Улицата на Константин Велики грейва под купола на Ларгото в центъра на София


Главната улица на древна Сердика, по която някога е крачел император Константин Велики само след няколко седмици ще стане една от големите атракции на съвременна София.

Екип на Епицентър.бг мина по древния императорски път, за да се наслади на мистичното очарование, в което се преплитат сенките на миналото и нишките на настоящето.

Който и висок гост да реши да прескочи от Министерски съвет до президенството и обратно, ще мине по калдъръма на Константин Велики  в подлеза на Ларгото.

 

Столичани и гостите на града ще имат възможността да се разхождат по оригиналната настилка на главната римска улица отпреди столетия. Усещането, че краката ви стъпват върху 2000 години история, а над главата ви в огромните стъклените куполи се виждат прозорците на Президентството, Министерския съвет и бившия партиен дом, е невероятно. 

По тази улица се е влизало от Източната порта на Сердика, чийто вход е в подлеза срещу бившия Партиен дом. Оттук е продължавал на югоизток към Филипополис (днешен Пловдив) един от най важните пътища в Римската империя - Via Diagonalis или Via Militaris.

При разкопките е възстановена част от колонадата на широката улица, но малка част от нея е оригинална, запазена от посегателствата на времето. Мястото, което показва центъра на града, който не се е местил от 2000 години, засега е маркирано само с кръг. Консервацията на подовите настилки е особено прецизна. Постигната е умела комбинация между сградите и улиците от античността с модерните комуникационни съоръжения на централна София.

Благоустрояването на античната зона под площад "Независимост" и под булевард "Мария Луиза" е с обща площ 8000 квадратни метра.

Пространството под Ларгото са онези 4850 квадратни метра между съществуващите подлези на Източната Сердикийска порта на античния град, централния подлез с храм "Света Петка Самарджийска", пространството под пътната връзка между булевардите "Княз Дондуков" и "Тодор Александров" и под площада пред ЦУМ.

Зоната под булевард "Мария Луиза" е с площ 3150 квадратни метра и обхваща територията между Централния подлез с храма "Света Петка Самарджийска" и северния вестибюл на Метростанция II-8, като включва покритото пространство под трасето на булеварда.

Доскоро за тази част от София се говореше само като за уникална вековна среща на християнски храм, джамия и синагога, а от тази пролет столицата на България ще влезе в списъка на световните дестинации, разкриващи нови територии от римската империя. Сердика, една от перлите на Източните провинции - богата и добре устроена, ще грейне пред погледите на съвремениците. И с малко повече въображение - ще ни позволи да се  почувстваме като наследници на патрициите.

И ако все още не е ясно дали в обозримо бъдеще ще се появят останки от двореца на император Константин (има следи, че той вероятно е под хотел „Шератон“), то със сигурност ще можем да минем по улиците от неговия квартал, известен през четвърти век като Константиновия.

Около главната улица може да се видят запазени жилищни отломки от римския град. В земята са открити оригинални части от канализацията, водопровода и подовото отопление на жилищата. Древните жители на Сердика са се отоплявали с горещата минерална вода, която блика на няколко места в центъра на града, а водопроводът е бил изграден от оловни тръби.

Да припомним, че императорските терми са под самата Ротонда. Все още личат устройства, които са били използвани като "парно" - с топъл въздух, и за вентилация на обширни помещения. Останките от древни жилища подсказват, че някога те са били с правоъгълна форма и с двор по средата, а отстрани са били обградени с колони и сводове. Вероятно са строени през IV-VI век, но са били обитаеми и през Средновековието.
 
Правят впечатление няколко от запазените останки от мозайки. Едно от парчетата се разкрива в края на комплекса до зид на голяма обществена сграда. Според археолозите сградата, която попада точно под кръстовището пред бившия Партиен дом, може да е била обществена и да е принадлежала на градската стража. Смята се, че мозайката може да е украсявала пода на тържествена зала. Предполага се, че големината ѝ е 15 на 30 м и е възможно тя да се е запазила цялата.

