Краси и Вили Гюлмезови: Избрахме България пред Канада!


Краси и Вили Гюлмезови са известни като дует „Шик“, но имената им са свързани и с друга обичана българска група - „Домино“. Двамата се запознават именно в този състав, където пеят до 1989 г. Година по-рано те стават семейство и си казват заветното „да“, а през 90-а година се ражда обичаният дует „Шик“. Краси и Вили оставят трайна следа на музикалната ни сцена с красивите си песни като „Не мога без теб“, „Аз просто те обичам“, „Като стара икона“, „Където няма студ“ и много други. Краси сътворява хитове и за други наши известни изпълнители, сред които са Лили Иванова, Нели Рангелова и Веселин Маринов. В момента обичаните певци са изцяло погълнати от организацията на съвместния им концерт заедно с половинката на Гого - Ева Найденова, с която създадоха „Тоника Домини“ и ще пеят в зала „Арена Армеец“ с италианските звезди от „Рики е Повери“.

- Предстои ви голям концерт в зала „Арена Армеец“ на 16 април с Ева от „Тоника“ и легендарната италианска група „Рики е Повери“. На какъв репертоар ще заложите и ще имате ли съвместни песни?

Вили: Тримата с Ева като „Тоника Домини“ ще изпълняваме песни от репертоара на първата формация „Тоника“, където и тя е пяла, но в нови версии. Ще включим и песни от албума, който направихме - „Спомен за Гого“, и още не е излязъл на пазара. „Рики е Повери“ ще пристигнат ден преди концерта, за да уточним общите песни. В някои от тях те ще пеят на български, а ние на италиански.

Краси: В концерта ще участват и едни от най-титулуваните ни бг музиканти - бас - Ивайло Звездомиров от група „Те“, Жоро Марков-джуниър, потомък на барабаниста на „Щурците“, Цветан Недялков и Евгени - китара, Влади - тромпет, а вокалисти ще са Любена Нинова и Владо Димов от „Файф старс“. В „Арена“ не се правят много концерти от бг изпълнители и в съчетание с такава група и музиканти, дай Боже, да не разочароваме нашите почитатели, които ще дойдат.

- Какво ви коства организирането на такова събитие?

В.: Коства ни много безсънни нощи и много нерви, тропане по много врати в търсене на спонсорство. И друг път ни е било тежко, като сме организирали концерти, но този път много трудно намираме хора, които да ни помогнат финансово и това е най-големият проблем.

К.: Трябва да гориш, както казва нашият приятел Веско Маринов, който е правил много концерти - да знаеш, че всеки един голям концерт организационно е едно умиране. Има много неща, които трябва да предвидим - телевизия, реклами, афиши, самата зала - звук, осветление, сцена, музиканти и още много неща, все пак това е зала „Арена“. Знаем, че българинът не е много заможен и не може да си позволи финансово да си купи билети за всички концерти, които се правят в момента. Освен нашия предстоят концерти и на „Ритон“, и на Лили Иванова, а и на западни изпълнители, на хората им се ходи, но нямат възможност да си купят билети за всички.

- Наскоро се върнахте от Америка и Канада, където изнасяхте концерти пред българската общност. Какво ви допадна там и какво не?

К.: Хубаво е, интересно е, но не бихме останали да живеем там, не е нашето място. Обаче е интересно човек да отиде и да разгледа Ню Йорк с тези огромни небостъргачи, иначе Лас Вегас ни се видя камуфлажен, дори смешен - много нарисувано, с много светлини, но не е това, което си представяме от филмите.

В.: Ние за първи път бяхме в Америка, докато Ева е била три пъти там досега. Всичко е много монолитно и същевременно чисто, а има и много природни забележителности. Ние пяхме в 16 града в Америка и 4 в Канада.

- Замисляли ли сте се някога да живеете извън България?

