Харман кая - една от загадките в Източните Родопи
Една от загадките, които науката трябва да разбули загадката, е тази около Харман кая. Древният паметник е разположен в едноименната местност, отстояща на 2 км североизточно от момчилградското село Биволяне.
Според откривателя на светилището проф. В. Миков преди повече от 60 г., в подножието на Харман кая личат останките на "най-големия тракийски град", в който, освен очертанията на помещенията, ясно се виждат улиците и площадите. Личат зидовете и основите му, скрити в храсталаци и рухнали в многото сипеи на скалистия район, все още недокоснати от инструментите на археолога.
Според Миков зидарията е без хоросан, а керамиката, която е открил на терена, датира между 6 и 1 в. пр.Хр. В близост до култовото място, в скалния склон над реката, е издълбана гробница.
Светилището на Харман кая е система от изкуствено подравнени скални площадки с приблизителни диаметри 15 и 10 метра. Всъщност, именно заради тях, обектът носи името "Харман кая", т. е. местността на каменните хармани. Върху площадките са изсечени концентрични полукръгове с разстояние между техните контурни линии от 0,30 м до 1,40 м. Диаметрите на полукръговете лежат в равнината на главния меридиан и са прогресивно намаляващи. За първата площадка те са 6 броя в посока север, за втората - 11 в посока юг. Полукръговете и на двете равни площадки са пресечени от врязани в скалата линии
По тези скални площадки са издълбани системи от улеи, подредени като концентрични кръгове. Пресечени са от радиални жлебове. В цялата тази сложна система метеоролозите виждат древна астрономически обсерватория за наблюдения на небесните светила. Изследователите обясняват, че подобни съоръжения още в праисторическо време са играели изключително важна роля в представите за живота на хората.
Археологично-астрономическите проучвания, направени от д-р Алексей Стоев, проф. Валерия Фол и колегите им, доказват, че става дума за древна мега-астрономическа обсерватория за позиционни астрономически наблюдения на Слънцето, измерване на годишния цикъл и установяване на зимното и лятното слънцестоене. Според проф. Фол, вероятно някъде около ІІ хил. пр. Хр. тя е служела за извършване на ритуални действия, с които древните вярвали, че се преодолява хаоса в света и се осигурява плодородие.
На около 500 м западно от светилището, върху скала, наподобяваща човешка длан са изсечени 13 ниши, ориентирани на запад, а непосредствено пред тях има добре запазен жертвеник с кръгла форма (диаметър 80 см и дълбочина 30 см).
Въз основа на керамичен материал може да се допусне, че култовият комплекс Харман кая започва да функционира едновременно със "Светилището на Орфей" при село Татул, мегалитен паметник отпреди 6000 години със световно научно значение.
След разкриване загадките на Харман кая специалистите ще намерят ключ към едно ново разбиране на живота през античността, докосване до религията и осмисляне на творенията на древните цивилизации по нашите земи. Харман кая географски се разполага между Татул и Перперикон.
Очевидно е, че е имало някаква връзка между тях, но предстои специалистите да докажат дали те са в общ комплекс. И Харман кая като култово място се е обслужвало от определено съсловие жреци, а поклонниците са допускани на определени празници, в случая, свързани с важни астрономически явления.
Какво крие още Харман кая ще стане ясно след допълнителни археологически разкопки на древния паметник.
Още новини от Кърджали и региона четете ТУК.
Гласувайте в конкурса "Кмет на месеца" ТУК.
Какво четем:
🔴 Царевец отваря портата за безплатни посещения на 22 март🔴 Това е най-важно за нас, българите
🔴 Строят паметник на български хан в Италия
Източник: Кмета
Коментари
Последвайте ни във facebook!