Заради една от мозайките, която е била под абсида на църква, частите от храма са преместени от другата страна на Ларгото. Парченцата от мозайката са били свалени, реставрирани и върнати отново на мястото им. При разкопките са открити и 60-70 скелета, тъй като зад църквата, построена върху античната сграда, са се правели погребения. За друга сграда пък археолозите смятат, че е имала фонтан във вътрешния двор, но той не е запазен. Разкритите древни експонати пък ще бъдат приютени в музея "Антична Сердика" в близост до станцията на метрото. Там ще бъдат изложени и реставрираните стенописни пана. В музея ще има и мултимедийна инсталация.

 
Пешеходната зона под земята ще следва посоките на древните римски улици - част от които и сега се виждат в двора на Президентството и в подлеза под Министерския съвет. Потребителите на метрото ще минават и край изложените в станцията уникални антични находки. Там е и стената от османското владичество.

Досега археолозитеи са разкрили няколко църкви, чиито останки се появиха при разкопките за метрото. Две са раннохристиянски, като едната е може би най-старата в Сердика - това подсказват строителните материали и самият градеж. Най-вълнуващото е, че са запазени части от стенописите, въпреки че главите на фигурите по тях не се виждат и не е ясно дали това са владетели или светци.

Други две църкви са от късното Средновековие - като по-малката, вероятно от ХIV век, е била в съседство със "Света Петка Самарджийска". В двора на другата има гробище, а самата тя е била действаща през XVII-XIX век, като може да се окаже, че е строена още през XIII-то столетие. В тях се различават части от изображения, надписи - вероятно с имената на ктиторите, и декоративни фризове.

В целия квартал през ХVI и ХVII век е имало около 40-50 християнски храма, които са били действащи и по време на османския период в историята ни. През 50-те години на миналото столетие обаче всичко е било пометено заради строителството на колектора с кабели, тръби и всичко останало под някогашния булевард "Георги Димитров".

Под хотел "Балкан", днешен Шератон," са разкрити части от градския съвет.

При строежа на Булбанк са намерени фрагменти на четиридесет и две натрошени статуи на Аполон, Дионис, Афродита и други богове от тяхната компания на Олимп. Предполага се, че там е имало храм на Атина и Херакъл, изключително почитани от армията.

 

Комплекс "Сердика" включва две улици от Римския период (IV-VI век), останки от резиденция, седем жилищни сгради, многоцветни мозайки. Реставрацията частично възстанои  археологическите структури, на надлъжния и напречния профил, на тротоара на разкрития сектор от "Декуманус максимус".

Останките от антична Сердика бяха проучени и разкрити още при строителството на втория лъч на метрото.Тогава проектантите и строителите бяха готови да минат през този древен град и само енергичната намеса на Вежди Рашидов спря бързото стротелство и отместването на тунела на метрото, така че археологията да се запази за бъдещето.  

Смята се, че под "Света Неделя" би трябвало да бъдат руини на областната управа, когато Сердика е била сърцето на вътрешна Дакия.

 

Четири асансьора ще отвеждат към подземните улици на Ларгото. Две от подемните съоръжения ще бъдат разположени край самата Ротонда на площад "Независимост". Третият ще бъде пред "Шератон", а четвъртият - пред ЦУМ.

 

Стълбата, по която доскоро се слизаше от колонадата на ЦУМ към "Света Петка Самарджийска", вече е обърната перпендикулярно на предвестника на моловете. За да бъде в хармония с геометрията на древните улици. Стъпалата ще отвеждат към калдъръма, по който са дефилирали мъжки и женски крака, обути в толкова модерните и до днес римски сандали. Там ще има витрини - археологията ще се разглежда най-добре през тях. Всъщност това е мястото, където са експонирани най-много от разкритите обекти при разкопките.


