Българка влезе в топ 100 на Amazon за дебютен роман

Преди година в центъра на Лос Анджелис, в една от най-реномирани книжарници в света, е представен дебютният роман на адвокат Красимира Зуркова „Wildalone" („Самодива"). Ръкописът на живеещата от 23 години в САЩ нашенка излиза с твърди корици, което се прави само за бестселъри. Почти веднага се превръща в едно от най-препоръчваните заглавия в социалната мрежа Good Reads и попада в топ 100 на „Амазон". Оценен е високо и от авторитетни издания, сред които „Пъблишърс уийкли" и списание „Лайбръри". „USA today" публикува откъс от книгата, „Космополитън" я препоръчва, а сайтът за премиерни четива BookPage.com я нарежда сред най-четените за януари 2015-а. "Самодива" ще излезе и у нас на 16 април с клеймото на „Егмонт". Томчето не е превод от английския оригинал. За да изрази в пълнота чувствата и мислите на своите герои и от уважение към българските си читатели, Краси Зуркова написа романа си отново на родния си език. За нея творбата й е не само връщане към детството и първите години в САЩ, но и опит да се доближи отново до страната, в която е родена.

Теодора Славин, героинята от „Самодива", е виртуозна пианистка, която благодарение на своя талант е приета в Принстън. 18-годишната първокурсничка е сама, далеч от семейството си в България. Тя по всякакъв начин се опитва да се адаптира към американските привички и предизвикателствата на колежанския живот, сред които и първата любов. Запленена от енигматичния Джейк и не по-малко привлекателния му и мистериозен брат Рис, Теа неусетно е въвлечена в чувствен и мистичен свят - колкото неустоим, толкова и опасен. В него старогръцки митове се преплитат с българските легенди за самодивите - красиви горски духове, които прелъстяват и погубват мъжете. А Теа е на път да разбули семейна тайна, която ще преобърне живота й завинаги - ако съумее да приеме факта, че мъртъв невинаги означава изчезнал. Тя научава, че е имала сестра на име Елза, която преди 15 години също е заминала да следва в този университет. Няколко месеца по-късно е намерила смъртта си при неизяснени обстоятелства, а крайно изненадващ факт е, че тялото й е било откраднато от погребалния дом.

Краси Зуркова е родена в живописното градче Елена в семейство, в което литературата и музиката са издигнати в култ. Още тогава се учи да свири на пиано. Хоби, което и до днес й носи удоволствие и релакс. Завършва Английската гимназия в столицата и е приета в Софийския университет "Свети Климент Охридски". Икономическите трудности след промените през 1989 г. я принуждават да прелети над Океана. И така през 1993-та, само на 19 г., пристига в Принстън, подобно на героинята си, където записва „История на изкуството". Социалните, културни и финансови трудности, пред които се изправя момиче от Източна Европа при влизането си в едно от най-елитните училища в света, Краси подробно е описала в романа си. След като завършва Принстън, българката записва право в Харвард. Там посещава и курс по креативно писане с акцент поезия. Признава, че попада на невероятен професор, който я убеждава, че има бъдеще като поет и писател. Той е човекът, който й помага да разбере, че не е абсолютно задължително английският да ти е роден, за да правиш уникални неща с думите.

После Краси Зуркова става адвокат в Ню Йорк, Чикаго и Лос Анджелис, където живее и сега. Кариерата й на юрист оставя за известно време изкуството настрана. Но пък писането се оказва това, което й помага да оцелее при 15-часовите работни дни в корпоративна Америка. Литературните списания в Щатите започват да публикуват нейни поеми. А есето й "Колекциониране на книги в отсъствието на книги", което разказва за съставянето на лична библиотека под комунистическа цензура, печели първа награда в конкурса за жанра на Принстън и Харвард.

Краси е и завършен музикант и именно любовта й към Шопен и интересът към българския фолклор я вдъхновяват за „Самодива". Идеята за романа се ражда преди 7 години, като в началото сънародничката ни няма представа колко време ще й отнеме да завърши историята. Признава, че писането на първа книга е трудно, особено когато не вървиш по утъпкани пътеки, а комбинираш жанрове и тематики. „Когато най-накрая реших да се заема сериозно със създаването на роман, мислех, че ще ми трябват само няколко месеца. Вдъхновението не е достатъчно - писането си е занаят. Но самодивите бяха в сърцето на замисъла от самото начало, както и образът на Орфей. Останалото се появи по-късно, когато започнах да чета повече за митовете около Дионис и да откривам в гръцките легенди паралели с българския самодивски фолклор", спомня си Краси. Докато пише книгата, денят й е строго разграфен. Става в 6 ч., кафе, час и половина разxодка с най-бързата възможна музика, писане, работа в адвокатската фирма. Обядът е в крачка, пак писане и работа с клиенти, фитнес, работа, вечеря на бюрото. „И пак писане. Докато не ми се затворят очите, някъде към 1-2 ч. през нощта", признава Зуркова пред българския „Космополитен".

Какво четем:

Коментари