Умирам за баницата на баба и българския химн на стълбичката


Даниел Александров спечели единствения медал в класическия стил в борбата на европейското първенство в Рига – бронз, и въпреки това остана разочарован, тъй като не е изпълнил целта си – да стане шампион.

Александров се бори в неолимпийската категория до 80 кг, но в следващите седмици ще се бори за квота за олимпиадата в Рио де Жанейро в по-долната – до 75 кг.

Ето какво сподели за „Новинар” борецът за новата си категория, за свалянето на килограми, за опита си като охрана в дискотека и за любимите си неща извън тепиха.

- Ти си един от малкото спортисти, които след медал от европейско казват: „Аз не съм доволен, не отидох за бронз, за злато”. Защо се критикуваш толкова?
- Защото аз наистина отидох в Рига, за да стана шампион. Не знам там какво не ми достигна. След като победих азера, си мислех, че няма какво да ме спре. Явно напрежението ми дойде в повече, или младостта и липсата на опит. От треньорския щаб съм много доволен, направиха всичко възможно, за да спечеля. Бях подготвен, вървеше ми всичко както трябва, но явно психическото натоварване ми беше в повече. Истината е, че мечтата ми е да стана шампион, без значение на какво състезание – световно, европейско или олимпиада. Просто искам да отида, да спечеля и да слушам българския химн. Да знам, че съм направил нещо и цялата зала е станала на крака и слуша нашия химн.

- Кога ти е било най-трудно досега?
- По-голямата част от кариерата ми беше много трудна, защото нямах финансови възможности и се налагаше да работя, за да тренирам. Доста пъти съм си мислел да се откажа от борбата по тези причини, но сега искам да благодаря на Гриша Ганчев, че стои зад борбата и много ни помага.

- Какво се е налагало да работиш?
- Бях охрана по дискотеките. Но е много тежко да тренираш по цял ден, а след това почти цяла нощ да си на работа. Така издържах 2 години и въобще не беше приятно, само се мъчех. Въобразявах си, че тренирам нещо, но накрая се виждаше, че не се получава. Сега за щастие мога само да тренирам и да се съсредоточа над борбата, не трябва да мисля за това как ще се издържам. Правя само това, което искам – да имам по-добри резултати и да се качвам все по-нагоре на стълбичката.

- Сега за квалификациите ще сваляш килограми. Ще успееш ли?
- Трябва. Направил съм си диета и с нея килата горе-долу доста се намаляват. Но пак ще е тежко, пак ще се седи в сауната с часове. Отдавна не съм се борил в тази категория. За „Никола Петров” свалях, но тогава имаше 2 кг толеранс, а сега трябва всичките да ги сваля – някъде около 5 кг, но ще ги оправя, няма проблем. Все пак става въпрос за олимпиада и ще направя всичко възможно, за да се боря там. Залогът си заслужава.

- Каква точно е диетата ти?
- Без пържено, без хляб, без газирано. Сутрин хапвам бъркани яйца, приготвени без мазнина – 2-3 броя. На обяд – салатка, много обичам от магданоз и някакво месо, което не е пържено – пилешко или телешко. За вечеря хапвам само салатка. Трудно е да се свалят килограми и да тренираш - отпаднал си, всичко те нервира, но знаеш за какво го правиш.

- Кога започна с борбата и защо избра точно този спорт?
- Мисля, че бях някъде 11-12-годишен, но не знам защо започнах да тренирам борба. Дотогава играех футбол и дори дойдох на проби в ЦСКА и ме одобриха. По същото време обаче кандидатствах и в спортното училище в Самоков и ме приеха. Така трябваше да избера с какво да продължа и станах борец. Беше ми интересно, а и тук всичко зависи само от мен. Сам съм на тепиха, не е като в колективните спортове – един бърка и целият отбор губи.

- Имаш ли си идол?
- Армен Назарян. По принцип се възхищавам на всички спортисти, които се занимават професионално, защото търпят много лишения, отсъствия от семейството, за да правят това, което искат и да постигат целите си.

- Бил си охрана в дискотека. Защо според теб напоследък има толкова насилие в заведенията, на пътя?
- Мисля, че просто българите сме такъв народ, че всеки иска да е нещо повече от другия, хората завиждат на успехите, въобще всеки се стреми да е най-големият и за това се случват такива неща. А и по дискотеките, като си пийнат малко повече, става страшно. Това за мен е пълна простотия.

- Имаш прякор – Скейтъра. Защо ти викат така?
- Защото като малък ходех облечен като скейтърите – с широки, смъкнати дънки, широки тениски и такива дрехи, типични за тях. Иначе никога не съм се качвал на скейтборд или такива неща.

- Как си почиваш най-добре?
- Разпускам с приятелите си – ходим на кино, обичам да играя футбол и колкото и да е странно, обожавам да ходя на сауна (смее се). Да, наистина, когато свалям кила, много я мразя, но когато почивам, ми харесва да вляза там и да разпусна.

- Умееш ли да готвиш?
- Правя страхотни пържоли с гъби. Но обичам да отворя хладилника, да видя какво има вътре и да забъркам нещо странно с това, което ми попадне.

- А като се прибереш от състезание, какво обичаш да ти приготвят в семейството?
- О-о-о, обожавам баницата на баба. Уникална е. Даже сега, като се сетих, ми потекоха лигите, но ще трябва да го отложа за след олимпиадата.

- Какви са шансовете ти за квота? Видял си съперниците си…
- Шанс няма този, който не участва. Аз смятам да отида на квалификацията, да покажа най-доброто от себе си и да взема квота. В Сърбия няма да участвам, но мисля, че в следващата ще ме пуснат треньорите.

- Мислил ли си за семейство, за дете?
- Честно казано не. Не знам кое момиче би ме чакало толкова много време. Ние постоянно сме на лагери, на състезания, не съм си вкъщи.


Какво четем:

🔴 Над 7000 туристи посетили Етъра по празниците

🔴 Пробвайте "метода с бурканите", за да спестите пари и да управлявате финансите си

🔴 Първите 7 признака за рак! Ако усетите един от тях, веднага идете на лекар

Източник: Новинар



Коментари



горе