Полет към върха
Пътешествието не е само места, звуци, цветове, то е и мисъл. Проблясък, който се появява на точно определено място. Светлина, която се запалва, утъпквайки непозната пътека. Размисли, които не би започнал в уюта на познатото пространство. Иска ми се да ви разкажа за едно по-различно пътуване – това на мисълта. Тази, която препуска през разходката ми до Лозенската планина и лобното място на капитан Димитър Списаревски.
Стъпва, крачи, тича, вирва нос. Яде кал, хрупа сняг, плува в дъжда и се суши на слънце. Обувката. С нея можеш да покориш света, можеш и да го стъпчеш. Можеш да оставиш следа – слаба, едва доловима или ярка, дълбаеща в меката пръст.
Пътувам към една дълбока диря. Добре, че нейният създател не е жив, за да види
как подаряваме българското небе, за да го „пази” НАТО. Небе, което капитан Димитър
Списаревски и много други български летци, защитават с живота си. По време на
бомбардировките над София през Втората световна война той става първата българска
жива торпила. Без колебание се забива със самолета си в американски бомбардировач,
за да отблъсне врага и да опази мирното население.
Героите често остават в историята с безстрашната си смърт. Не по-малко значими
са делата, идеалите и принципите им приживе. Още във Военното училище Списаревки
реагира бурно на всяка несправедливост. Безстрашен и дързък е и във въздуха. По
време на учебните си полети, атакува с такава ярост, че понякога отнася наказания.
Той заявява на другарите си: „…ако някога ми падне насреща противников самолет,
ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него”… А друг път: „Абе ще се
блъснеш и ще свалиш поне един бомбардировач, но няма да му дадеш да мине над тая
свещена земя и да я поръси с бомби!”.
Съдбата му поднася възможност да докаже думите си на 20.12.1943г. Тогава американски бомбардировачи се насочват за пореден път към София. Това
е първият и последен боен полет на Списаревски, за който се готви отдавна.Самолетът
му отказва да стартира и той излита с резервната машина. Когато достига до бомбардировачите,
въздушният бой вече е започнал. С безумно смела маневра, той сваля един от тях.
Когато патроните на бордовата картечница свършват, без колебание се блъска в изпречилата
се вражеска машина. Самолетът на Списаревски пада на височините над село Долни
Пасарел. Днес лобното му място е отрупано с цветя и благодарност.
Всеки има своя личен връх, на него се издига най-ценното – вярата. Вяра в идеала,
в принципите, в себе си. Обектът на вярата за всеки е различен. Не е важно в какво,
а дали вярваш. Само тогава имаш шанс да стигнеш до върха. Успееш ли, ще знаеш,
че обувката няма ни най-малка заслуга за това. Замисли се. Хубава, нова, уж готова
да ти служи, трябва да ти пасне, а всъщност ти се напасваш към нея. Търпиш мазолите,
присвиваш пръсти, търсиш по- удобна позиция на стъпалото. Огъваш се, докато не
прокървиш и не изпсуваш от болка. Създаден си, за да ходиш бос, но само тръните
в главата ти пречат да го направиш.
Не мога да кажа дали един връх е по-висок от друг. За разлика от географските,
личните върхове не са така лесно измерими. Но спомняйки си за хора като капитан
Списаревски, ми се струва, че по пътя към нашите върхове ние сме още в равнината.
„Не ни трябват никакви чужденци – нито хитлеристи, нито фашисти. Ние сме българи
и трябва да браним всичко българско. Името на България трябва да стои най-високо
и да свети като слънце в сърцето ни”.
Димитър Списаревски
Какво четем:
🔴 Никола Анастасов след тежка операция: Няма да се дам! Ще живея!🔴 Григор Вачков
🔴 Българин не е пил лекарства от 1990-та година, благодарение на една лесна промяна! Вижте каква!
Източник: boryanakrasteva
Коментари
Последвайте ни във facebook!
