Първите руски светци са българи по майчина линия


Преди време филмът на Пламен Петков за пътуването му по старите български земи стана много популярен. Заговори се за произхода на българите и за тяхната съдба. Някои от повдигнатите въпроси получиха отклик от страна на българските историци и общественост, други продължават да стоят встрани и отдавна известни на науката факти не са достатъчно добре огласени.

БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ

Българите и руснаците имат много повече обща история, отколкото пише в учебниците. В общото ни минало има много светли, но и много тъмни страници. Това е история на войни, на приятелство и предателства, на взаимопомощ и репресии, на династични бракове и на унищожаване на династии. Българите са спасявали руснаците, както и руснаците са спасявали българите. Руснаците са ни били благодарни за културата и цивилизацията, която сме им дали, и въпреки това стават причина за унищожаването на три български държави.

Пътувахме към град Самара на река Волга и си мислех за Самарското знаме и за войната от 1877–1878 година – едно от събитията, които дълбоко свързват България и Русия. В Иверския женски манастир в Самара е ушито знамето на българските опълченци. Днес в София има улица „Алабин”, но малцина знаят, че това е кметът на Самара, който е предал знамето на опълченците ни. Не е случайно и това, че доброволците за Руско-турската осободителна война са се събирали именно в Самара – един от градовете в земите на Волжка България. Така много потомци на волжките българи са облекли руските униформи, за да воюват за освобождаването на братята българи, живеещи на юг от Дунав. Затова първото място, което щях да посетя в Самара, щеше да бъде женският манастир. След това щях да проуча следите от древните българи по тези земи, защото именно в тази посока след разпадането на Стара Велика България бе тръгнал със своите българи Котраг – вторият син на Кубрат.

Доскоро Самара е била закрит град. Най-вече заради военните заводи в района. По време на Втората световна война градът временно става столица на СССР, защото Москва е била на път да падне под напора на немската армия. Сега градът е отворен, но преди да влезеш в него, задължително минаваш обичайната полицейска проверка. Отново стигнахме до бетонни прегради и бариери и няколко бункера, охраняващи контролния пункт. Както всички останали, и ние спряхме. Към колата приближи млад милиционер от ДПС и поиска документите ни за проверка. Вече бяхме отработили тази схема – подаваш документите, а най-отгоре винаги е картата от руското външно министерство. Всички униформени се впечатляваха от тази карта с печата на МВнР. Този милиционер също. Погледна документите, взе талона на колата и каза: „Ей сега ще го върна, само да направя чик-чик на компютъра”. След няколко минути го върна. Явно ни беше проверил в компютърната система и се беше убедил, че всичко около нас е наред. Веднага след проверката позвъних на Светослав Славов, председателя на „Българска община „Балкан” в Самара. На хиляди километри от родината щеше да ни е приятно да се видим с наши сънародници. В Самарска област има 2800 българи от България и Бесарабия и общината е създадена, за да помогне за съхраняването на българския език, култура и традиции, както и за да могат българите да си помагат един на друг. Уточних, че това са българи, свързани с нашата България, защото се различават от многото местни жители, които също смятат, че са потомци на древните българи, но са наследници не на нашата, а на Волжка България. Те говорят тюркски и руски език и повечето са мюсюлмани. Но към тези българи ще се върнем по-късно. Защото веднага след като се настанихме в хотел, построен от българи в Новокуйбишевск (сателитен град на Самара, която при социализма 56 години е носела името на комуниста Валериан Куйбишев), се отправихме към женския Иверски манастир, в който е ушито Самарското знаме.

За онези разделни времена от края на турското робство си спомнихме при срещата си с майка Йоанна – игуменката на Иверския манастир. Навремето в двора на манастира са били погребани доста благородници от имперско време, но при социализма всички паметници са били разрушени. Кой знае как е оцелял единствено паметникът на Алабин. До него ни заведе майка игуменка, за да поговорим за миналото. Игумения Йоанна е достолепна жена на преклонна възраст. Както мъдро напътства вярващите, така започна да говори и на нас:

