Д-р Сибила Маринова: "В отделението по реанимация на МОБАЛ всеки ден се борим да спасяваме човешки живот"


Едва ли има по-точно определение за отделението по реанимация от фразата „Между живота и смъртта”. Един ден там е достатъчен за преосмисляне на живота на един човек. В търновската реанимация персоналът включва 12 лекари, 21 реанимационни и 12 анестезиологични медицински сестри и 8 санитари. Средната възраст на колектива е 35 – 40 години, а докторите са предимно жени.

Преди почти една година в отделението бе извършен основен ремонт, след който звеното категорично отговаря на всички европейски изисквания. Тогава то се сдоби и с нов началник д-р Сибила Маринова, която наложи строг ред и нови правила.

„След реновирането добрите битови условия безспорно правят работата ни да бъде по-приятна, макар че за една година тя се увеличи”, казва д-р Маринова. В интензивното лекарите се борят за живота на хора след травматизъм, дихателна недостатъчност, тежки усложнения след пневмонии, оперирани хирургично, кървящи от стомашно-чревния тракт и много други. Капацитетът е 10 легла, като във всяка зала има камера за 24-часово наблюдение. В сестринската стая е монтирана централна командна станция, където се отчитат показателите на пациентите. „Това за нас е от голяма полза, защото отделението е разположено на голяма площ и когато са дежурни 3 – 4 сестри следобед и нощем, те не могат да са едновременно при всички пациенти. Въпреки тази техника естеството на работата ни е такова, че очите и ушите ни са на четири постоянно. Трудно се издържа на този стрес, но ние обичаме работата си”, увери началникът на реанимацията.

„Много е важно, че останалите лекари започнаха да разбират, че анестезиолозите и реаниматорите не сме обслужващ персонал, а специалност, която в определен момент им пази гърба. Когато се случи усложнение, ние сме хората, които наблюдават и поддържат жизнените функции, намесват се в критични ситуации. Това важи не само при работата с хирурзите”, коментира д-р Маринова.

Работният ден за нея започва още в 7:25 часа, защото освен началник на реанимация е и отговорник „Медицински дейности”. Тя споделя, че има няколко случая в практиката, които никога да забрави. Единият от тях е с 4-годишно дете, пострадало при катастрофа с родителите си. „Валеше проливен дъжд, аз бях нощна смяна. Детето бе изхвръкнало през прозореца на колата и тя беше минала през двете му ръчички. Едната беше ампутирана почти до рамото, а друга – до китката. Детето през цялото време ми задаваше въпроса: „Аз ще умра ли?”. Дори сега ме побиват тръпки, като се сетя. Тогава търсихме републикански консултант, защото детето беше много малко, и никой не пожела да се отзове. Събрахме нашите ортопеди, съдови хирурзи и хирурзи, цяла нощ работихме в операционната и накрая към 5 часа сутринта успяхме да се свържем с колеги от Плевен и те се съгласиха да го вземат. Изпратихме го, те от своя страна го препратили до УМБАЛ „Царица Йоана” при доцент Бинка Попова, която прави реимплантация на откъснати крайници. Доколкото знам, са успели да спасят ръчичките на това дете, но се появиха коментари в медиите, че ние във Велико Търново сме го забавили. Това беше много грозно, защото през цялото време, докато течеше операцията, се опитвахме да се свържем с колеги, които са доказани в тази област”, спомня си тя.

„Обикновено нас пациентите не ни помнят, хирурзите обират лаврите. Докато, ако са лежали в реанимация, не е така. Даже миналата седмица един пациент дойде да ми подари цветя за 8 март”, споделя докторката, която никога не крие истината за състоянието на пациентите. „Винаги съм директна с близките на болния. Ако човекът е в тежко състояние и прогнозата е лоша – не им го спестявам. Не е редно да ги държиш в неведение и да даваш празни надежди, защото, ако пациентът почине, излиза, че ние не сме си свършили работата. Има случаи, при които ние можем да помогнем само до един момент, след това всичко е ръцете на Господ”, казва д-р Маринова.

Галина ГЕОРГИЕВА

Снимка Даниел ЙОРДАНОВ


Какво четем:

🔴 България пее

🔴 Решения "Направи си сам", на които само можем да се посмеем

🔴 Давайте, и ще ви се даде...

Източник: Борба.БГ



Коментари



горе