Първият имейл е от Парис до хубавата Елена


В Манасиевата хроника

български книжовник го праща с @мин

Първият имейл в човешката история е от двама влюбени. На миниатюра в Манасиевата хроника са изографисани Парис и хубавата Елена. Ръката на български книжовник е написала @мин и го е пратил в бъдещето. Седем столетия посланието чака да бъде получено.

Манасиевата хроника е превод на Световния летопис от византийския писател Константин Манасий. Оригиналът е в мерена реч със събития от сътворението на света до управлението на император Алексий I Комнин (1081-1118).

Четивото е било

много

популярно сред

грамотните люде,

защото е със светско съдържание. Втръснали им църковните поучения, искали истории от живия живот. По тази причина хрониката е многократно преписвана. Оцелели са пет преписа - Ватикански, Хилендарски, Московски, Новгородски и Тулчански.

Най-впечатляващ е този, който се съхранява във Ватиканската библиотека. “Ръкописът се състои от 26 тетрадки - описва реликвата проф. Иван Дуйчев, - всяка от които има обикновено 8 листа, обаче има и тетрадки от 5-6, а други - от 8-9 листа. Първоначално той е бил пищно подвързан и обкован, но по-късно тази подвързия е изчезнала именно поради своята ценност.”

Подвързията

е ограбена

заради скъпата украса

“Новата подвързия - продължава Дуйчев - е била поставена между 1775-1780 година, по времето на папа Пий VI, чийто герб е поставен върху нея. Целият ръкопис е изписан от една добре обучена ръка с красиво уставно писмо. Преписвачът се е старал да украсява писмото, като е поставял с червено мастило надписи, заглавия и отделни начални букви. Най-важната украса обаче били миниатюрите, на брой първоначално повече от 70, от които днес са оцелели 69.”

Най-известната миниатюра е как хан Крум пирува след победата над Никифор. Тази, която остава в сянката на забравата, е бягството на хубавата Елена и Парис. На лист 62 двамата влюбени пристигат с кораб пред вратите на Троя. Посрещат ги цар Приам и Хекуба, родителите на Парис. На следващата картинка гърците връхлитат крепостта на влюбените. Текстът завършва с @мин.

В българския дворец

също е имало

любовни драми

Търновска легенда гласи, че веднъж цар Иван Александър (1331-1371) зърнал в реката гола еврейка. Бил пронизан от Купидон и лудо се влюбил в нея.

“С какво еврейката спечелила сърцето на Иван Александър?”, пита проф. Йордан Андреев и се взира в средновековния й портрет: “Сияещо като слънце лице, ярка руменина, трапчинки по бузите - всичко издава една неподправена жизненост. Може би тъкмо това да е прилегнало най-вече на застаряващия владетел”, заключава професорът.

Царят зарязва жена си Теодора и отива под второ венчило с любовницата. За да унизи бившата царица, при кръщението в православната вяра Сара избира името Теодора. Три дни яли, пили и се веселили сватбарите през 1349 г.

Тъкмо тогава

Иван Александър

заръчва препис

на Световния летопис

от Константин Манасий. Най-изкусните дворцови преводачи, калиграфи и зографи се трудят няколко години. “На първия, загубен днес лист, ще да се е намирал надсловът на съчинението и, вероятно, посвещение на преводача и преписвача, с посочване на техните имена, датата и предназначението на ръкописа”, предполага проф. Дуйчев.

Всъщност липсващите листове са три, откъснати от някой “колекционер”. Така са осакатявани и други старобългарски книги.

Пергаментът е бил изключително скъп, защото се правел от кожата на неродени агнета. В Манасиевата хроника са подвързани 206 пергамента с размер 295 на 210 мм. Може да се пресметне колко родилки са отишли под ножа!

По време на турското

нашествие

книжовният паметник

е спасен

от бегълци в Хърватско

Там попада в библиотеката на Никола Катарски, епископ на Модрос. Към 1475-1481 г. заедно с други ръкописи влиза във Ватиканската библиотека.