– Сега сме при гроба на Алабин, пред неговия паметник, и си спомняме нашата много трудна, много скръбна, но и радостна история. Господ никога не е оставял нашия народ. И сега ни е много болно и много обидно, че врагът ни разделя. Римляните са имали такъв страшен принцип – разделяй и владей. Това искат да направят сега с нас. Но ние като събратя, като единни в Христа знаем, че никой няма да ни помогне, само ние можем да си помогнем. Трябва да изучаваме уроците на историята и да не забравяме историческите събития. Защото това е нашата история. Ето например Иверския манастир. През ХIХ век, когато българите са изнемогвали под османско иго и почти се е стигнало до геноцид над българския народ, накъде се е обърнал взорът на българите – към едноверна Русия. Винаги към едноверна Русия. Към събратята славяни православни християни. И Русия е откликнала с цялата си любов, с цялото си усърдие, с цялата си широка щедра душа. И когато в Самара започнало да се събира опълчение за помощ на България, на нашите събратя, в Иверския манастир е било ушито знаменитото Самарско знаме. Монахините на този манастир със собствените си ръце са ушили знамето. От едната му страна е била иконата на Божията майка, а от другата – нашите първосветители Кирил и Методий. Всичко това ни обединява с едноверния, с близкия до нашия дух български народ. Аз съм ви много благодарна за това, което правите. Милост Божия и процъфтяване на братския, во Христе братския български народ.

Игумения Йоанна ме благослови, а след това ни покани в храма на манастира, за да се присъединим към молитвата. Вървейки към главната черква, минахме край голяма празна олющена сграда, която навремето също е била храм. Но като дошли на власт, комунистите изхвърлили олтара и иконите, съборили мазилките и направили в черквата машиноремонтен завод. Сега на свой ред струговете бяха махнати от храма и манастирът събираше пари, за да възстанови и повторно да освети черквата.

Влязохме в основния храм. Десетина монахини и послушници чакаха игуменката за молитва. Пред олтара излезе свещеник и службата започна. Монахините бяха на различна възраст. Най-младата беше на около 20, а най-възрастната – на повече от 90 години. Тя беше облечена в много странни синьо-черни дрехи, в нещо като расо с качулка, по което бяха извезани непознати за мен символи. В храма имаше също миряни и няколко баби паднаха на колене, докато се молеха. А монахините се събраха в кръг и запяха заедно със свещеника. Вляво от олтара видях иконата. Същата свята икона на Божията майка с младенеца, която бе извезана на Самарското знаме. Единствената разлика бе, че на знамето се виждаше цялата икона, а сега по-голямата част на оригинала бе обкована със сребро. Святата икона бе поставена в специална ниша, а пред нея имаше старинен дървен сандък, завит с прелестно извезано с коприна знаме на Богородица в светлосиньо и бяло. Явно самарските монахини продължаваха да везат прекрасни знамена. Застанал пред Иверската Богородица, си спомних българската църква в Москва и копието на Владимирската икона на Пресвета Богородица, което се пази там. Много свещеници смятат, че това е най-святата икона в Русия, а вероятно и в целия свят. За нея си говорих с представителя на Българската православна църква в Москва архимандрит Игнатий. Той е брат близнак на Тодор, който стана известен в България с участието си в едно телевизионно шоу. С младия архимандрит разговаряхме за 11-те войни между Русия и Османската империя, които в крайна сметка довеждат до освобождаването на православните народи на Балканите.

– Църквата също е допринесла за тези войни – каза архимандрит Игнатий и продължи: – Не зная дали знаете, но преди войната от 1877–1878 година е изпратено клетвено писмо до руския императорски двор, в което няколко православни патриарси и висши духовници заклеват руския император и го подтикват да започне война за освобождаването на православните балкански народи. „Заклеваме те в името на господа Исуса Христа да поемеш борба за освобождаването на нашите народи”, е пишело в писмото. След това започва всичко. Никой да не си мисли, че на руския император просто така, както си седял, изведнъж му е хрумнало да освобождава нашите народи. Всичко е дело на църковните дейци. Както пишат и светите писания, когато един народ благоденства или страда, затова са отговорни неговите духовни водачи – патриархът, митрополитите. От тях зависи съдбата на целия народ. Колкото по-мъжествени са, колкото по-решителни са, толкова повече благоденства този народ. Цялата история ни учи на това.