В.: През 2008-а имахме голяма дилема, тогава точно беше 20-годишнината от сватбата ни и по покана на наша близка цялото семейство отидохме в Канада. Децата бяха много впечатлени от всичко там и когато домакините ни питаха - защо не останете, и те на 100 процента бяха готови да останат. Дори ми казваха: Хайде, мамо, ще продадем всичко и ще дойдем тук“. Аз им викам: „Деца, пред вас е светът и животът, пък ние сме вече на една такава възраст, в която е трудно да оставиш всичко и да започнеш от нулата. Както се казва у нас, по-добре пръв на село, отколкото последен в града. Макар че мъжът ми е музикант и той сигурно винаги ще пробие, защото си го носи това нещо.

К.: Да, но може да загубиш едни 10 години, докато успееш да се установиш. Безспорно възможностите там са огромни, даже нашият приятел Жоро ми казваше, че ще ме направят член на тяхната асоциация на музикантите и един ден може и Селин Дион да изпее моя песен. Казах му - може, но може и да не стане, а и дотогава какво да работя там - в строителството например и да живея в гарсониера, не, това е абсурд! Аз съм роден за музика и от ученик се занимавам с това. Хвала на Господа, че до ден-днешен се изхранвам с това.

В.: Синът ни следваше една година в Шотландия, но аз съм щастлива, че се отказа. Там беше самотен, животът в чужбина не е за всички.

К.: Той е младо момче, а може да получи добро образование и тук. Сега учи кино и телевизия в НБУ, а дъщеря ни следва международни икономически отношения. Ако искат, след това могат и в чужбина да специализират. И двамата още живеят при нас и ние им помагаме не на 100, а на 90 процента, защото искаме и те да поработят малко. Трябва да се учат на труд и да ценят парите - ние така ги възпитаваме.

Кой е най-трудният ви финансово момент като музиканти?

В.: След смяната на режима, защото в соцвремето имахме възможност да правим концерти в цялата страна и нещата бяха спокойни. Парите не бяха много големи, но пък имаше сигурност и грижа за нас, а сега сами трябва да се оправяме с всичко. Дори ни изгориха и стажа - бяхме се осигурявали и плащали, но всичко изчезна.

К:. Да, след промените през 90-а година работата намаля доста, но да сме живи и здрави. Както казва Лили Иванова - публиката решава кога да те свали от сцената, и ние се радваме, че има хора, които ни обичат и ни слушат.

- Песните на Гери-Никол и на Криско бяха най-ротирани през годината, какво мислите за тях?

В.: Аз не ги слушам и нямам мнение. Те, децата ни даже се смеят, защото като по радиото пуснат рап или друга модерна музика, аз просто го спирам. Мъжът ми вика - остави го да го чуя, като информация, но аз не искам да си вредя на ушите. Буквално мога да кажа, че не познавам младите изпълнители. Криско го гледах в едно тв предаване, но не мога да кажа, че го харесвам.

К.: Аз съм на по-различно мнение - аз харесвам много Гери-Никол. Още първата песен, която направи, ми хареса, тогава не знаех, че е толкова малка. В нейния глас нещо веднага ме хвана, защото има и други момичета, на които Криско е писал песен, но те не станаха толкова слушани като нея. Ако тази Гери-Никол беше бездарна певица, нямаше да стане такъв хит. Аз съм широко скроен и слушам всякаква музика - бг и западна.

В.: Като млад творец безкрайно уважавам Графа, който прави хубави песни не само за себе си, а и за други млади хора.

К.: По този начин им създава работа, прави ги популярни, защото ако егото му беше голямо, той щеше да прави песни само за себе си, а той вече колко певци продуцира успешно.

- Вашите песни успяват да докоснат сърцата на хората, вас лично гласът на кой изпълнител е успявал да ви разплаче?

В.: Аз безкрайно уважавам всички певци от нашето минало, всички имаха прекрасни гласове, а много от тях не са сред нас, но има песни, които за цял живот си остават в съзнанието ми и като ги чуя, настръхвам. Наскоро чух една песен с много хубав текст и мелодия - „Песен за таткото“ на Борето Годжунов, и ме разплака - достигна до сърцето ми. Може би защото аз съм останала сирак доста млада – 10-годишна, и тази липса на татко винаги е била в душата ми.

