От СССР в България. Три рускини разказват за живота във Варна


Какво е да заживееш в чужда страна? Правилният въпрос е коя страна, пише pics.ru.

Попитахме три жени, преселили се в българския град Варна от просторите на бившия СССР. Ето какво казват те за плюсовете и минусите от живота в България.

Оксана М., от Москва, живее във Варна от 3 месеца

В Русия

Живеех нелошо. Работех в издателство като илюстратор. Но когато родих преди пет години, се появиха мисли за преместване. Аз като цяло съм много мързелива, консервативна и инертна, така че до раждането на детето не ми е минавало през главата да се местя. Просто, когато родих, се обостри тровожността ми и климатът започна много повече да ме дразни. Освен това ме плашеше това колко се увеличиха в обществото нивата на агресия и стрес.

Защо България

Всичко се обмисляше бавно и спокойно, все едно нищо не се случва. Мечтаех за Прага, която ми е в сърцето, но не се получи. Мъжът ми е програмист. С необходимото усърдие можеше да заминем и за Западна Европа, и за Щатите. Но се опасявах, че там няма да ми е добре. Беше ми нужна Източна Европа. А мъжът ми искаше да живеем до морето и даже да не работи известно време, да си почине след Москва, да разбере накъде да тръгне след това. Аз го разбирам – от работа се прибираш посинял от умора.

Когато стана ясно, че в Прага мъжът ми няма да си намери работа с неговата специалност, започнахме да разглеждаме Балканите. Да се работи оттам беше отдалечено. Отидохме до Черна гора, там живеят наши приятели. Красиво място, но прочетох отзиви в интернет и разбрах, че имат проблем със здравеопазването. За мен това е критично важно, аз съм тревожен човек. Тогава решихме, че ще бъде България, Варна. Именно Варна, защото тук от пет години живеят наши познати, роди им се дете и отзивите им за града и за нивото на здравеопазването бяха много положителни.

Преместването

Никой от нас до този момент не беше идвал в България, тръгнахме на сляпо. Подготовката ни отне около половин година. Тръгнахме в края на декември. С детето, три котки, три големи куфара и три малки.

Смятах, че България е място, където има още много социализъм. В главата ми беше „курица не птица, Болгария не заграница“ („кокошката не е птица, България не е чужбина“), такова имперско мислене. Но тук всичко е по-различно. Първите няколко дни идвах на себе си и се опитвах да разбера къде съм дошла, харесва ли ми или не. В началото временно наехме апартамент в края на града, с изглед към морето. Оказа се, че не е далече от центъра, може да се стигне и пеша. В моето московско съзнание тези две неща бяха несъвместими.

След това наехме апартамент в центъра и посрещнахме Нова година в него.

Зимата

Плашеха ни с кратка, но сурова варненска зима. Според моето разбиране това въобще не е зима, но в апартаментите без централно отопление, разбира се, се усеща – най-вече в сметките за ток. Впрочем, тези сметки бяха също толкова „сурови“, колкото и местната зима.

За всеки случай заради студовете поръчах за мен и за детето дебели домашни екипи от Алиекспрес, но когато пристигнаха, зимата вече беше свършила. Сега тук цъфтят дърветата.

Градът

Социализмът почти не се усеща вече, има сгради със скучен вид, но те са разхвърляни из целия град. Прилича повече на Москва през 90-те: много различни по големина лавки, където продават вестници, цигари, алкохол. Градът изглежда малко запуснат, но се ремонтира. Има нов кмет. Той също слага навсякъде плочки. Прекопа вече половината град. А архитектурата изобщо не прилича на Москва. Това е типичен крайморски град.

Приятно ни изненада на колко много места може да се отиде с деца. Тук като цяло много ги обичат. Има много кафенета със стаи за деца.

Отношението към животните е много хуманно. За мен беше шок, подчертавам шок, че дават на животните обезболяващи. Три дни ми трябваха, за да смеля информацията за такова отношение към животните, не ми се побираше в главата.

Свикването

Във Варна сме само от три месеца, но покрай това, което трябваше да преправим на новото място, с непривичния ритъм ни се струва, че сме от тук много време. Сега като че ли посвикнахме, но все пак го има усещането, че времето тук минава странно и нелинейно. Изчезна тревожността, която ме накара да напусна родината, независимо че стоях по половин година на вилата.