– С освобождаването на България Руската империя всъщност връща своя дълг към българите, които са дали много на руснаците – казах, насочвайки разговора в друга посока, а архимандритът продължи:

– Разбира се, че сме допринесли много. Най-вече когато се е образувала руската държава. Близостта на нашите езици – по онова време те са били почти еднакви, нашият дух, както и славянската ни общност и характер са довели до това Константинополската църква да се ползва от услугите на български духовници за разпространението на светото православие, в ограмотяването на руския народ. Били са изпращани даже и архиереи от нашите земи. Знаете за свети Киприян и неговата дейност и как българин става митрополит, равнозначно сега на патриарх, на цяла Русия. Това е нещо, което едва ли ще се повтори. Първите мъченици на руския народ са Борис и Глеб. Те са били синове на покръстителя на руския народ княз Владимир. Той е внук на светата царица Олга-Елена, която приема православието в Константинопол, възпитава своя внук в православие и той завършва делото й, като покръства целия руски народ. Тогава столица е бил Киев. Преди да приеме православието, Владимир живеел много блудно, имал много жени. Негови любими деца били князете Борис и Глеб. Те били най-благородните. Майка им е българка. Това е написал летописецът Нестор още преди векове и то се пази до ден днешен и като предание, и като исторически факт. И така, можем да кажем открито, че първите руски светци са българи по майчина линия.

Бих допълнил разказа на архимандрита с това, че не само майката на Борис и Глеб, а и баба им – великата княгиня Олга, вероятно е била българка. Така че тези първи руски светци всъщност са 3/4 българи и 1/4 викинги. В най-старите жития на великата княгиня Олга (християнското име Елена приема на преклонна възраст при кръщението си) пише, че е родена в град Плескова, както в Средновековието са наричали българската столица Плиска. По-късните й жития вече са преправени и в тях вече не пише, че е родена в Плескова, а че е родена в руския град Псков, близо до Москва. Само че град Псков е създаден около 200 години след като Олга е починала, така че няма как да е родена в него. Заради това разминаване в годините или по-скоро – във вековете, най-новите руски жития на великата княгиня отново са преправени и вече вместо в град Псков пише, че е родена в село, което се намира до този град. Споровете около произхода на Олга ще продължат, защото най-ранните сведения за нея са не от нейни съвременници, а от хронисти, живели най-малко век по-късно. Но ако се вярва на сборника от XV век „Нов владимирски летописец”, Олга е била не само българка, но и дъщеря на цар Симеон Велики. Много изследователи са уверени, че Олга е била внучка на Борис I, но спорят дали е била дъщеря на Симеон, на Расате или на сестра им Ана. Може би именно заради българския произход на великата княгиня мъжът й княз Игор (Ингвар) и синът й Светослав са имали силно влечение към България.

Олга е почитана от християните, защото е прокарала пътя на православието в езическия владетелски двор на Киевска Рус и защото след смъртта й тялото й остава нетленно. Мощите й се били съхранили така, че е изглеждала като жива, като восъчна кукла, твърдят хора, които са ги виждали. Но вече никой не може да ги види, защото по време на съветската власт комунистите са наредили нетленното тяло на Олга да бъде изгорено.

Както и българският княз Борис, нейният дядо, Олга е била на вододела между християнството и езичеството – нито съвсем езичничка, нито съвсем християнка. Когато славянското племе древляни убива съпруга й княз Игор, тя вдига войската си и с нечовешка жестокост унищожава селищата им. Много древляни са изгорени живи по време на езическо жертвоприношение на гроба на Игор. Но тази езическа жестокост е внимателно омекотена в днешните жития на канонизираната за светица велика княгиня. За начина, по-който тя изгаря един от градовете на древляните например, в житието й пише, че наредила на войниците да изловят всички птици, които излитали от гнездата си в града, защитен от крепостна стена. След това наредила да вържат насмолени ленти плат за краката им, да ги подпалят и да пуснат птиците. Подплашени от огъня, птиците панически полетели към гнездата си под стрехите на дървените къщи на древляните и подпалили целия град. Една от запазените легенди разказва как с камшик в ръка, вече много възрастна, Олга от коня си шибала славяните и ги гонела към водите на реката, за да бъдат кръстени.

Що се отнася до официалното покръстване на русите, Киевска Рус приема християнството от Константинопол през 988 година, но покръстителят княз Владимир не стига бързо до решението за православието. Той е имал осем жени и първо е обмислял идеята да приеме исляма, който позволява многоженство. Затова се среща с пратеници от Волжка България, в която ислямът е официална религия от 922 година. Ако беше избрал исляма вместо християнството като държавна религия, политическата карта на днешна Европа и на света нямаше да бъде същата. Вместо православна Русия щеше да е най-мощната мюсюлманска държава в света. Но Владимир избира православието, защото Византия му дава най-голяма свобода при управлението на държавните и религиозните дела.

