израз на това право". Г-н Местан или не разбира делото на св. св. Кирил и Методий, или съзнателно извращава представата за него според мимолетните нужди на парламентарната си риторика. Делото не е борбата всеки народ да има език - той си има и без борба, и без дело.

Борбата е българският език да стане каноничен,

тоест богослужебен, тоест език, който вярно предава словото Божие, без да го изопачава. А това не е проста работа. Делото на Кирил и Методий не е толкова да измислят азбука, колкото да направят чрез нея възможен превода на богослужебните книги на този език, който едни наричат славянски, други старобългарски и който руснаците получават от нас заедно с християнството, за да ни го върнат после под формата на т. нар. "черковнославянски" език. Иначе казано, делото им е строго християнско и църковно, византийско по замисъл и православно по дух. Дело, от което предците на г-н Местан са се отвърнали по сметка или поради малодушие, за да приемат една култура, нанесла страшни поражения върху наследството на Кирил и Методий, на Черноризец Храбър и на всеки друг книжовник от Първото и Второто българско царство, чието име хрумне на г-н Местан да използва от парламентарната трибуна. Накратко, делото на Кирил и Методий не е било замислено с цел след хиляда години ДПС и г-н Местан да могат да агитират на турски онези, които не могат да разбират български в България.

Но политиците, които разчитат на чуждоезични гласове у нас (ще си позволя да обобщя по този начин ДПС и всички негови отломки през годините), традиционно скачат срещу всяка мярка, която

повишава избирателната активност,

намалява процентната тежест на контролирания вот и ограничава участието на избиратели, които, хайде така да го кажем - поради културни и ментални особености, не са в състояние да осмислят изцяло изборния процес. Следователно те не се водят от мотивите на всеки честен и принципен политик да приветства по-пълното и по-вярно изразяване на народната воля, а се интересуват единствено от това тяхната сметка да излезе.

Изобщо, парламентът прие по-скоро хубави промени, включително и тази за задължителното гласуване. И то, и електронното гласуване и особено активната регистрация са все стъпки в правилна посока. Докато пишех този текст, един приятел ме прекъсна с телефонно обаждане и аз трябваше да му споделя с какво се занимавам. Той се оказа скептичен и изрази съмнение, че всички тези промени в Избирателния кодекс ще сработят. Щели да възникнат много непредвидени ситуации, щели да се изправят много непредвидени пречки пред добрите намерения. Едно е какво мислиш, друго е какво излиза. "Дяволът е в детайлите" - обобщи той. На което аз отговорих: "Обаче Бог е в принципите". Мисля, че това горе-долу описва нещата на този етап. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.


Какво четем:

🔴 Наш тийнейджър трети на сноуборд за ЕК

🔴 Фотогалерия - Космическият глас на Валя Балканска

🔴 София за влизането на Азис в класацията на NYT: Изкарват ни ромска нация

Източник: СЕГА



Коментари



горе