Динко Вълев и три синджира бежанци


Жесток образ, който има всички данни да се закорени в народното творчество. И какво лошо.

Дали пък не е по-адекватно съвременният мъжки образ в народните приказки да е някой като Динко, отколкото като Азис. „Васко Педераса”, както пееха Ъпсурт, все още си прилича на ламята от приказката, но не и на героя. Нека не бъркаме нещата.

Обществото спори – какъв бабаит бил Вълев, какъв престъпник. Да, обаче се държи като българин.

Не знам от кое ви е повече яд и кое се опитвате да отречете пред себе си – че любимецът на нацията, кралят на чалгата, ви пее на арабски, когато точно от хора, говорещи тоя език, има най-голяма заплаха или пък това, че един „бабаит и престъпник” стана национален герой?

Стана такъв, ‘щото другите, интелигентните и небабаитите, започнахте много да приличате на Азис. Затова.

Динко Вълев е чудесен обществен експеримент.

Пуснат в урбанистичната и кибер джунгла, той бива нападан от всевъзможни опасни влечуги.

Интересно е обаче, че можем да видим какво щеше да се случи и с Крали Марко, ако имаше Facebook и АТV.

Представяте ли си?

Ами ние, ако трябваше да се освобождаваме, от което и да било робство в ерата на Facebook и БХК, и до под кривата круша нямаше да стигнем.

Динко е герой и експеримент.

Разглеждайте го правилно. Имате нужда от него.

Децата ви зависят от бабаити като него.

Не преиначавайте интересите на нацията си.

България е на един дъх живот.

Не спорете за легитимността му.

И Левски не е бил легитимен.


Какво четем:

🔴 Народните названия на цветята и растенията

🔴 Селото в местността с форма на паница

🔴 Кючек и смърт

Източник: lentata



Коментари



горе