Прощавай, Азис - Площад Славейков


Чуват се призиви да бъдем толерантни към различните. Как обаче да толерираме Азис, от съчувствие ли да го слушаме? Това е насилие над личността.

Добре, че беше „Ню Йорк Таймс“, за да научим, че Азис има песен „Хабиби“ и тя направила над 20 милиона гледания в YouTube! В Деня, в който си искаме прошка, ще помоля Азис да ме извини, че не съм сред тези пълчища зрители и съм пропуснала грандиозния му успех. Но пък телевизиите от ранни зори в неделя завъртяха това славно парче, та го пуснах да чуя какъв е този феномен, нареден до Дейвид Боуи.

Началото би прозвучало прилично дори за най-претенциозния слух – аранжирано е като латино парче, изпълнено добре… Търпи се – точно до 50-ата секунда, когато тръгва чалгата. Нататък – който оцелее, ще разказва.

Натам върви светът на музиката, обясняват в „Ню Йорк Таймс“. В България обаче народът вече се връща от тази посока и за щастие терорът в звуковата среда върви към приключване, нощните клубове с попфолк взеха да затварят, а чалгата започна да се спасява в попа. Но може би пък е дошъл моментът Азис да даде нещо на света?!

У нас той отдавна вече не прави впечатление. Промени се единствено театърът, който прави – но и женските му образи вече омръзнаха, затова той пак обу панталоните. Ако ви е изкушил с някоя народна песен, изпълнена по телевизията, абстрахирате се от маанетата и му дадете шанс да го чуе как пее на живо, ще разберете, че без джендър костюмите концерт няма – а той притежава безспорен талант, дори удивителен, но не и дисциплината да изкара дори едно цяло парче. Ако беше минал някаква школовка, ако ходеше поне на вокален педагог, щеше да научи как да прави чудеса с гласа си, да пее всичко. Това се разбра и от участието му в предишния сезон на тв шоуто „Като две капки вода“ – Азис може да пее единствено чалга, всичко останало го мъчи. Дори фолкорните песни изпълнява като попфолк.

С малко хитрост навремето той можеше да бъде оценен и от аудиторията, с която няма и никога няма да има допирни точки. Просто трябваше да се опита да стане знаме за своите – да покаже един вид как се постига българската мечта, как въпреки дискриминацията към ромите у нас той успя да стане звезда. Азис вероятно е единственият пример за интегриран ром в България и в интервютата си в медиите той би могъл да споделя не подробности от интимния си живот, а как ромите биха могли да се препитават без кражби и насилие. Така Азис би останал  в историята и без да си дава много зор в музиката.

Впрочем той има и свежо чувство за хумор и е нещо като комик в ефира, Азис и останалите в чалгата са много по-органични в изявите си от доста телевизионни комици – затова будят повече и смях от актьорите, ако все пак звуците, които произвеждат попфолкпевците, не предизвикват у вас някои позиви от физиологичен характер…

Чуват се призиви да бъдем толерантни към различните. Как обаче да толерираме Азис, от съчувствие ли да го слушаме? Всеки борец за правата ще отвърне, че това е насилие над личността. Музика слушаме, защото ни причинява наслада, а чалгата чувстваме като изнасилване. Дори най-добрият текст в „Ню Йорк Таймс“ не може да ни насили да слушаме каквото и да е.

Колкото до т.нар. класация, тя очевидно не е съставена по музикални критерии, а търговски – брой гледания в сайт за видео споделяне. В случая на Азис критериите може би са политически – той е представител на малцинство, демонстрира неясна полова идентичност, а заглавието на песента му е на арабски език.

Затова – прощавай, Азис! Прощавай, че не те слушам. Няма причина.


Какво четем:

🔴 Истината за социализма в България в цифри.

🔴 Лятното часово време е лудост

🔴 Тайните, които собствениците на хотели не искат да знаете

Източник: Площад Славейков



Коментари



горе