Под лоното на Константинопол с покръстването на русите най-активно са били ангажирани българските свещеници и архиереи. Те разпространяват светите слова, написани на кирилица, на славянски език. По този начин българите допринасят за разпространението на християнството сред по-голямата част от славяните, като същевременно приобщават източните славяни към ценностите на античната култура на Елада, Рим и траките. Благодарение на България днес кирилицата е една от трите официални азбуки на Европейския съюз.

За да разбере човек колко свързани са били в миналото българите и русите, е достатъчно да застане в сърцето на Русия – Червения площад в Москва. От едната му страна е най-известният руски храм – „Василий Блажени”. Съборът е построен от цар Иван Грозни в чест на покоряването на Казанското ханство – последната доминирана от българите държава по Волга. Това е станало през 1552 година, както е отбелязано и на самия храм. Посетих този събор, когато отидохме в Москва, за да си извадим визи за Узбекистан и Таджикистан, защото тези две азиатски държави нямат посолства в България. Храмът официално се нарича „Василий Блажени”, но сред народа е по-известен като „Покров Богородичен” по името на централната църква в събора. На стената точно срещу иконостаса в църквата има табела и на нея пише: „Покров на Пресвета Богородица”. Празникът й се отбелязва на 1 октомври стар стил, 14-и нов стил. На този ден през 1552 година е започнал щурмът на Казан. Заради централната църква целият комплекс от девет църкви започнал да се нарича „Покров Богородичен”. Останалите осем църкви от събора са посветени на битките по пътя към Казан. При построяването на този храмов комплекс за първи път се появяват оформените като луковици кубета на руските църкви. Всъщност те са символични изображения на чалми – символ на исляма, а кръстът върху тях – дръжка на меч, забит в тюрбана. С покоряването на мюсюлманското Казанско ханство Иван Грозни слага началото на Руската империя, а с построяването на „Василий Блажени” изпълнява клетвата си, че ще го издигне, ако покори Казан.

Пред храма е паметникът на гражданина Минин и на княз Пожарски. През 1612 година Москва и Кремъл са окупирани от обединената армия на поляци и шведи. Целта на нашествениците е да присъединят Русия към Полско-Литовската държава и да наложат католицизма на руснаците. На това се противопоставя търговецът Кузма Минин, за когото се предполага, че е потомък на волжките българи. Той събрал всенародно опълчение и заедно с войските на княз Пожарски тръгнал от Волга, от Нижни Новгород, и освободил Москва и Кремъл. За да съберат опълчение, гражданинът Минин и княз Пожарски използвали вярата на хората в чудотворната икона на Казанската Света Богородица. Тази икона била носена пред войските им, които не само освободили столицата, но и възкачили на руския престол царската династия Романови. По-късно благодарна Русия издига паметник на гражданина Минин и на княз Пожарски на Червения площад.

Срещу паметника е Кремъл. А в главния руски храм – Успенския събор в Кремъл, е погребан свети Киприян Цамблак, митрополит Киевски, Литовски, Московски и на цяла Русия. Духовният път на българина Киприян започва от Килифаревския манастир до Велико Търново като ученик на Патриарх Евтимий и стига до църковния сан духовен баща на цяла Русия. Най-великото му дело е, че като духовен баща на Русия Киприян води руския народ във войните срещу монголо-татарите. Църквата почита Киприян като светец и вярва, че е спрял войските на Златната орда с помощта на най-святата руска икона – Владимирската Света Богородица. Докато си говорехме за тази икона с представителя на нашата църква в Русия архимандрит Игнатий, той извади от джоба си нейна снимка и сподели, че винаги я носи със себе си. После започна да ми разказва историята на иконата:

– Тази икона е рисувана от самия апостол евангелист Лука. Когато я занесъл на Пресвета Богородица, тя казала: „Нека моята благодат и благодатта на моя син бъдат с този образ”. „Икона” е гръцка дума, която на български и на други славянски езици се превежда като „образ”. Тази икона вече е почти на 2000 години. След векове по Божие благоволение тя стигнала до Русия. Когато свети Киприян се изкачил на патриаршеския престол, монголите били най-голямата напаст по тези земи и когато стигнали до Москва, свети Киприян поръчал иконата да бъде донесена от Владимир в Москва като последно средство за спасението на Москва и на Русия. Цялото население на Москва – деца, жени, мъже, старци, излезли да посрещнат иконата. Това място тогава било в покрайнините, а сега е в централната част на Москва. Посрещнали иконата и направили молебен още на мястото. Преди това свети Киприян бил наложил тридневен пост за всички. Всички постили и изповядвали греховете си. Посрещнали иконата, извършили молебена и Пресвета Богородица от небесата се явила на монголите и на техния водач и всяла ужас и страх. Те побягнали и се върнали, откъдето били дошли. Затова манастирът на това място, където е станало това сретение (среща), се нарича Сретенски манастир. Той е построен в чест на това събитие, на това велико чудо – спасението на един народ от най-великата икона, по нареждане на свети Киприян. Не бива да се говори така, но за мен това е най-голямата светиня от всички икони. До ден днешен Сретенският манастир е най-тясно свързан с българската история, понеже е бил основан от българин. Сега той се намира в самия център на Москва. Съпругата на руския президент Путин се изповядва там. Даже и руският президент може би. Това дава велико усещане за значението на нашите дружески отношения и за силата на славянството.