Казват, че някъде след половин година или по-рано ще дойде депресията (вече се запасих с контакти на психиатър), но засега остава еуфорията на новопристигналия. Тъжно ми е за родителите ми и за вилата, която много обичам (жалко, че няма как да я преместим тук), но все пак във Варна ми е по-спокойно.

Все още съм на режим турист. Разбирам езика само писмено. Отделно се готвя да се уча да говоря и да разбирам като слушам.

Новите навици

Започнах да се разхождам всеки ден. Внимателно чета етикетите на продуктите, защото българите много обичат навсякъде да тикат соя, просто са маниаци. Засега това е всичко, още свиквам.

Алла У., от Новосибирск, във Варна от една година

В родината

Живеех по-скоро добре, отколкото зле – работех на висок пост в подразделение на Министерството на вътрешните работи. По курс 40 рубли за евро заплатата ми беше практически 2000 евро. Даже не се налагаше особено да отлагаме някакви неща, доста си позволявахме. Освен това имам топъл апартамент в центъра на града, така че нямаше проблем с жилището. 2 минути до училището на сина ми, 20 минути пеша до работа. Трети по размер и население град в Русия, много приятели и роднини.

Защо България

От 2005 г. всяка година ходех в Крим и вече си представях как се пенсионирам рано и се премествам там. За проблемите с визите ме влечеше предложение на кримски приятел адвокат, собственик на юридическа фирма: „Ще напиша в службата по заетостта, че ми трябва специалист по руско криминално право“. Въобще сериозно разчитах на жителство. През есента на 2013 г. буквално половин крачка ме делеше от пенсиониране и купуване на апартамент или къща в Севастопол срещу продадения вкъщи апартамент. Можеше да стане с годините, които имам от институцията, но реших да си прослужа чисто 20 години, затова през февруари-март 2014 г. не се оказах в Крим.
Крим стана невъзможен за мен, но да стана климатичен емигрант от Сибир ми е мечта откакто станах на 30. оказа се, че няколко мои познати вече успешно са се приземили на българските брегове на Черно море. Точно те ми разказаха, че за живота е България не е нужно да имаш милиони и всичо е досто просто от гледна точка на документите.

Преместването

През лятото на 2014 г. подадох документи за уволнение – полковниците ги уволнява министърът, така че трябваше от по-рано. През декември 2014 г. напуснах. Документите започнах да подготвям още от септември.

За щастие, бащата на детето не искаше да общува с него и спокойно подписа всички необходими разрешения пред нотариус. През януари 2015 г. заминах за Москва да подам документи за виза, получих я през март и на 1 април кракът ми стъпи на улиците на Варна.

Успях да избегна периода на завишени очаквания и очарованост, така че нямаше разочарование от несъответствието между картинката и реалността. Реалността, всъщност, не е лоша. Веднага видях, че рублата пада, доходите засега са ми в рубли и трябва да се правят икономии. Затова не се нахвърлих веднага на неголемите си спестявания, не исках претрупан дом и разходите ми бяха умерени.

Синът ми изгуби една година, но в Русия тръгна на училище, без да е навършил 7 години, така че сега в българското училище е със своите връстници.

Кризата на емигранта ме застигна през август-септември. Но бях морално готова. Приемах антидепресанти.

Разлика между втория и единайстия месец

Езикът. От пълно неразбиране до почти 100% разбиране на писмена реч, добро разбиране на небърза устна реч и уверено общуване на битови теми. Недостигът на думи се замества успешно с жестове и ентусиазъм.

По-разумна организация на бюджета. Вече знаеш кое къде е по-скъпо и по-евтино, къде е по-качествено и къде по-лошо, използваш промоциите (намаленията), а тук те са повече – има месо, което обикновено струва 8 лева за килограм, можеш също толкова прясно да купиш за 5. Спестяваш 20-50%, това е нещо обичайно.