От другата страна пък е преместена абсида от църква, открита при разкопките в другата част на ларгото - под бул. “Мария Луиза”. По нея могат да се видят 7 пласта стенописи от различни епохи. Идеята е в празните сега пространства да се изложат още археологически находки.

Сцена за театър, концерти и други събития с място за 1000 души публика е оформено точно под основния стъклен купол, покриващ Ларгото между президентството и Министерския съвет. Гърбът на сцената, която е очертана само с по-тъмен цвят на плочките, са останките от антична Сердика. Според експерти, акустиката в залата е много добра и това дава възможност там да се правят и концерти. Направени са и две обществени тоалетни, а тази част на Ларгото ще се обслужва и от два асансьора. Замисълът е пространството да бъде изцяло за култура. Има и идея на входа да бъде поставен макет на стара София. Само тази част на Ларгото е около 2400 кв. м.


Големият отвор на площада влиза в метална конструкция със стъклен купол - размерите му са 22 на 65 метра. Панорамната гледка е впечатляваща. Естествената светлина ще придава задължителната доза автентичност на всичко онова, което ще се вижда отгоре. А отдолу, под "Независимост", ще има истинска улица - там, където са били жилищата и баните на прадедите ни, сега ще бъдат разположени бутици, галерии, изложбени зали.

Куполите са несиметрични и с неправилна геометрична форма, а меките им овални повърхности наподобяват капки вода. Представляват мембранни конструкции, които са проектирани със софтуерни технологии от автомобилостроенето, и които нямат традиционни геометрични форми. Чрез съвреммени технологии е постига ефирна конструкция от стомана и стъкло, която служи като магнит за посетителите и ги мотивира да насочат вниманието си към археологическите разкопки под нея. Целта е, преминавайки покрай покритията, минувачите да имат динамични и интересни погледи, които да се променят и да няма монотонност на средата. За това ще допринасят и пешеходните алеи, които са проектирани между куполите.


В най-високата си точка куполите са високи 2.10 м, а дължината им е 60 метра. Височината им е умишлено занижена максимално, за да се осигури по-голямо удобство на посетителите, наблюдаващи отгоре археологическите разкопки.


Използвано е трислойно ламинирано стъкло с прозрачно слънцезащитно покритие
За постигането на ефектна визия стъклата са равнинни, цилиндрично огънати и сферично огънати, като всяко има индивидуална геометрия. Оразмерено е така, че да издържа възрастен човек, стъпил отгоре му. Всеки стъклен панел се състои от  флоатно стъкло, което дори след счупване има достатъчна остатъчна якост, така че да не застрашава хората под купола.

 

Отдолу е монтирано ефектно осветление, което подчертава красотата на площада, археологията и конструкцията в тъмните часове на денонощието. Изградена е вентилационна система, която гарантира липсата на конденз по стъкленото покритие. През лятото тя няма да допуска прекомерно нагряване на зоната под купола, а през зимата ще се грижи снегът да не замръзва върху остъклението.
 

Проектът е на Министерството на културата и е финансиран с близо 15 милиона лева от оперативна програма "Регионално развитие" на Европейския съюз. Той беше спечелен през предишния мандат на Вежди Рашидов. Тогава беше изпълнен и първият етап, когато бе разкрита археологията на площада пред Ларгото. През втората половина на 2013 година работата беше забавена и Ларгото се превърна в свърталище на клошари. Тогава археологически находки бяха обвити в найлони. Веднага, след като за втори път влезе на "Стамболийски" 17, Вежди Рашидов рестартира акцията заедно със своя екип. Известният художник винаги е споделял поредната си мечта, която през пролетта ще се превърне в действителност - Ларгото да бъде един от най-хубавите и най-посещавани родни музеи на открито.
Както вече се знае, подземният античен град "Сердика" ще кандидатства за влизане в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.


Какво четем:

🔴 Велико Търново от птичи поглед (видео)

🔴 Мистичните Родопи между лятото и есента (част 2)

🔴 Без такса придружител в болниците, избор екип остава

Източник: epicenter



Коментари



горе