В най-тежките дни на Втората световна война, когато немците стигат до покрайнините на Москва, иконата на Казанската Пресвета Богородица, която веднъж е спасила столицата по времето на гражданина Минин и княз Пожарски, отново дава сила на руснаците.

– Още от Средновековието хоругвите са били дълбоко свързани с християнските армии – продължи разказа си Игнатий. – Въобще иконите са били неотменна част от православното войнство. Допреди петнайсет години се премълчаваше факта за Казанската чудотворна икона на Пресвета Богородица. В последно време светските историци също взеха да пишат за това събитие. Когато митрополит Илия се затваря в килията си и в продължение на няколко денонощия се моли Господ да помогне на Русия срещу фашистка Германия, той получава отговор, че Сталин трябва да отвори всички православни гимназии, които са били закрити тогава, да върне духовенството от лагерите и с Казанската Пресвета Богородица да мине по линията на фронта. След като фашистите стигат до Москва, Сталин няма никакъв друг шанс и се решава на това. Повечето руски войници тогава са били безбожници, но е имало и много вярващи. Всички полкове от Сибир например са били много вярващи, затова са ги изпращали на първа линия като най-непоклатими, най-здрави, най-решителни и най-мъжествени. Като видели иконата и духовенството на фронтовата линия, взели да се шегуват: „Ето, свещениците идват вече да ни опяват”, но станало чудо. Всичкото оръжие на немската армия блокирало и настъпил обрат във войната.

Архимандрит Игнатий ме заведе в българската църква, в която също се пазят безценни за християните реликви. Посочи ми стара дървена кутия със стъклен капак и започна да изрежда от кои светии се пазят частици в кутията:

– Парченце от мощите на свети Йоан Предтеча, което първо замироточило, на свети Андрей Първозвани, първия апостол, първия ученик, когото Господ призовава, на свети евангелист Матей, част от жезъла на Мойсей, на старозаветния свети пророк Даниил. Има камък от Гроба Господен и частица от мощите на евангелист Лука, на свети Григорий Богослов, на Йоан Златоуст, на свети Николай Ердекийски.

– Частица от жезъла на Моисей? – озадачих се аз, а Игнатий отговори:

– Да, това е древна църква, която никога не е била закривана. Даже при най-голямото гонение на православието по време на комунизма храмът не е бил закрит. Богослужението не е прекъсвало, въпреки че е в центъра на Москва. Сега е наше представителство от петдесет и няколко години. Първият ни представител тук е бил патриарх Максим, пет години е бил представител, настоятел.

Освен голямо копие на Владимирската Богородица в българската черква в Москва има и скулптура на Исус Христос в човешки ръст. Иконата и олтарът бяха много загрозени от това, че по време на социализма някой наредил да бъдат боядисани с кафява блажна боя. Сега се нуждаят от реставрация. Въпреки това моето впечатление бе, че българската черква в Москва е прекрасен стар храм, достойно признание за това, което българите са направили за православието и Русия, и за това, което Русия впоследствие е направила за българите християни. Когато България пада под турско робство, в Русия намират спасение голяма част от българските духовници и книжовници, които носят със себе си не само знанията си, но и едни от най-ценните ни средновековни ръкописи. Сега много от тези древни български книги се пазят в руски библиотеки и музеи. Както се разбра от разказа дотук, тези книги показват, че отношенията между българите и русите невинаги са били добри.

Из „Българите”


Какво четем:

🔴 "Сити Клиник" върна от Нова Зеландия известен на 3 континента наш онколог

🔴 Генералът, гонен от царя, Живков и Желев

🔴 Наглостта на румънците. Или как ни превземат.

Източник: 24 часа



Коментари



горе