“Съхраняван в една чуждоезична среда, ръкописът останал продължително време извън вниманието на славянските учени и изследвачите на славянското минало”, отбелязва Иван Дуйчев.

Първи попада на Манасиевата хроника полският книжовник Ян Ряболински. През 1608 г. той оставя подписа си върху пергамента - знак, че го е видял. След него Йован Мърнавич, епископ на Дяково, също проявява интерес. Има намерение да го преведе на хърватски и обнародва, но начинанието пропада.

Йосиф Асемани

е първият истински

откривател

на знаменитата

хроника

Неговото име носи глаголическото Асеманиево евангелие.

Като префект на библиотеката, през 1755 г. ориенталистът детайлно проучва Манасиевия летопис. Тъкмо той установява, че преводът е направен около 1350 г. за българския цар Иван Александър.

По-нататък чехи, руснаци, французи и други учени изследват Манасиевата хроника.

От наша страна с нея най-рано се запознава Марин Дринов. По време на пътуването си в Италия през 1869-1870 г. той посещава Ватикана и проучва книжовния паметник.

Дринов възлага на художника Силвестро Баси да направи копия на десетина миниатюри. Сред тях не е тази с енигматичното @мин.

Румънски славист открадна Тулчанския препис

Тулчанският препис на Манасиевата хроника е един от петте оцелели. Той е подвързан в сборник със смесено съдържание от XVI-XVII век. През 1861 г. панагюрецът Манчо Джуджов купува книгата от някакъв руски старообрядец.

Българинът брои за нея само 5 рубли. “Положих сичкия си труд, доде я исхокам от един липованин!” Така са наричани старообрядците около Дунава.

“Боже!! Старобългарски ръкописен летопис и други разни”, възторгва се Джуджов в нарочна бележка.

Той е бил наясно, че се е сдобил с изключителна находка и поверява ръкописа на читалището в Тулча. След Освобождението обаче

този добруджански

град остава

извън пределите

на България

Около 1895 г. румънският славист Йоан Богдан взема сборника “назаем” от читалището.

“Богдан дълго време не връща ръкописа и той по някакъв начин попада в Академията на науките в Букурещ, където и сега се намира под сигнатура: Mss.slav. 649”, осведомява проф. Куйо Куев през 1979 г.

Днес златни страници от българската книжовност се пазят в големите европейски библиотеки и музеи.

Нито Лондонското четвероевангелие, нито Болонският псалтир са писани в тези точки на географията. Те са пренесени от чужденци, опоскали нашите манастири, за да обогатят чуждите сбирки.

През XVIII и XIX столетие любители на старини масово задигат български книги.

По находките се лепят имената на колекционерите: Асеманиево евангелие, Клоцов сборник, Григоровичев паримейник, Евангелие Кохно, Томичов псалтир, Тихонравов дамаскин.

Пътешествениците

пълнят с ръкописи

магарешки дисаги

и волски каруци

Когато добичетата изнемогват под товара, стопаните им вземат само “най-важните” части от текста.

Глаголически и кирилски паметници са раздирани и поделяни между ценители на словото. Слепченският апостол например, писан на пергамент през XII век, е разкъсан на шест части.

Фрагментите са пръснати в Пловдив, Киев, Москва и Петербург.

Иван-Александровото четвероевангелие, наречено Лондонско, е най-богатият на миниатюри среднобългарски паметник.

Създаден е през 1356 г. в Търново по нареждане на българския владетел.

По време на турското нашествие ръкописът е изнесен на север от Дунав. Тук става притежание на влашкия феодал Александър Добрият. В началото на ХVII век евангелието е пренесено в атонския манастир “Св. Павел”.

