Блясъкът на стара България
Архитектурният завет на миналия век ни показва през погледа си фотографът Здравко Йончев. В изложба, в рамките на изложението „Стройко“, от 23 до 27 март на 3-ия етаж в Националния дворец на културата можем да видим тайните на някои от най-красивите здания, които, за съжаление, потъват в руини пред очите ни.
Къщата с ягодите, чиято съдба все още е неясна, а миналата година доведе и до
няколко протеста с призиви да бъде запазена в настоящия си вид, е един от най-добрите
примери. Построена от завършилия в Карлсруе архитект Георги Кунев между 1927 и
1930 г. и до днес сградата, в която е живял банкерът Димитър Иванов и която по-късно
е любимо място на социалистическия елит, е сред символите на София – сгушена между
околните сиви многоетажни жилищни сгради… но загубила някогашния си блясък и потънала
в разруха.
Или Старите минерални бани – в Банкя, в Овча купел, в Горна баня. На тях Здравко Йончев през 2014-а посвети и специална изложба. Изографисани, с многоцветни плочки, потънали в зеленина остъклени тераси, овални сводове, римски колони, фантастични входни зали, зали с басейни…
Една от старите минерални бани на София
Покрай изложбата снимките бързо набраха популярност в социалните мрежи и у мнозина се зароди мечтата някой ден отново да можем да посещаваме и да се наслаждаваме тези архитектурни шедьоври.
Друга сграда, с която фотографът ни среща, е в Габрово – старопиталището на Пенчо Семов, крупен индустриалец, търговец, финансист, щедър дарител, един от най-богатите хора в България, наричан „българския Рокфелер”, от началото до средата на ХХ век, известен с благотворителната си дейност и подпомагането на редица обществени начинания.
Старопиталището на Пенчо Семов в Габрово
Волята на Семов е след смъртта му сградата, негова лятна вила, да се превърне в старопиталище за 50 старци, известни и бедни, без да се прави разлика между тези, които си плащат, и тези, които не. Но с идването на народната власт след Девети, зданието е конфискувано, а предназначението му – променено. Дълго време в него се помещава Инфекциозна болница, но от около две десетилетия е безлюдно.
Днес то тъне в забрава и, колко изненадващо!, в разруха. Както и десетки други архитектурни емблеми на България, които бъдните поколения може и да нямат щастието да видят. Към тях Здравко Йончев ни дава да надникнем с поглед, в който тъгата измества естетичната наслада…
Какво четем:
🔴 Мюсюлмански Родопи. Там, където няма държава...🔴 Червено цвекло
🔴 Отново за робството и присъствието
Източник: Площад Славейков
Коментари
Последвайте ни във facebook!
