Един прост урок по хуманност и благородство


На десетина метра от входа на една гара в южната част на Лондон ме пресреща възрастна англичанка и казва, че влакове нямало да има заради някакъв инцидент. Пита ме накъде съм тръгнал. След като казах, че съм накъм центъра, покани ме да я последвам.
Вървейки, обменяме си по някоя реплика, и разбирам, че мъжът й ще ни закара до Кройдън, откъдето влакове за Лондон бридж има на всеки четвърт час.

А на въпроса ми не се ли страхува да ме вземе и мен като непознат, тя ме огледа и каза, че не приличам на терорист. Имал съм добродушен външен вид. И като обяснение или оправдание за постъпката си ми изтъква стара английска поговорка: „Помогни на съседа си днес, за да ти помогне утре и той!“.
Каква мъдра поговорка! Затова англичаните са преуспявали.
У нас, относно съседите, имаме противоположна българска поговорка: „Не аз да съм добре, ами Вуте (т. е. съседът) да е зле!“.

И така, пристигайки пред „Макдоналдс“, на стотина метра от гарата. До нас спря кола. Отваря предната врата благодетелката ми и казва на мъжа си, че този господин е също накъм центъра. След което ме поканиха да вляза. Тръгнахме и аз се замислих дали като пристигнем на гарата няма да ми поискат пари като за такси, но си замълчах. Мъжът й само ме попита къде живея, обясних и с това задоволих любопитството им. Пътувахме десетина-петнайсет минути, защото трафикът по улиците бе немалък. А на гарата слязохме с жена му и пак тръгнахме заедно.

Във влака седнахме един срещу друг. Оказа се, че и двамата ще правим еднакво прехвърляне на Лондон бридж, тоест ще продължим в една посока и след крайната ни спирка. Тя се позаинтересува откъде съм, вероятно заради балканския ми акцент. Каза, че отивала на някакво парти на „Кингс крос“. А аз точно там пък щях да сменям линията на метрото.

Похвалих се, че внучката ми тъкмо е получила резултатите от изпитите за елитно средно училище, в което е класирана в челната десятка измежду хиляди кандидати. Спътничката ми позна училището, в което щяхме да запишем внучката. А като споменах, че съм любител писател и дори имам издадена книга на английски език, то с голяма радост записа заглавието й с обещание да я купи от „Амазон“ още на следващия ден.
Разменихме си имейлите и се разделихме като приятели.

Чудя се защо ли смятаме англичаните за студени и необщителни хора. Премислям, премислям и ми се струва, че българка не би постъпила така. Защото освен всичко друго, щеше да има и задни мисли, ревност от съпруга й, завист и какво ли още не.
Англичанката не можеше да очаква реванш от мен, отплата от някакъв си непознат човек. А мъжът й откъде-накъде ще вози и чужд мъж, когото жена му забрала със себе си от гарата?!

Но проявената човещина неминуемо поражда ответни човешки признания и благодарности. Жената ми даде един урок по хуманност и благородство, които няма как да не ми повлияят положително. И двамата изпитвахме радост и удовлетворение от запознанството и приятното ни събеседване.
Дано тази английска поговорка се разпространи и в България, дано се заразят от нея поне българите, завръщащи се от чужбина! Защото помощта притежава свойствата на бумеранга – завръща се там, откъдето е тръгнала. За да ти помагат, трябва и ти да си помагал!


Какво четем:

🔴 Над 5000 нови рози красят Пловдив

🔴 Българският Метох в Истанбул става музей

🔴 Млада иранка, приела християнството, получи закрила у нас

Източник: Десант



Коментари



горе