К.: Борето беше голям певец и много хубав човек, често сме пътували на фестивали с него. Големи певци имаме. Като си отидоха Мария Нейкова и Емил Димитров, чак тогава нашите политици се сетиха да им издирват песните и да дават пари, а Емил накрая е живеел с малко пари и даже са му носели храна от военно поделение. Какво да говорим сега - това е недопустимо! Като си млад, те харесват, като остарееш малко...

В.: Борето Годжунов, светла му памет, а и други изпълнители си отидоха малко обидени, защото в последните години от живота си те не видяха нищо добро у нас - нито като пенсия, нито като помощ, нито като нищо.

- Какво е в състояние да ви ядоса?

К.: Мен просто ме влудява отношението към учителите например. Как е възможно родители да ходят и да бият учителката. Пред един учител трябва да си на колене, защото той те учи, ти си неук, а днес учениците си качват краката върху чиновете срещу учителите и дори си позволяват да ги удрят. Къде са родителите на тези деца? Също така как може да махнат Иван Вазов от учебниците, това вече е пълен майтап.

В.: Може би има някаква генетична грешка у нас, българите, според мен, за да стигнем дотам. Ние сме на дъното, нямаме нито здравеопазване, нито култура.

- Имате ли незабравим концерт?

В.: Имали сме много незабравими срещи с публиката, но сега се сещам за концерта ни „Спомен за Гого“ - хората и се смяха, и плакаха. Имаше хубав контакт с публиката и се получи незабравим концерт.

К.: Гого беше прекрасен човек, винаги усмихнат и позитивно настроен. Той дори не си позволяваше да критикува и смяташе, че всеки трябва да живее както му харесва, стига да не пречи на другите. Другият ни колега от „Тоника“ - Иван Христов, също беше много готин, много достолепна личност.

- Вярата дава ли ви сили и опора в живота?

В.: Ако на нещо наистина се уповавам - това е вярата. Аз съм християнка и вярваща, знам, че Господ, който е и вътре в мен, винаги ме е пазил и ми помага. Даже сега, като ни е трудно с този концерт, единствено това ме спасява да не превъртя, докато мъжът ми не е много вярващ.

К.: Е, вярвам си в разни неща. Аз много вярвам в доброто и добрината на хората. А за концерта вярвам, че като наближи, винаги се намират добри хора, които помагат, сигурен съм, че и сега ще е така. Ние също се опитваме да помагаме - сега искаме да заделим пари от концерта за спасяването на Националната астрономическа обсерватория в Рожен. Ние не можем да спасим цялата станция, но ще дадем някаква дан. Преди отделихме средства за закупуването на апарат за новородени бебенца.

- Срещали ли сте се с хора с необикновени способности?

В.: Преди да се съберем с него, един съвсем непознат мъж ми предрече на кафе, че ще се съберем, но аз тогава останах много сърдита, защото имах друга връзка и мислех, че говори празни приказки. Не вярвах до момента, в който нещата не станаха между нас и тогава всичко ми се изясни. Той ми беше казал, че ще се съберем с човек с буквата К, който е много близо до мен. Тогава аз изобщо не включвах, че това е Краси. Виках си, че това са пълни глупости, но после, като стана, си казах: Боже Господи, този човек ми го предрече съвсем точно!

К.: Явно така е било писано, понякога нещата стават, без да ги очакваш.

- Любима мисъл?

К.: Ако можеш да помогнеш - направи го, по-добре отколкото да пречиш. Ако те помоли някой за услуга - трябва да не се размотаваш пет-шест дена, а веднага да го направиш и после да забравиш, че си помогнал и да не търсиш реванш.

В.: Надето Захариева има едно четиристишие, което много ми стои на сърцето: Любов е да раздаваш живота си без жал и мигом да забравяш кому какво си дал.

Това е като мое верую - прави добро и го хвърляй зад гърба си, а пък Господ знае какво да прави с теб.


Какво четем:

🔴 Никога не е рано да кажем "прости " и "обичам те"

🔴 14 март - Световен ден на съня

🔴 Прощавай, Азис - Площад Славейков

Източник: Труд



Коментари



горе