Алея на богатите римляни под Ларгото (СНИМКИ)


Жилищата на знатните в Сердика се разпростират върху 1 декар

Сердика е градът на богатите римляни, разказват археологическите останки, социализирани в Античния културно-комуникационен комплекс. Обектът, изграден по проект на Министерството на културата е завършен напълно и през април предстои откриването му. Отсега обаче зяпачи от всякакви националности залепват носове за прозорците, за да видят достигналото до нас великолепие на Римската империя.

Запазени фрагменти от мозайка в едно от жилищата.

Запазени фрагменти от мозайка в едно от жилищата.

Най-личните граждани са обитавали карето, заключено между бул. „Мария Луиза“, Президентството, ЦУМ и Партийния дом. Жилищата им често се разпростират върху площ от 1 декар и повече, с много помещения и, баня, тоалетна и задължително подово отопление. „По-интересно е къде са живели бедните, защото почти всичко проучено през последните години е в този вариант“, казва археологът д-р Марио Иванов, ръководил разкопките от началото им през 2010 г. до края през 2012-а.

Колоните представляват портика (навеса над тротоара) покрай Кардо Маскимус. Заедно с базата са били високи поне 4-5 метра. има запазени две оригинални бази, останалите са копия.

Колоните представляват портика (навеса над тротоара) покрай Кардо Маскимус. Заедно с базата са били високи поне 4-5 метра. има запазени две оригинални бази, останалите са копия.

Градският съветник (булевт) Арий Пап е първият по-важен жител от историята на Сердика, чието име е достигнало до нас. Огромната му резиденция под днешния бул. „Мария Луиза“ е била богато украсена с мозайки, отмарял е от тегобите на длъжността си в просторна вана, обмазана с водоустойчив хоросан. Идентификацията на Арий идва от надпис върху херма от III век, която археолозите открили вградена в стената.

Три века по-късно ключова роля в града играе архиепископ Леонтий – един от последните, може би, прелати на Сердика. Той влиза в полезрението на науката от надпис и две оловни пластинки с името „Леонтий“, открити в предполагаемото му жилище – също с впечатляващи размери от над декар.

Картината за всекидневния живот на аристокрацията в римско време се допълва от сравнително добре запазена цветна мозайка. В центъра й е въртящо се колело, обхванато от венец. Определени податки позволяват той да бъде оприличен на императорски, а колелото може да бъде тълкувано като колело на съдбата. Късмет за археолозите е и надписът FELIX (Щастлив). „Това може да е името на собственика или да се свърже с венеца и колелото като пожелание за щастлива съдба“, навлиза в детайли д-р Марио Иванов.

По-голямата част от останките са в оригиналния си вид и не са надграждани, уточнява археологът.

Под стъкления купол на днешното Ларго между сградите на Президентството и Министерския съвет също има останки от жилища на богати римляни. Интересен експонат тук е църква от XVI век, открита при разкопките под „Мария Луиза“ и пренесена в пространството пред Партийния дом. Храмът е бил с размери 6 на 12 метра. Засега името му не е изяснено. Стенописите са запазени във фрагментарен вид и по тях предстои да бъде разчетена допълнително историята на църквата. За да бъде пренесен под купола на Ларгото храмът е бил демонтиран на три части, няколко месеца е съхраняван в депо и сега за първи път е изложен в цялостен вид.“Камъните, стенописите, всичко е оригинално“, уточни д-р Иванов.

Тази църква от XVI век е открита под бул.

Тази църква от XVI век е открита под бул.

Улиците

Декуманус Максимус и Кардо Максимус са двете главни улици на Сердика с широчина 7 метра. Първата започва от Източната порта в подлеза при Министерския съвет и свършва на Западната порта, която сега се проучва. Кардо Максимус пък върви по посока Север-Юг. По-малките улици минават успоредно на главните. Настилките показват, че някогашните римляни са били почитатели на рециклирането на материала и безотпадните технологии. В оригиналните настилки често се вижда втора употреба на архитектурни детайли като архитрав (греда). „В късния V век и началото на VI век много от архитектурните декорации на езическите храмове и на други сгради са били премахнати и използвани пак в градежа на настилката. В сградите също има много преупотребени елементи“, уточнява археологът Марио Иванов.

Засега няма проучвания колко точно жители е наброявала Сердика, но според специалиста в центъра на града е имало около 200 къщи на богати жители, в които е живяла и прислуга. Извън крепостната стена също е имало десетки постройки.





15.5 млн. лв. по Оперативна програва „Регионално развитие“ струва цялостната реконструкция на "Античен културно-комуникационен комплекс "Сердика"

  • Комплексът в зоната на площад "Независимост" и под бул. "Мария Луиза" е с обща площ 8 000 кв. м.

  • Зоната на площад „Независимост“ (под Ларгото) е с площ 4 850 кв. м и обхваща пространството между подлезите на Източната Сердикийска порта на античния град, централния подлез с храм „Света Петка Самарджийска“, пространството под пътната връзка между булевардите „Княз Дондуков“ и „Тодор Александров“ и пространството под площада пред ЦУМ.

  • Зоната под бул. "Мария Луиза" е с площ 3 150 кв. м и обхваща пространството между Централния подлез с храма „Света Петка Самарджийска“ и северния вестибюл на Метростанция ІІ-8, като включва покритото пространство под трасето на бул. „Мария Луиза“.

- Откритата археологическа зона между бул. "Мария Луиза" и ЦУМ е с площ около 7000 кв. м. Това е пространството между Централния подлез с храма „Света Петка Самарджийска“ и северния вестибюл на Метростанция ІІ-8, което е разделено на три нива.


Какво четем:

🔴 Намерете годината си на раждане и ще разберете много неща, за които даже не сте предполагали

🔴 Блясъкът на стара България

🔴 Мюсюлмански Родопи. Там, където няма държава...

Източник: Монитор



Коментари



горе