Търсят носим ли гена на Севт III


400 000 лева дари вчера бизнесменът Петър Манджуков за един от най-крупните проекти на БАН - "Траки". Освен 20 института и пет лаборатории на академията в него ще участват и учени от Япония, Италия, Германия, Франция и Швейцария. Идеята е да бъде проучвано не само културно-историческото наследство на древните обитатели на нашите земи, но и тяхното ДНК заедно с това на намерените останки от животни. Възможно е това да докаже, че у нас тече кръвта на Севт Трети, казаха от академията.

Най-крупното изследване на наследството на траките ще ни даде информация не само дали сме техни наследници. То може да ни подскаже произхода на значителна част от генетичните заболявания, за които няма обяснение, разказа пред "Стандарт" чл.-кор. Светлана Куюмджиева, която представи мегапроекта. За да установим генезиса на много от болестите, ще ни помогне изследването на ДНК на траките, както и на животните, които те са отглеждали, на храната и напитките им.
Първите резултати няма да дойдат веднага, разказа пък тракологът проф. Валерия Фол. Вероятно до няколко месеца ще имаме начални данни, но самите генетични изследвания са много скъпи. Ние имаме апаратурата за тях, но са нужни и доста скъпо струващи консумативи. Като цяло проектът ще погълне много повече от първоначално дарените пари, но академията се надява да се появят и други спонсори.
При изследването на генофонда на траките ще се изследва
ДНК предимно от запазените погребения
- както на аристократите, така и на обикновените траки. Първите могат да ни дадат една по-различна информация, тъй като в резултат на междудинастичните сватби с "елита" на други племена генофондът на тракийската аристокрация е претърпял изменения. Огромен интерес от чуждите учени има и към изследването на животните на траките, особено на коня, за който все още се търси отговор как е бил "одомашнен". "При коня очаквайте сензации", предупреждава проф. Фол. Това проучване ще ни даде информация и кои породи са надживели генетичните заболявания и други видове болести, така че този резултат може да доведе до промени в съвременното селектиране на различни породи.
От запазени погребения на четириноги аристократи ще се търси произходът на коня, като ще се изследват три направления - ездитен, товарен и за бойни колесници, разказа доц. Георги Нехризов, който също е част от проекта. Шефът на Природонаучния музей проф. Николай Спасов е установил, че в Казанлъшката гробница например животните са с дълги крака и удължени глави, а в други места има изображения как траки яздят коне, а краката на ездачите почти опират в земята. Това означава, че тракийската аристокрация вероятно е имала специална елитна порода, повдигна булото на част от проучванията проф. Нехризов. Учените ще правят и акустични изследвания на тракийски гробници, тъй като се предполага, че част от залите са били със специални конструкции, в които се извършвали ритуали.
Според проф. Фол, значителна част от изследванията не просто ще дадат отговори на въпросите ни каква е била древността, а и ще имат последици да съвременната ни икономика.
Ще бъдат изследвани и запазените утайки от напитки - не само от вино, което траките са умеели да правят в онези времена, а и от други напитки. Има например алкохолни питиета, за чието съществуване има сведения в различни литературни източници, но не се знае от какво точно са произведени те и по каква рецепта. "Знаем само, че е някакъв алкохол, не и какъв е точно", обяснява проф. Фол. Траколозите се шегуват за една от тях, че е възможно това да е нещо близко до бирата и ако е така, това ще промени познатата ни история на пенливото питие, чието зараждане в момента не свързваме с нашите земи. Вероятно ще се промени и
представата ни за пътя на сиренето
което някои учени смятат, че е възникнало точно тук. Възможно е да бъдат възстановени и древни рецепти на различни храни. Последици за съвременната икономика може да има и опознаването на технологиите, с които траките са обработвали металите си. Има някои изчезнали, но много качествени начини на обработка, които може отново да се възродят в наши дни.
Посредством изследванията на бита и останките им учените ще могат да отговорят на един от най-спорните въпроси - какъв е произходът на траките. Дали те са придошло население по нашите земи, или са автохтонни негови обитатели. "Знаем, че траките са били свободолюбиви и горди, че вино се е леело по нашите земи още тогава, че са боготворили музиката и конете. Със съвременните научни методи се откриват нови възможности да научим повече за тях и да поставим знанията за траките в цялостен контекст", казва чл.-кор. Куюмджиева. По нейните думи значителна роля тук ще играят специалистите по изкуствознание, генетика, антропология, молекулярна биология, както и металознание. Тракийските светини ще бъдат картографирани с помощта на дронове. В същото време езиковедите ни ще търсят
отговор на въпроса какъв е езикът
на траките. Според една от тезите той е звучал по нашите земи до около пети век, макар че мнозина определят това твърдение като спорно, казва чл.-кор. Куюмджиева.
"Не може да градиш бъдеще, ако не познаваш историята си", заяви пък Петър Манджуков на церемонията вчера, на която той получи документи за дарените от него 400 000 лева. Манджуков сподели, че неговият жест е плод на спонтанно решение, взето в разговор с акад. Антон Дончев. "Няма зрял българин, който да не се интересува от своя произход и от своите корени. И нека не третираме заможните българи като изедници. Да си припомним колко духовни институции у нас са плод на дарения", каза Манджуков. Той допълни, че се надява жестът му да бъде подет и от други наши заможни сънародници, както и че това няма да е последната му съвместна работа с БАН. "Аз съм ваш фен", обърна се към учените Манджуков. Председателят на БАН акад. Стефан Воденичаров връчи на Манджуков диплома за дарение, както и отличителния знак на председателя на академията. Воденичаров припомни, че именно с волни пожертвувания  е създадено навремето Българското книжовно дружество, а след Освобождението, когато то се превръща в Академия, заможни българи са се надпреварвали да даряват имоти и пари за развитието на наука с щемпела "българска". В периода преди 1947 година, когато дарителските фондове на БАН преминават към държавния бюджет, академията е управлявала общо 63 фонда с над 20 милиона тогавашни лева. Сред щедрите българи, пожертвали имоти или пари за БАН, са Иван Евстратиев Гешов, Екзарх Йосиф и редица други. Много от днешните здания на БАН са дарения, а самата централна сграда, където се помещава ръководството на академията, също е вдигната от дарения.
Стела Стоянова


Какво четем:

🔴 България е сред топстраните за туризъм

🔴 Хубавата Елена - бисерът на Балкана

🔴 С йод срещу шиповете

Източник: Стандарт



Коментари



горе