Кехлибарът - слънце, сълза, злато или...


Eдна от най-разпространените легенди за произхода на кехлибара се свързва с Фаетон, сина на древногръцкия бог на Слънцето Хелиос.
Той един ден подкарва слънчевата колесница, но загубва контрол над конете. Те слизат твърде ниско към Земята и тя се подпалва. За да я спаси, Зевс поразява със светкавица конете, колесницата и Фаетон. Тялото на момъка пада във водите на река Еридан. Сестрите му - Хелиадите, изплакват сълзите си по него. Падайки в студената вода, те се превръщат в прозрачен кехлибар...
Кехлибарът, подобно на перлата и корала, не е минерал, а органичен скъпоценен камък. Произхожда от древна вкаменена смола от иглолистни дървета, която се втвърдява в продължение на милиони години. Още докато е лепкава, в нея попадат листа, семена, дребни животинки, които поради липсата на кислород се запазват там завинаги. Това увеличава цената на камъка.
Веднъж отделена от дървото, смолата преминава през множество трансформации, докато се превърне в кехлибар. На дъното на Балтийско море се намират най-големите запаси от т.нар. Слънчев камък, който след буря често бива изхвърлян на брега.
Днес залежите в Русия, в Калининградска област, представляват поне 90% от световните. Най-голямото находище е западно от Калининград, в глинен пласт на 30 метра под повърхността на земята. Това място още е известно като Родината на кехлибара. Близо до Санкт Петербург се намира и прочутата Кехлибарена стая - една от загадките на света, в Екатерининския дворец.  
Янтарът, както се нарича на руски, се среща също така в Сицилия (наричан симетит), Румъния (румънит), Мианмар (бирмит), Канада, в някои райони на Атлантическото крайбрежие на САЩ, Доминиканската република, в Украйна и в незначителни количества по крайбрежието на прибалтийските страни.
Цветът на камъка варира от светложълто през оранжево до меднокафяво. Среща се дори син и зелен кехлибар. Най-ценни за колекционерите  обаче са прозрачните му вариации, особено тези, съхранили в сърцевината си праисторически насекоми и растения.
През хилядолетната си история кехлибарът е търсен не само заради красотата си, но и поради лечебните и мистичните си свойства. Древните го използват като амулет за щастие и здраве. Смятало се, че няма болест, която кехлибарът да не може да изцели. Прочутият персийски лекар Авицена го нарича лекарство за всички болежки. Стрит на прах, той се приема вътрешно при неправилна обмяна на веществата и проблеми със стомаха. Носен като колие, стабилизира дейността на щитовидната жлеза и помага при заболявания на очите, ушите и гърлото.
Древните гърци го наричат "електрон", което означава "слънчево злато" и обяснява защо столетия наред той се е разменял само и единствено срещу злато.
Използва се още като електроизолационен материал, за получаване на янтарна киселина, лакове, и в бижутерията и парфюмерията. Ароматният кехлибар създава опиянителна екзотична чувственост на парфюма. Може би това е един от първите камъни, използвани за изработка на накити. Най-старите кехлибарени бижута датират още от 8000 г. пр. Хр. Най-разпространени и ценени са били в древен Рим, в Гърция, Египет, Персия и Китай.
Камъкът носи редица поетични имена като "Сълзите на морето", "Дар от слънцето" и др.
 



Камъкът трябва да бъде поне на 1 милион години, за да бъде класифициран като кехлибар.
Най-древният е на 120 милиона години. Балтийският кехлибар, който е на около 40 милиона години, може да се намери на огромни блокове, които достигат няколко килограма. Най-голямото парче кехлибар тежи около 10 кг и е открито в Полша през 1860 г. На остров Борнео пък е намерено най-голямото парче кехлибар изобщо - то тежи 68 кг. Търговският му добив започва през 1264 г. и продължава досега. Основните източници днес са балтийските републики и Доминиканската република.


Какво четем:

🔴 3 бона за наш готвач в Англия

🔴 Момчиловци събра 1400 лева за бедстващо семейство

🔴 Търсят носим ли гена на Севт III

Източник: Дума



Коментари



горе