Потайностите на Ухловица
Венета Николова - Пътешествия без край
Родопите таят безброй непознати кътчета, които си струва да откриеш, за да им се насладиш и да се обогатиш от досега с дивата природа. Едно от тези места е пещерата Ухловица. Намира се в крайграничната зона с южната ни съседка Гърция, на не повече от 3 км. от с. Могилица. Допреди години мястото беше почти девствено, но напоследък все повече хора проявяват интерес към природните съкровища, съхранявани от милиони години в бездънните пропасти на пещерата – една от най-старите в тази част на Балканите.
Трудно се стига до Ухловица, но веднъж преодолели 180-те железни стъпала, които
се изкачват нагоре по отвесния склон към входа й, установяваме, че усилията ни
не са били напразни. Гледката, която се разкрива от скалистия рид, радва окото
и изпълва душата с копнеж да полетиш над планинските склонове, изпъстрени с цветовете
на родопската природа. На върха ни посреща екскурзоводката Юлия Хаджиева – дребно
момиче с приветлива усмивка, което ни подканва да влезем в тъмното гърло на пещерата.
От събеседничката ни научаваме че името на Ухловица всъщност идва от това на нощната
птица улулица. Дребните пернати от семейство Совови гнездят в близките гори, но
понякога търсят подслон и във входа на пещерата, огласявайки околностите с пронизителния
си писък. Ухловица е обитавана и от многобройна колония прилепи, които се гушат
в непрогледните пещерни цепнатини, необезпокоявани от любопитния поглед на туристите.
За разлика от други български пещери, тук не са открити следи от присъствието на първобитните хора. Причината е, че пещерата е пропастна и не е била удобна за живеене – обяснява Юлия. Освен това е трудно достъпна. Иначе хората в района отдавна са знаели за нея, но проучването й започва едва през 1960 г. от пещерния клуб на гр. Чепеларе. Спелеолозите откриват още 23 по-малки пещери и дълбоки пропасти в района. Засега обаче само Ухловица е благоустроена. За целта вътре в пещерата са били изградени 280 стъпала, свързващи отделните зали, разположени вертикално една под друга. С „египетския” труд на местното население нагоре по стръмния баир са били извозени, на гръб или с мулета, над 40 тона желязо, което само по себе си е истински подвиг – обяснява Юлия и ни повежда навътре в пещерата, където времето сякаш е застинало преди милиони години.
„1040 м. е надморската височина на входа на пещерата. Вътре температурата е постоянна
– 10 градуса, разказва тя. – Пещерата е двуетажна. На първия се разпростира т.нар.
„Зала на пропастите”, от която почти отвесно се спускат няколко дълбоки пропасти.
От там проникваме в една от пещерните пропасти с дължина 18 метра. Предполагаемата
възраст на Ухловица е над 3 милиона и 500 хиляди години. Всъщност това е една
от най-старите пещери в Родопите. Представлява тектонска пукнатина, през която
някога си е провирала път река. Дължината на пещерата е 460 метра, от които 330
са благоустроени за целите на туризма. Изходът й засега не е открит, затова връщането
става по същия път. Ухловица е обитавана от 3 вида прилепи – голям и малък подковонос
(Rhinolophus hipposideros) и голям нощник (Myotis myotis).”
Докато слизам внимателно по отвесните и влажни стъпала, хваната здраво за перилата,
притаявам дъх от изненада. Пред погледа ми, осветени от мъждукащата изкуствена
светлина, изплува картина, достойна за декор на научнофантастична продукция. Пещерните
галерии са изпълнени с дендритни образувания, които наподобяват причудливи морски
корали. Сякаш съм попаднала на дъното на океана от филма „20 000 левги под водата” по романа на
Жул Верн. Като истински майстор – художник природата е изваяла невероятно разнообразие
от гигантски сталактити, сталагмити и сталактони. Сред приглушения мрак, въображението
ми рисува застинали силуети на различни праисторически животни, на плачеща жена
или на вторачен в безвремието конник…
В едно от пещерните езера се „вливат” водите на каменен водопад.
Металните стълби се спускат до дъното на пропастта, а там ме очаква още една изненада – 7 вдлъбнати в земята корита. От Юлия научаваме, че това всъщност са пещерни езера, които всяка пролет се пълнят с вода от топящите се планински снегове. Стигаме до специална платформа в подножието на великолепен, искрящ в бяло каменен водопад. Това е крайната точка на подземния ни маршрут. Връщането обратно към изхода на пещерата е малко по-уморително. Налага се да изкачим почти на един дъх 280-те стръмни стъпала, преди да излезем навън малко замаяни, но доволни от преживяното. Поглеждайки часовника, установявам, че едночасовата обиколка ми се е сторила като вълшебен миг, през който съм се пренесла милиони години назад във времето, далеч от човешките грижи и сивото ми ежедневие. БНР
Пътешествия без край Венета Николова
Какво четем:
🔴 Притча за съвършения учител🔴 Забранява се на болниците да искат "бакшиш" от болните
🔴 Първите щъркели вече пристигнаха
Източник: Пътешествия без край