Престанах да се страхувам от влажната крайморска зима в дом без централно отопление. Така ме наплашиха разказите за мухъл в апартаментите, че бях почти в паника. Но намерихме сух и топъл апартамент, в блок, където живеят и под нас, и над нас, и до нас – затова е топло. Освен това имаме печка камина. Това е обичайно за България, където даже и в 18-етажните блокове са проектирани комини. Даже при -15 беше топло.

Градът

Българите са много добри, възпитани и отзивчиви. Тук е безумно трудно да си развиваш езика. Като улови руския акцент, всеки, който знае руски (почти всички българи над 40 години), се опитва от учтивост да мине на него. В началото на януари бяха студове и всичко беше в лед. Подхлъзнах се и паднах. Още не бях разбрала, че съм паднала, и вече беше притичал минувач от другия край на тротоара. Синът ми чудеше: в училище случайно да го блъснат, непременно се извиняват. И така е навсякъде и с всичко.

Във Варна хората са спокойни и приветливи. Представете си главната новина на страницата на общината в третия по големина град в България е: „Осем спортисти от „Черно море“ преминаха диспансеризация!“.

Това, което е по-лошо развито в сравнение с Новосибирск, е информацията за работното време на различни ведомства. Например, наскоро с приятели давахме кръв като донори, искахме да отговорим с добро на града за гостоприемството. Успях да намеря в Гугъл къде става това, но от колко не намерих дори на сайта на болницата! Едва на вратата на центъра за преливане на кръв видях, че е от 8 до 13.

Отначало наехме апартамент в 15-етажен блок от началото на 70-те. От разгара на социализма, на практика набор на моя блок в Русия. И бях поразена от плана на блока, защото тук повече са мислили за хората, отколкото в СССР. На всеки етаж има отделено голямо пространство за сушене на дрехи. Улеят за боклук не работи сега, но до вратичката за улея на етажа има мивка. Изхвърлил си боклука, измий си ръцете! Във всички многоетажни блокове всеки апартамент си има мазе – подземен килер, 8-10 квадратни метра. Не ти трябва нито гараж, нито изба.

Хората много повече уважават чуждото лично пространство. Съседката или куриера няма да влезе в апартамента ти, дори да ги каниш. А ако не ги каниш – това е нормално, не си невежлив. Хората са отзивчиви, но не се натрапват.

Съвети за новаци

Най-добре е да се научиш на професия, свързана с работа с ръцете (подстригване, маникюр, шиене, масаж) – това винаги става за допълнителна работа. Това не важи за IT специалисти на свободна практика.

Оставете зад вратата великодържавния шовинизъм. С ушите си съм чувала да казват: „О, ужас, тук ги задължават да учат българска история в училище!“. В българско училище! Ако се отнасяш с уважение и си приветлив – ще ти е по-лесно да се впишеш в социума.

Танда Л., от Одеса, живее във Варна от четири години

В родината

Работя на свободна практика: журналист, редактор, коректор. Разбрах, че искам да замина, когато украинците си избраха Янукович за президент. Огледах се и реших, че ако 44% от обществото намира за нормално, за вариант, който ги устройва, президент, който е осъждан няколко пъти за насилствени престъпления, значи няма какво да правя в това общество.

Преместването

Дойдоха ми на гости приятели от Москва и разказаха, че искат да се преместят в България. „Искаш ли с нас?“. Така просто и лесно се озовах във Варна.

Пристигнах, струва ми се, с три чанти. Можех и с една, тук може на практика всичко да се купи.

Сега живея тук вече пета година и скоро ще подам документи за постоянно жителство.

Градът

Наемите тук са на много хуманни цени. Аз съм наела двустаен апартамент с изглед към общината (вярно, без кухня, само с малък кухненски бокс) за 150 евро на месец. Магазини, пазари, услуги – всичко тук е напълно приятно и на практика всичко е евтино. Когато купуваш от разпродажба италианско велурено яке за 2,5 евро – добре е. Или когато купуваш свински ребра за 1 евро за килограм – не те впечатлява толкова, но месо ям по-често, отколкото нося яке. Доколкото зимата тук е два, най-много три месеца.

