Приказка за пораснали деца и още нещо
- Хайде, заспивай!
- Разкажи ми приказка!
- Приказка за какво?
- Знаеш ли такава за смисъла?
- Да помисля...Да, може би. Сещам се за историята на едно колело...
- Като моето ли?
- Да, но не съвсем. Имаше в тази огромна страна Америка един град с велосипедни
традиции и култура. Из велоалеите на този град, из красивите му паркове с изобилие
от езера и животни, търкаляше гуми едно колело. То не беше като никое друго.
- Защо? С какво едно колело може да бъде различно от всяко друго?
- О, може. Това колело имаше история, имаше семейство и баща.
– Как така?
- Ами така. То не познаваше масовото производство като своите събратя, слезли
от конвейра на някоя фабрика и изглеждащи еднакво с много други. Това беше уникално,
защото беше единствено по рода си. Такива бяха и неговите братя, защото то беше
седмата рожба на своя баща - нещо като Буратино за татко Карло ... Първо, то беше
само идея в главата на своя родител, после идеята оживя с реални размери в чертеж
на стената и след няколко седмици упорит труд неговото изящно тяло видя света
и светът му се възхити, защото то наистина бе удивително със своя дизайн, цвят
и параметри. Бе изцяло ръчна изработка, както бижутерът измисля и оформя внимателно
всяко ново бижу, така и то бе правено с много мисъл, творчество и любов - бе ваяно
и сушено, боядисвано и изписвано от талантливата ръка на своя създател и това
му придаваше уникална стойност. Разбира се, отначало, то не разбираше своята уникалност,
но блестеше гордо и ярко на слънце, когато виждаше, че привлича сияйните погледи
на други колоездачи, които често ги спираха и обсипваха с въпроси неговия баща.
Въпроси, наситени с възклицания и възхита от таланта и уменията му да създаде
единствено с ръцете си толкова перфектно, сякаш недокоснато с ръце- неговото велосипедно
тяло. Постепенно осъзна, че велосипедите, които среща навън са доста скучно-еднообразни
и започна да разбира удовлетворението, което носеше - като скулптура или картина,
като произведение на изкуството.
- В това ли е смисълът?
- Да, за предпочитене е да носиш радост, да предизвикаш усмивка или да бъдеш
полезен за нещо, а то беше и двете. И му беше хубаво. Но все пак понякога му беше
малко самотно. Изпитваше някаква непозната тръпка като срещаше себеподобните си
навън. Започна да различава мъжки и дамски модели и усети как дамските някак по-различно
го вълнуват. Също както долавяше вълнението на баща си, разминавайки се с някоя
по-впечатлителна мацка.
– Мацка? Това някой модел велосипед ли е?
– Е, не. Така мъжете наричат по-интересните жени. Например висока руса дама с
по-заоблени форми и по възможност по-малко плат по себе си... Ако караш колело
след нея може да забравиш на къде си тръгнал, защото гледката е спираща дъха и
повишаваща пулса почти толкова, колкото бе очарователен и спиращ различни хора
от пътя им Веселопедът, чиято история ти разказвам.
- Веселопедът? Ти съвесем се обърка с тези жени...
- Не, не съм се объркал. Така понякога галено го наричаше баща му. Това колело
беше именно Веселопед, защото радваше и създаваше весело настроение у околните.
Но както казах, понякога му беше малко самотно. Затова изпита голямо вълнение,
когато един ден баща му доведе в дома им - жена. Тя беше много внимателна с него,
дори излязоха веднъж заедно на кратка разходка, снимаше го и му се радваше, а
то се перчеше още повече, защото удоволствието беше взаимно. Така у нашия герой
се прокрадна идеята, че щом в къщата има жена, може би ще доведат някой дамски
модел колело и остана очарован, когато не след дълго време в дома им се появи
едно седефено-бяло дамско колело - истинско френско бижу, с име и история. Отначало
изглеждаше малко занемарено, но неговият баща знаеше как да се погрижи - смени
му някои части, други притегна и то стана така привлекателно, че когато излизаха
заедно на разходка и някой подвикнеше с радост: "Хубаво колело имате!" не ставаше
ясно за кое от двете по-скоро се отнася. Освен това нашият герой се кефеше това
да е за неговата френска приятелка, защото бе истински кавалер и се радваше, че
не само той мисли така за нея. Случваше се да излизат на разходка по отделно,
тогава си разказваха кой къде е бил и какво е видял и радостта им бе пълна, защото
до сега всеки бе живял сам, а сега виждаха през очите на другия. Откриха щастие
в това да има някой, за когото си единствен, за когото знаеш, че те чака да му
разказваш за приключенията си навън.
- Искаш да кажеш като истинско семейство?
– Да, като истинско семейство. Всеки може да живее и абсолютно сам, да се справя
с всичко и това да носи удовлетворение, но когато има с кого да споделяш мислите
и преживяванията си, когато имаш някой, който те гледа с обич, тогава неизменно
удовлетворението е двойно. Това разбра нашият герой, въртейки гуми до гумите на
французойката и на взаимната им радост не пречеше нито зимното време навън, нито
разликите в параметрите им. Те бяха заедно и това ги правеше щастливи. А сега
е време за сън, лека нощ!
Галина Костова
Мадисън
Приказката почива на реални факти - човекът, който изработва абсолютно изцяло ръчно велосипеди от карбон е много талантлив българин. Той прави това абсолютно на ръка, от идеята за дизайна до реализацията.
Какво четем:
🔴 Българите в Крим: От древната си родина искаме внимание🔴 Местим стрелките на часовника следващата неделя
🔴 Агресията се дължи на лошото възпитание, не на напрегнатото ежедневие (Коментар)
Източник: Bulgaria Weekly
Коментари
Последвайте ни във facebook!
