Неделя на Прошката


   Днес е денят, в който празнуваме свободата на духа и сърцето. Защото нашият най-силен ход по пътя на ежедневното ни духовно бродене е прошката. Бродим, защото търсим, а отговорите на основните въпроси често са брилянтно семпли, като едно истинско опрощение. Тази простителност, която споменаваме в молитвата "Отче Наш" и без която сме за никъде. За никъде, по простата причина, че пътят към нашето собствено освобождение, минава през това да отпуснем дълговете на другите. Това е състояние на постоянен избор, а не акт на благоразположение на сърцето ни, когато сме в чудесно настроение. Това е проява на волята, дори понякога е трудно да променим чувствата, които имаме в сърцето си, а просто следваме знанието, че това е по- ефективният начин да се справим. Най- силното оръжие в невидимата война на духовното воюване е решимостта да сме в непрестанна прошка към всеки, за всичко и по всяко време. Днешният ден ни помага да го направим не само вътре в себе си, но и да покажем на хората около нас готовността да поискаме помирението първи. Да си пръв понякога е начин не само да дадеш пример, а и да бъдеш водач, в посоката на по- добрите решения. Това е крачката на облагороденият дух, постъпка на такъв, който се чувства дете на Всепрощаващият Бог. Затова и умението да бъдеш простителен е едновременно трудно и лесно, така както казват, че гениалните неща са прости. А неспособните, тези които смятат омразата за сила и отмъщението за чест, можем да поменем в молитва и рано да се отворят и техните вътрешни очи. Да съзрат силата на благородството, подобието на Христовата жертва, в това и ние да простим не само някому, а и на повечето и на всички! 
 

"Тогава Петър се приближи до Него и рече: Господи, колко пъти да прощавам на брата си, кога съгрешава против мене? До седем пъти ли?

Иисус му отговаря: не ти казвам до седем, а до седемдесет пъти по седем"

   Светът винаги е кипял от мнения по въпроса кой е по-силен и кой е слаб- отмъстителят или прощаващият. Дали не страдат от слаба воля тези, които живеят презирайки и мразейки, неспособни да забравят и да дадат свобода в сърцето си? Ако те самите не са изпитали чувството на това да им бъде простено, няма как и те да го направят, но това не ги прави силни. Ако осъзнаваш липсата на собствени сили да направиш това, помоли се за свръхестествената Божия благословия в сърцето си и не спирай, докато не я получиш. Това e по-добрата молитва от тази за добра кариера или материална придобивка, защото получавайки осъзнатостта на този вътрешен духовен скок, можем да постигнем много повече във всичко останало. И така, логично е, че да знаеш и приемаш Божията прошка за греховете си, ти дава криле и ти подобно на ангел Божий, да благовестиш на всеки един, че му прощаваш всичко, до последната буква, защото в замяна Небесният Наш Отец твоите грехове е заличил и не само това е направил, а Синът Божи е пожертвал Себе си в мъките на кръстната смърт! Та нали тази сила очаква нашият свят, очаква този храбър воин, който може да се справи с по- голямата трудност от тази да е просто известен по новините. И днес и сега това би могъл да си ти! И до колкото и хора да достигнат тези думи, подобно на теб, всеки друг лично ще бъде победителят над слабостта на непрощението в своята среда, там където всичко наоколо мрази и наказва. Защото ако на първо време си способен просто да го направиш, да потърсиш другия и да принесеш в жертва егото си, след време ще успееш да обясниш с какво тази твоя постъпка е проява на достойнство и вътрешна сила. Да станеш светлината, която си получил даром, даром и даваш. С практикуването на ежедневното опрощение ставаш по-силен и способен да научиш на това тези, които още нямат надежда, които живеят в свят пълен с илюзии, че отмъщението и непрощението носят радост. А те носят тежести, подтиснатост и дори усещане за вина, защото никой не би могъл да се самоовъзмезди така, както би му отплатил Създателят в деня на отплата за всяко добро и зло сторено от всеки на земята. 


   Събирането ни заедно за опрощение с останалите, наистина е празник, който триумфира със силата на простотата, която носи учението Христово. Този ден стои в календара, подобно на нас измежду останалите хора– с кротост и смирение, да ни напомни малкото задължение, в замяна на цялото човешко изкупление. Това е време на тържествено обявяване на нашето вътрешно постоянно състояние, време в което да помогнем на околните и близките си да го правят отново, вътре в сърцето, гласно и пред всички. Това е парад на силата, но не на човешката, а на Божията сила в човека. Този празник е наша радост, подкрепа и мотив да бъдем винаги едно– една свята, съборна и апостолска Църква!


Какво четем:

🔴 Вита питка за Сирни Заговезни

🔴 Ангел Найденов - Oлимпийски медалист по математическа лингвистика

🔴 От коя най-лоша поличба трябва да се пазите на големия празник днес

Източник: duhovnozdrave



Коментари



горе