Тя наистина е противна. Заради морето е много влажно, а заради това, че зимата е кратка – не си правят труда да строят много добре и в домовете тези няколко месеца реално е студено. Газ тук на практика не се използва, а токът е скъп. Много хора във Варна се топлят с печки.

Българите са много приятелски настроени, готови са да помогнат, при това не се натрапват и са деликатни. Българският трябва да се учи – четенето изглежда е лесно (макар че има и много думи написани еднакво с различно от нашето значение), но за устната реч без подготовка няма да възприемеш. Впрочем, тук английски знаят 80-90% от хората, младежите на практика 100%.

Руски знаят знаят представителите на по-възрастното поколение, при това не всички. Английският е по-полезен тук.

Местната преса в интернет изглежда примерно така. 15-20% заяждане с политиците, 15-20% кметът се отчита колко училища, детски градини, площадки са построени, а в коментарите му пишат „по средата на нашата улица все още има дупки, ДОКОГА?!“. Кметът на Варна, Иван Портних, впрочем, е страхотен и наистина се грижи за благото на града. Всичко останало са местни новини. „Някакво момче спечели състезание по плуване, поздравяваме го“, „Момиче спечели олимпиада по математика, поздравяваме го“, „Някъде има катастрофа, защо там няма светофар, ДОКОГА?!“. Криминални новини се появяват рядко и изглеждат например така: „Варненец жестоко уби котка. Получи 2 години затвор и голяма глоба“. 

Но все пак всичко се случва. Преди няколко години в Бургас имаше атентат, взривиха автобус с израелски туристи, преди половин година имаше престрелка в София, преди няколко години във Велико Търново кола блъсна жена с две деца. Но такива новини не са ежедневие!

Най-гръмката новина във Варна беше самозапалването на Пламен Горанов пред общината в знак на протест срещу тогавашния кмет Кирил Йорданов. Това беше, когато цяла България протестира срещу високата цена на тока. Тогава правителството подаде оставка, премахнаха една от трите монополни компании, другите ги попритинсаха, смениха Йорданов. Наистина, този, който стана кмет след Йорданов, също го махнаха. Оказа се, че е летял за Париж в бизнес класа – за българите, които могат да пътуват само в икономична класа, това се оказа твърде предизвикателно поведение. След това дойде Портних и всичко се преобърна.

Новите навици

Започват да се къпят в морето в края на април, спират в средата на ноември. През ноември е и рожденият ми ден. Приятно е да го прекарвам на плажа с шишчета! По-рано ноември се е приемал за зимен месец. Сега – не.

Тук има големи температурни промени и следователно промени в налягането. От една страна, това е хубаво, тренират се мозъкът и кръвоносните съдове (варненци имат малко инсулти и деменции), от друга страна, сутрини си зомби. Тук започнах да пия много повече кафе, отколкото преди.

Много се променят хранителните навици. Тук продуктите са различни. Да кажем, сега на практика не мога да ям майонеза. Не ми е вкусна. Каквато и да е. Но пък местното кисело мляко и особено с каймак (нещо като йогурт, но не йогурт) – с огромно удоволствие. Станах по-капризна към храната: не искам червени домати, искам розови... А тази риба кога я докарахте? Сутринта? По-добре да изчакам три часа за нова доставка... Смешно е да се разказва, но реално животът ми има повече вкус.

Съвети за новаци

Не се срамувайте да питате. Тук някои възможности се откриват именно така. „Ще ви издадем справката утре“. „А може ли тази вечер?“. „Може“.

Не се тревожете. Това никога не помага и често пречи. Майсторите няма да дойдат утре, а след два дена... нищо страшно. Изпий едно кафе, хапни еклер. Течащият кран не си струва нервите.

Състоянието не е важно. Когато никой не се интересува от това „коя риба в океана е най-бърза“, животът рязко се подобрява. Светът на дънките и маратонките е много по-комфортен от света на саката и обувките на висок ток.

Всички са хора. Ако им говориш добронамерено, светът може да се подобри. И тук и сега, и като цяло.


Какво четем:

🔴 Българка с награда от гилдията на геймърите в САЩ

🔴 Празнуваме Тодоровден, почитаме конете

🔴 Фалшиви двулевки и петолевки заливат пазара

Източник: offnews



Коментари



горе