През 1837 г. гост

на манастира

е лорд Робърт Кързън

На тръгване игуменът иска да му подари нещо за спомен. Благородникът предпочита книга. “О! С всяка готовност, ние не си служим със старите книги и мене ще ми бъде драго, ако вие приемете една”, умилява се монахът.

Англичанинът сочи евангелието, което го е потресло с изяществото си. “Мъчно повярвах, че той ще ми я подари, а когато игуменът ми я подаде в ръка, аз се събудих като от сън”, признава той.

За добавка приема още две книги. Кързън обаче се чувства крадец, наясно е, че е ограбил манастира: “Както и да е, преди да замина, като едно утешение на съвестта си аз дадох няколко пари за църквата.”

Трима

библиофили

раздират

Драгановия миней

“Той е първият опит в славянското Средновековие да се създаде празничен миней, в който е обобщена народностната химнографска традиция”, сочи проф. Куев.

Включени са служби за българските светци Кирил Философ, Методий, Иван Рилски, Петка Търновска и др.

Минеят, създаден през XIII век, е съхраняван в Зографския манастир.

От него първи къса руският професор Виктор Григорович.

Посетил Атон през 1844-1845 г., той отделя два листа от службата на св. Иван Рилски.

Сега те се пазят в Москва. “Григорович ще да е откъснал листа и от службата на цар Петър Български”, предполага Куйо Куев.

Три листа от ръкописа отмъква Порфирий Успенски, днес са в Петербург.

Други шест най-сетне плячкосва неизвестно лице и ги пренася в манастира “Св. Пантелеймон”.

Сръбски професор

изтъргува

Томичовия псалтир

Той е писан в Търново около 1360 г. и съдържа 301 листа. Паметникът е ценен със своите 109 миниатюри от Стария и Новия завет.

И той като Иван-Александровото четвероевангелие попада в атонския манастир “Св. Павел”.

По-нататък следите му се губят. Неизвестно кога и къде ръкописът попада в ръцете на проф. Сима Томич.

През 1901 г. той е командирован от Сръбската академия на науките в Македония.

Задачата му е да проучва местните говори, но всъщност краде български ръкописи.

Тях сърбинът продава на Историческия музей в Москва.

С дата 24. IX. 1902 г.

музеен работник

пише на

свой колега:

“Ще ви доверя тайната, че тези дни музеят се сдобива с един ръкопис, който Томич е изнесъл от Македония: това е среднобългарски псалтир (XIII-XIV в., македонско наречие) с много миниатюри и заставки, работа на гърци (съдя по подписите) в прекрасен византийски маниер от епохата на разцвет. Ръкописът е още на път, но ние съдим по описанието на Томич. Псалтирът може да се окаже интересен и откъм езика, а за целите на музея - това е чисто съкровище - не ни достигат образци на византийската миниатюра.”

Мариинското

четвероевангелие

е глаголически

паметник

от началото на XI век. Част от него е загубена, а това, което е оцеляло, е поделено между Виктор Григорович и австрийския консул в Солун Антун Миханович.

Главната част на ръкописа прибира Григорович. През 1852 г. той се радва на находката: “Глаголически по-пълни паметници са много малко количество. Досега са известни само два - единият във Ватикана, а другият в Тридент у граф Клоц. В Св. гора ми се удаде да намеря трети, който и описах в очерка си за пътуването си. Там намерих още един кодекс, по-пълен от досега известните, съдържащ в себе си белези на сходство с Ватиканския.”

Миханович се добира само до два пергаментни листа. Дипломатът дори не знае, че са от Мариинското четириевангелие.

Дава фрагментите на словенския езиковед Франц Миклошич, който ги издава. Днес те се пазят в Националната библиотека във Виена.


Какво четем:

🔴 Гневни пешеходци засипаха с боклуци лошо паркирана кола (СНИМКИ)

🔴 На лекар - само с пръстов отпечатък от 1 юни

🔴 "Събличай се бързо, и другите чакат своя ред!"

Източник: 24 часа



Коментари



горе